Казва се: „На сватба винаги има обидени.“

Това е, защото сватбата е не само поява на семейство, но и съединяване на два рода. С това възниква въпросът за честта. Кой каква чест ще има оттук нататък; „къде“ ще е спрямо това семейство.
И тъй като е трудно да се удовлетвори всеки, това тържество започва да се заобикаля. Хората „съжителстват“. При това положение никой не е обиден, защото семейство не възниква: положението не се променя.

…

Но както съжителството, така и създаденото „въпреки всичко“ семейство се съпътстват от същата трудност – „честта“. Хората се колебаят не само кой за какво да отговаря, но и на какво основание да се ценят помежду си. Тъй като не е възможно да се ценят (да си придават чест) само заради телесното привличане и навика. Ако е само това, тогава всеки от тях ще се чувства „сам“.

Тогава се явява преструвката – всеки се представя за нещо, което не е; или само за нищожна част от това, което е.
Такива съжителства непременно се разпадат, тъй като никога семейство не може да бъде построено върху лъжа.