Старогръцка лирика. 2004

Специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка литература”
1 семестър

(резюмето е направено въз основа на студентски записки)

І. Общо представяне на лириката

1. Понятието “лирика”
1.1. Понятие за лирика в Античността
– За първи път ясна и подредена литературна теория има в “Поетика” на Аристотел, където обаче са дефинирани само епосът и драмата.
– Аристотел отбелязва, че с думата “епос” се назовава всяко словесно произведение, написано в хекзаметър. Но в хекзаметър може да се пише и история.
– Той дефинира литературата като словесна имитация на човешки действия и характери.
– Оттам епосът е имитация на човешки действия и характери в хекзаметър, а драмата е словесна имитация, но представена нагледно с действащи лица.
– У Аристотел няма понятие за лирика, но са различени следните видове поезия:
– елегическа
– дитирамбическа
– мелическа
1.2. Някои белези на понятието днес

2. Деление на лириката през Античността
2.1. Поетически размер (ритъм)
– Според поетическия размер лириката се дели на:
– елегия – така се нарича всяко произведение в елегически дистихон. Дистихонът се състои от хекзаметър (първи стих) + пентаметър (втори стих); Елегии пишат Солон, Тиртей
– ямбическа лирика – стъпка, състояща се от редуване на кратки и дълги срички.
– мелическа лирика – с неограничена свобода, що се отнася до поетическия размер
2.2. Брой на изпълнителите на литературното произведение
– Според броя на изпълнителите лириката се дели на:
– хорова
– солова (монодична)
2.3. Повод, ситуация за написване на лирическото произведение
– Според повода на създаване лириката се дели на:
– религиозна – химни в чест на божествата
– дитирамб – за Дионис
– пеан – за Аполон
– погребална – тренос (плач), оплаквателна песен; епитафий (ο επιτάφιος)
– сватбена – епиталамий (от “брачно ложе”); хименей
– пирова – сколион
– военни маршове – ембатерион
– песни за прослава на победители в състезание – епиникий. Епиникии пише Пиндар
– песни като съпровод на танци – хипорхема

3. Периодизация. Основни имена и места в гръцкия свят.
3.1. Архаичен период (7-6 в. пр. Хр.)
– Мала Азия и близките острови: Ефес, Колофон, Лесбос
– Калин от Ефес, Тиртей от Атина (пише в Спарта), Архилох от Парос, Солон от Атина, Мимнерм от Колофон, Алкей и Сафо от Лесбос
3.2. Класика (6-4 в. пр. Хр.)
– Континентална Гърция
– Симонид от Кеос, Бакхилид, Пиндар
3.3. Елинистическо-римски период (от 3 в. пр. Хр. до края на Античността)
– Южна Италия, Сицилия, Египет
– Теокрит, Калимах

4. Запазване на античната лирика до наши дни
– Античната лирика е достигнала до наши дни основно във фрагменти.
– в отделна книга е оцелял единствено Пиндар.
– Останалите творби са запазени в антологии, правени за учебни цели; под формата на цитати в учебници, например по реторика; като цитати в по-големи произведения.
– Някои са достигнали независимо от образователната традиция – това са произведенията, запазени върху папируси (Архилох, Сафо, Менандър)

ІІ. Елегия и ямб до Солон

1. По-известни автори на елегии и ямбическа лирика:
Калин от Ефес и Тиртей от Спарта.
Те са елегици, творили през 7 в. пр. Хр. и автори на гражданска лирика.
Основна тема в творбите им е ценността на това да си воин и да загинеш в бой за родината си. Запазени са по 50-100 стиха от всеки
Архилох от Парос
Отличава се от Калин и Тиртей с индивидуализма си. Той живее като наемен войник (воюва като професионалист, а не като защитник на града си.
Мимнерм от Колофон
Използва теми от митологията и историята (за основаването на Колофон, за войната между Смирна и лидийския цар Гигес)
Пише за радостите на младостта и тъгите на старостта
Солон
Смята се, че е автор на около 5000 стиха; от които да запазени около 300, много от тях автобиографични;

