Свободата на словото не е в това, просто да произнасяш гласно думи и да изписваш букви по хартия. Това е само опит да я придобиеш, първа стъпка.

Свободата е в това, да мислиш по съвест, а след това да говориш и при това да ти отговарят. Когато умишлено или по навик не ти се отговаря, тогава си лишен от тази свобода. Което значи, че свободата в обществото се постига със съвместно действие.

Ето пример за съвместно действие, който може да изненада някои. Когато човек бива арестуван и вкаран в затвора заради това, че е казал нещо (или е ходил в храма), това е отговор. Това означава, че при съветския комунизъм (както и при гоненията на римските императори срещу ранната Църква) има повече честност и диалогичност, отколкото при днешния режим, когато всеки може да говори, без да му отговарят.

Такъв режим се обаче постига не отведнъж, с нечие решение, а с продължителна работа, така че хората да привикнат с лъжата и сребролюбието и да заживеят в съгласие с тях.

Това с православните народи мъчно се постига и поради това те биват наричани „изостанали“. Да, те изостават в лъжата и сребролюбието.