Старогръцка литература. 2003

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс
1 семестър

Увод

Що е литература. Словесност и художествена литература. Старогръцката литература – противопоставянето й с римската, християнско-средновековната и модерната. Източници за старогръцката литература. Старогръцката литература в България.
І. Що е литература. Значение на думата
1. Всичко, писано за четене /ами изговореното и изпятото? Сценариите?/
2. Художествената литература /всяко слово, което се употребява с естетическа цел/

ІІ. Художествената литература
1. Понятие за художествена литература
А. В античността – poiesis /mimesis/ – защо историята, реториката и науките не са poiesis /кое е нехудожественото в тях/. Полезно ли е или е вредно.
Б. В Новото време – словесно изкуство – кой създава изкуството. Талант и гений. Понятие за красиво. Катартична функция.
2. Жанровете на художествената литература – като части на литературата
А. Що е жанр – начин за художествена употреба на словото. Аристотелисткият произход на класификацията.
Б. Разграничението между епос, лирика и драма
– в античността – белези на епоса, на драмата /лирика?/
– в новото време – понятийното разделение у Хегел

ІІІ. Що е старогръцка литература
1. Какъв тип текстове съдържа според темата, жанра и материала
А. Всички паметници на словесността – всичко писано е литература /и надписите, удостоверяващи дарение и почетно гражданство ли?/
Б. Всичко, написано върху мек материал – той се произвежда по-лесно и побира повече текст, значи ще включва по-скоро текстове, произведени с непрактическа цел – литературни /ами математическите трактати?/
В. Всичко, което не изисква специализирана подготовка, за да бъде разбирано –без научните текстове /значи и законите, и хрониките/
Г. Художествени текстове – щом “литература” значи mimesis и художествена словесност; и литература през античността е само това, което е предшественик на класическата европейска художествена литература /има и такива, които не са се смятали за poiesis, но ги включваме в курсовете по литература – речите у Тукидид, анекдотите на Херодот, Ксенофонт, реториката – класическата филология е консервативна/
2. Какъв тип текстове съдържа според езика и културата
А. Иудеохристиянски автори – Йосиф – пише на гръцки, но по иудейски въпроси
Б. Гръко-римски автори – Полибий; Марк Аврелий; латинският Псевдо-Аристотел – единият пише на гръцки, но се занимава с римска история, другият е римски държавник; третият текст просто е оцелял на латински
В. Християнски и византийски автори – Климент Александрийски, Прокопий Кесарийски, Плетон – единият е християнин, макар и да пише твърде рано, вторият пише във византийско време, но не в качеството си на християнин, а на историк, третият е късен, но се представя за езичник.
Г. Защо новогръцката литература не е момент от старогръцката? Ако езикът и народът са същите? Може би тя е част от новоевропейската и балканската литература; и има голяма културна разлика между древните и новите гърци

ІV. Начини за съхраняване и разпространение на старогръцката литература
1. Устно предаване – Омир, басните
2. Писмено – материал; начина на издаване; съхранение и разпространение.
А. Античност. Ръкописите – на папирус, пергамент. Частни библиотеки – от ІV в.; През елинизма и в римско време – повече библиотеки и книжарници; има издатели, които притежават роби – преписвачи; правят се критични издания, сравняват се ръкописи;
Б. Средновековие и Ренесанс. Хартията се появява през Средновековието; от 14-15 век – много преводи, купуват се гръцки текстове от Византия, правят се издания. След Гутенберг книгата става по-достъпна и по-евтина, но все още текстът се купува или се чете в библиотека;
В. Съвременност. Кратък междинен период, когато се снимаха и копираха; сега не е нужно да се купува, копира и дори да се притежават книги – чете се у дома от компютъра.
Текстовете достигат до нас чрез традиция, но някои и директно – надписите на твърд материал, папирусите.

