(от 3 юни 2022)

„Със сигурност може да се каже, че всеки преминал двадесет и пет години, възрастта, когато започва да вехне цветето на младостта, вече познава – освен ако не е глупак – злочестината, защото, дори и съдбата да е благосклонна във всяко отношение към някого, когато премине тази възраст, той осъзнава най-тежката и горчива сред всички останали злочестини, може би по-тежка и по-горчива за онзи, който във всичко останало е по -малко злочест, а именно упадъка или края на прескъпата му младост.“

„Във всяка страна всеобщите пороци и злини на хората и човешкото общество се възприемат като местни своеобразия. Не съм бил никъде, където да не чуя: тук жените са суетни и непостоянни, четат малко и не са образовани; тук всички си пъхат носа в чуждите работи, много одумват и злословят; тук парите, ласкателството и низостта могат вскичко; тук цари завистта и приятелствата не са искрени; и все в този дух, като че другаде нещата се случват по друг начин. Хората са злочести по необходимост, но твърдо вярват, че са злочести по случайност.“

„Ако светът хули поведението и действието ни, не ни трябва нищо друго освен за добро или лошо да постоянстваме в него. Твърде скоро въпросът се изтърква и злословещите го изоставят, за да намерят нещо по-злободневно. И колкото по-устойчиви и невъзмутими се покажем в следването на избрания път и в презрението на одумките, толкова по-скоро това, което по принцип е било осъждано или е изглеждало странно, ще се смята за разумно и нормално. Откъдето следва нещо всеизвестно и то е, че слабите живеят по волята на света, а силните по собствената си воля.“

„Никоя класическа книга не е била отпечатвана в предходните времена с изящността, с която днес се печатат траещите само ден вестници и разни политически брътвежи; ала изкуството на писането вече е съвсем непознато и едва ли са чували и за него. И смятам, че щом отвори или зачете някоя днешна книга, за всеки порядъчен човек му става жал за хартията и за тъй прекрасните букви, с които са предадени тези тъй ужасни думи и нескопосани мисли.“

„Хората са мешни само когато искат да изглеждат или да бъдат това, което не са. Бедният, невежата, селянинът, болният, старецът никога не са смешни докато се задоволяват да изглеждат такива каквито са и остават в границите на своите качества, а когато старецът поиска да изглежда млад, болният – здрав, невежата – учен, селянинът – гражданин. Внимателно наблюдаващият ще види, че нашите недъзи и слабости не са сами по себе си смешни: такова е единствено усилието, с което се мъчим да ги скрием и да се държим така, сякаш ги няма.“

„Любопитно е, че почти всички стойностни хора имат прости обноски, а простите обноски почти винаги се смятат за белег на ниска стойност.“

…

Джакомо Леопарди (1798-1837). „Мисли“. Превод Вл. Градев. „Алтера“, 2009 (стр. 60, 45, 64, 81, 126, 140).