ІІІ. Елегия. Особености на жанра, история и автори

1. Разпространение и оцеляване на елегическата поезия
1.1. Автори на елегии, по-известни с други дейности (не непременно като поети)
– държавници: Солон, Клеобул (6 в.), дъщеря му Клеобулина, Хипарх (6 в., тиран в Атина), Алкивиад (кр. 5 в.), Критий (един от 30-те тирани), Дионисий Млади (тиран на Сиракуза, приятел на Платон)
– художници и скулптори: Праксител (любовно посвещение на Фрина, модел за “Афродита от Книдос”, написано под статуя на Ерос); художниците Зевксид и Паразий
– философи: Ксенофан от Колофон, Емпедокъл от Акрагант (автор на философски текстове в хекзаметър), Сократ, Платон (приблизително 10 запазени произведения), Аристотел, Спевсип
– трагически поети: Есхил, Софокъл, Еврипид, Агатон
1.2. Поводи за създаване на елегически произведения
– За да се изложи етически възглед или природонаучна теория; да се сподели житейски опит; произведението може да бъде насочено към определен човек или към неопределена аудитория.
– Биографичен повод – Солон (автобиография), Антимах (поема за починалата му съпруга)
– Исторически и географски съчинения – Критий (разказва с какво е известен всеки град и всеки народ)
– Нападки срещу съперник – Софокъл и Еврипид
– Гатанки
– Любовна поезия
– Дитирамби, пеани, погребални песни, епитафии, епиталамии и т.н.
1.3. Автори и произведения, в които са запазени фрагменти от елегии
– Научни и философски съчинения
– Плутарх “За музиката” (1 в. сл. Хр.)
– Атеней “Диалог” (3 в. сл. Хр.)
– Биографии
– Диоген Лаерций, в чиято биографии на философи са цитирани фрагменти от техни поетически произведения
– Антологии
– на Стобей (6 в. сл. Хр.)
– Енциклопедии
– Суда (9 в. сл. Хр.)
2. Най-известни елегически поети (6-4 в. пр. Хр.)
2.1. Фокилид от Милет
Живял през 6 в. пр. Хр. в Мала Азия в епохата на разцвета на класическата гръцка лирика; Писал е нападки, сатири, поучения, съвети
2.2. Ксенофан от Колофон
Живял в средата на 6 в. пр. Хр. Запазени са 20-25 стиха; пише ямби, елегии, произведения в хекзаметър.
Известен с теологическите си възгледи; критикува антропоморфизма у Омир и Хезиод.
2.3. Теогнид
Средата на 6 в. пр. Хр. Запазени са около 1500 стиха. Той е аристократ, показващ презрителното си отношение към хора с по-нисък произход. Изразява недоволство от състоянието на съвременното му общество.Стиховете му са оформени като съвети до неговия ученик и приятел Кирн
2.4. Антимах от Колофон
Живее в края на 5 и началото на 4 в. пр. Хр. Автор е на поемата “Лида” за починалата си съпруга. Писал е за похода на аргонавтите

3. Музикални инструменти
3.1. Духови
– авлос; сиринкс; салпинкс
3.2. Струнни
– форминкс; китара; лира; арфа;
3.3. Ударни
– кротали; кимвали; тимпанон; ксилофон
3.3. Извори за инструментите
– Познати са от рисунки по вази, релефи, мозайки и стенописи; от писмени свидетелства (“Химн към Хермес”, “Дафнис и Хлоя”, “Трактат за музиката” на Плутарх)

ІV. Мелическа поезия

1. Мелика от началата до Сафо
1.1. Ранни мелици
а) разпространение и време
Меликата се развива през 7-6 в. пр. Хр. и процъфтява в Мала Азия. Центрове на мелическата поезия са Лесбос, Колофон, Спарта, Делфи, Крит
б) постижения
Мелиците въвеждат музикални инструменти за съпровода на поезията си (авлос, лира, барбитон). Първите химни не са в хекзаметър, а се изпълняват в съпровод на авлос и лира; затова се наричат авлодически или китародически. Появяват се треносите, пеаните и дитирамбите, също и сколиите. Съчиняват се уводи към епически произведения, изпълнявани с музикален съпровод. Дитирамбическите хорове предшестват трагедията.
в) автори
– Олимп (от Фригия): въвежда авлоса и създава номите; смятан е за ученик на Марсий.
– Евмел; Терпандър – живял в 7 в. пр. Хр., от Лесбос, твори в Спарта; изобретява барбитона и създава китародическия ном и сколион.
– Талет от Крит: работи в Спарта; създава пеана.
– Полимнаст от Колофон: приписва му се създаването на авлодическия ном;
– Арион от Пелопонес: смята се за създател на дитирамба (края на 7 в.).
1.2. Алкман от Спарта
а) източници за живота и поезията му
Той е първият мелик, за когото знаем и от посветени нему стихове. Споменат е в “Суда”, в Енциклопедичния речник на Стефан Византийски и у Атеней (3 в. сл. Хр.).
б) живот и състояние на текстовете му
Разцветът му се отнася към 30-те години на 7 в. пр. Хр. Бил син на робиня, но освободен заради таланта си; лаконец. Творбите му са били предназначени да се изпълняват от хорове от момичета.
в) теми в поезията му
Споменава немитологични персонажи (примерно, самите момичета, които участват в хора, изпълняващ стигховете му); пейзажи.
Той е един от първите автори след Хезиод, който говори за себе си, макар и непряко.
1.3. Сафо
а) живот и влияние
б) теми

2. Мелика от Алкей до Анакреонт
2.1. Алкей
а) живот
б) произведения, жанрове, теми
2.2. Стезихор
2.3. Ибик
2.4. Анакреонт

3. Мелическа поезия от края на 6 в. пр. Хр до началото на 4 в. пр.Хр

3.1 Симонид
3.2 Тимотей и Филоксен
3.3 Поетеси
– Телесила от Аргос (ср.6в пр.Хр.)
– Миртида от Танагра (Беотия)*
– Корина от Танагра

4. Мелически поети до края на Елинизма.
4.1 Пиндар.
– Живот (518-442)
– Литературно наследство. Епиникий
Структура на епиникия
Теми в епиникия

V. Елинистическа лирика

1. Новости в поезията

2. Автори
2.1. Теокрит
2.2. Бион от Смирна – 2в.пр.Хр
2.3. Мосх – 2в.пр.Х
2.4. Калимах от Кирена – (305 – 240)

3. Традицията от по-ранните епохи, поддържана от елинистическите поети

4. Общи промени в литературата

5. Положение на поетите в обществото

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>