V. Преподаването в СУ
1. В началото на ХХ в. Кариерата на Ал. Балабанов – публикува статии и книги от 1903 г. Учебникът от 1914 г. – като материал предлага почти същото, което се преподава и сега. Дисертацията му за положението на жената в античността е на немски в Лайпциг. Интерес към любовните мотиви, главно в лириката и трагедията.
2. Ал. Ничев пише основните си научни изследвания на френски. Занимава се с теорията на Аристотел /катарзисът се постига чрез изненадващо установяване, че героят наистина е нарушил установения от богове морален порядък, че е виновен/, превежда драма /Есхил, Софокъл, Аристофан/. Преподава до 1987/8 г.
Същевременно: учебникът на Тронски.
3. Б. Богданов се занимава с историко-литературни и културологични изследвания. /Античната литература е продукт на затвореното, традиционно общество, жанровете възникват първоначално във връзка с празника, а после – от колебанието между изискванията на частния и обществения живот. Чрез литературата се решават по непряк път културни и антропологически въпроси/. Превежда философска, историческа и художествена проза /Платон, Марк Аврелий, Плутарх, Лукиан, Теофраст, романи/

Поезия

Епосът. Омир и омировият въпрос. Фабулата в “Илиада”. Епически техники.
І. Що е епос

1. Значение на думата
А. В античността – дума, хекзаметър, подражание в слово, разлики с трагедията: недраматичен, дълъг, без музикален съпровод
Б. В новото време (Хегел) – представяне на някакъв обект – от предмет до цялостен свят; същинска епопея – разказ за голяма колизия, война между народи, проява на народностния дух на фона на общото световно състояние.

2. Видове епос през античността
А. Според наличието на фабула – героически с/у дидактически
Б. Според принадлежността към традиционна култура с устно разпространение на словото – героически с/у митологически
В. Според наличието на концептуализация – дидактически с/у философски

ІІ. Омир и омиров въпрос

1. Сведения за Омир през античността
А. Какъв е бил – аед: откъде знаем – поемите, химните, биографиите – имал школа, пътувал, бил дете на бог; Платон
Б. Датировка – Калин (VІІ в.) го споменава; Тукидид – “много след троянската война”; Херодот – ІХ в. Биографиите – съвременник на Хезиод; Други – по-рано. Археолозите – 750-700.
В. Място – Смирна, Куме, Атина или другаде

2. История на текста
Омиридите на Хиос; Пизистрат; Зенодот и Аристарх; превод на латински ІІІ в.; Коментари във Византия; Петрарка и отпечатването 1488 г. Папируси и нови издания

3. Отношението към Омир през античността
Ксенофан и Платон; Тукидид; Ксенофонт и Алкивиад; алегоричните тълкувания на Антистен, Демокрит и стоиците; Порфирий

4. Омиров въпрос
Волф – 1795, аргументи – липса на писменост и възможност за пълно рецитиране; Нич, унитарист – 1828; Херман, “основно ядро” – по-късно

ІІІ. Фабулата в “Илиада”

1. Що е фабула – поредица от действия; що е действие – поставяне на проблем и решението му

2. Разлика между мита за Троянската война и “Илиада” – какъв е проблемът и решението в мита. Няма произведение, което да обхваща целия мит

3. Фабулата – серия от действия по необходимост, защото всяко решение поражда проблем
А. Болест – преодоляване чрез унижение на царя
Б. Унижение на царя – компенсация чрез унижение на най-силния войн
В. Унижение на най-силния войн компенсация със загуба на приятел
Г. Загуба на приятел – отмъщение, но разгневяване на боговете
Д. Разгневяване на боговете – удовлетворяване без ново нарушение
Поставят се и се решават три проблема – унижението, разделението на армията, наличието на война

ІV. Епически техники

1. Повторения
А. Дословни повторения – на епитети; на фрази; на формули; на разкази – защото се разказват дословно отново
Б. Приблизителни повторения – типови сцени

2. Отклонения
А. Изброявания
Б. Описания – на предмет в детайли; чрез сравнение
В. Стари истории – биографии на бойците; митове за боговете

