Добре е във време на война човек да знае на чия страна стои. Не всеки ще стреля или взема политически решения, но всеки би могъл да каже накратко какво мисли – кое е справедливо.

Нека да кажем спокойно и без гняв – Западът (англо-американският Запад) сгреши. Сгреши, защото повярва, че делата му ще остават винаги безнаказани. Така мислеше и Хитлер.

Видяхме войните в Ирак, Либия и Сирия. Само специалистите могат да изброят десетките незаконни, нечестни, или крайно съмнителни смени на правителства и президенти къде ли не по света за последните двадесетина години. И ние в България видяхме едно-друго (1996/7, 2013).

Атаката срещу Украйна беше проведена по инерция и от хора, които губят връзка с геополитическата действителност, макар че само с това се занимават.
Страната е твърде голяма и твърде близо до Москва. Тя не може да стане “една по-голяма Грузия” или “една по-източна Полша”. Да, там има нацисти и либерал-фашисти, там са и неизбежните продажници/опортюнисти. Но не всичко може да се реши с пари. Дори не и с много пари. А Западът (и по-точно няколкото групировки, заграбили финансовата, медийна и всички останали власти там) от двадесетина години мисли точно така. Ще дадем пари (които сами печатаме), а ако не свършим работа, ще упражним насилие. Но всяко следващо нападение им носи все по-малко плодове.

Ето, Украйна беше провал. Президентът Янукович в последния момент (ноември м.г.) съобщи, че няма да участва в унищожението на собствената си страна. Невъзможно е да не е знаел какво го очаква – точно затова и отлагаше толкова дълго съобщението, че няма да подпише “асоциацията”. Когато си невъоръжен, а имаш насреща си изнудвачи и убийци, може да се наложи да хитруваш. Правителството му все пак можеше да изгони въоръжените протестъри от Киев, но щеше да си спечели име на васална диктатура. Да го получи впрочем, и то от тези, които все раздават етикети – кой е кървав диктатор, кой е еди-какво си…
С тези етикети се плащат услуги (предателства) и се подготвят убийства. И това не го знаят само децата и глупците. Но щом бизнесът върви… А върви, щом аз и досега имам студенти, които вярват на бибиси (или “в бибиси”). Такова промиване на мозъците не беше по силите на целия СССР заедно с околностите му.

Сега Русия съобщи, че няма да търпи този колективен Хитлер (САЩ-ЕС). Казвам го без притеснения, че някой ще ме обвини в недостатъчен патриотизъм. Дал съм си труда да помисля какво значи да си патриот. Аз и сега смятам, че Македония и част от Беломорието трябва да са български, но не мисля, че е добре да ги получим като подарък за сътрудничеството си с някакви расисти.

Никой да не си мисли, че Западът ще посмее да воюва с Русия “наистина”. Който твърде дълго си е служил само с подкупи и подлости, той става сребролюбец и подлец. А такива хора винаги са страхливи. Това се отнася както за западните (и днешните про-западни) политици, така и за тези, които им плащат.
Така че те ще пооплачат човешките си права и след като са изиграли каквото си знаят, сами ще поискат преговори. Впрочем вече го правят.

Не е важно дали Крим ще стане пак руски, макар че е много вероятно. Но Украйна непременно ще влезе в Евразийския съюз. И то изцяло. Ще има едно споразумение, според което ние – южните българи заедно с държавата си – ще останем в ЕС. Не е кой знае какво, но човек може и трябва да се грижи за родината си при всякакви условия.

Тези събития ще се отразят положително у нас. Първо, Българската Православна Църква (заедно с всички други православни Църкви) ще бъде оставена на спокойствие. Защото това ще бъде едно от условията на споразумението.
После, протестърите ще забравят революцията и ще си потърсят някаква работа. Може пък да са способни и на нещо, различно от лъжи и вандалстване.
Най-сетне, поради нормализирането на отношенията с Изтока ще се съживи и икономиката. Западът е в застой и това ще продължи дълго.

А ние нека да уважаваме и обичаме България.

http://kakvooshte.blogspot.com/2014/03/blog-post_9636.html

*

[Осем години по-късно]

След случилото се с Мариупол.

Дотук все още изглеждаше, че руската армия може да бъде задържана или дори изтласкана отвъд границите на доскорошна Украйна. След 20-ти май обаче едва ли някой мисли така (какво говори, друг въпрос). Приморска Украйна до Херсон е взета и следващите градове, първо тези източно от Днепър, ще бъдат превземани по същия начин – обсада, отнемане на квартал по квартал, изтощаване и плен.

Сегашното правителство в Киев не може да предложи повече от това, което предложи собствената му армия в Мариупол – да се предаде без условия. Тогава цяла източна Украйна заедно с причерноморските територии ще бъде присъединена към Русия, западът може и да остане „украински“, а Киев ще бъде разделен, подобно на Берлин.

Русия ще получи половината от една голяма, но неосъществена държава; с нейната земеделска земя, геополитически преимущества, полезни изкопаеми, предприятия и население, което ще говори руски.
Всичко това Западът ще загуби, без да получи нищо. Ще загуби и още нещо – възможността да влияе на Русия и съюзниците ѝ по мирен път. Ако беше предпочел да преговаря, това нямаше да стане. Което ни убеждава, че днес САЩ се управлява от хора, които е трябвало да се заемат с друго.

А за Европа нека не говорим.

https://glasove.com/komentari/nikolay-gochev-rusiya-pecheli-iztochna-ukrayna-zapadat-gubi-i-ne-poluchava-nishto?fbclid=IwAR3fk2sPkYsA5ElycY5aaEOhGt8oZphFS3P22JBYYqocaVExDlnEJO_xk9k