Епосът. “Одисея”. Композицията. Идеологията в литературата. Въпросът за културността.
І. Композиция

1. Фабулата в “Одисея”
А. Събитията
– отсъствие на Одисей + присъствие на женихите – намеса на Телемах/конфликт с женихите
– конфликт с женихите – бягство от Итака/домът е изоставен от мъжете
– домът е изоставен от мъжете – завръщане на Одисей и Телемах/те са в конфликт с женихите
– те са в конфликт с женихите – унищожават ги/конфликт с роднините
– конфликт с роднините – помирание по нареждане на боговете
Б. Проблемите
– разделяне на семейството – обединяване на семейството
– безвластие/конфликт в Итака – преодоляване на конфликта и безвластието

2. Композицията
А. Двойна фабулна линия – разлика между носители и места на действието
Б. Разказ в разказа (внушение – прави се литература – разказът за Одисей може да не е съвсем достоверен, но е такъв, какъвто би трябвало да бъде)
В. Разместване на естественото време на събитията и времето на частите на разказа (внушение – прави се литература – поетът може да започне оттам, откъдето желае, и знае това)
Г. Нива на разказа – хора и богове (внушение – прави се литература – причините не се изясняват с разсъждение, а с разказ – причината е нагледна)

ІІ. Идея за култура в “Одисея”

1. Що е култура
А. Човешкото изобщо – изправеност, облекло, обработка на храната, екзогамия, език
Б. Разлики на човешкото в различни традиции – писмено-устно; традиционно – нетрадиционно; патриархално – равноправие; с развити институции – родова, примитивна; ритуалност
В. Висша култура (култура в тесен смисъл) – практически дейности – за оцеляване и удобство; развлекателни дейности; дейности заради ценностите – истина, добро, красота
Г. Култура на предметите и техническите блага (материална); на уменията, знанията и възгледите (духовна)

2. Идея за култура в “Одисея”
А. Извън-човешкото
– агресивно, неподвижно
– липса на обществена организация
– особен хранителен режим, достигащ до канибалство
– странен външен вид, достигащ до чудовищност
Б. Свръх-човешкото
– непреходност във времето, свързана и с всезнание
– лесно придвижване, достигащо до всеприсъствие, свързана с всезнание
– облекчен живот, достигащ до способност да се изпитват само удоволствия, но не болки
В. Човешката културност
– практически дейност – сал, легло, водене на война
– развлечения – лов, спорт, контакти, умение да се говори добре
– отношение към ценностите – срещи с боговете (контакт с отвъдното)

Епосът. Хезиод. Дидактическа и художествена литература. Митологията – източници за гръцката митология. Противопоставяне на минало и настояще и тукашно и отвъдно. Смисълът на мита за Прометей. Как то допълват съветите за всекидневния живот, за щастливите и нещастните дни – “такова е положението, малко зависи от нас”.
Лирика. Понятие за лирика в античността и в Новото време. Метрика. Антично деление на лирическите видове. Деление по други критерии. Оцеляване на лирическите текстове и текстова традиция.
Драма. Трагедия. Аристотел за трагедията. Понятие за трагическо. Гръцкият театър.
Драма. Трагедия. Фабулата на “Едип цар”. Трагедии с щастлив край – Еврипид.
Драма. Комедия. Понятие за комично. Аристотел за комичното. Комизъм и всекидневие. Старата комедия и атинската демокрация. “Облаци”. Разграничение между стара и нова комедия.

Проза

Историография. Логографите. Понятие за история. Гръцката историография и поетическите видове. Херодот – строеж на “Историята”. Възглед за причината на политическите събития.
Историография. Културната история на Гърция в кн. І на Тукидидовата история. Противопоставянето на Атина и Спарта. Драматическото и реторическото у Тукидид.
Реторика. Реторически видове. Реторика и държавни институции. Реторически техники.
Философия. Понятие за философия. Платоновият диалог като драматически вид. “Пирът”.
Философия. Аристотеловото разбиране за философия. Философското понятие. Философският трактат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>