M. Jourdain:
Est-ce que les gens de qualité apprennent aussi la musique?
Lе Maitre de Musique:
Oui, Monsieur.
M. Jourdain:
Je l’apprendrai donc.

(Молиер. „Буржоата благородник“ I,2)

*

За интелигенцията не всеки може да говори съдържателно. Младите хора (докъм 40) още не са видели достатъчно; да кажем, не са могли да проследят лично един цялостен път на човека от прослойката. Пък и мислите за такива общи неща идват бавно, ако изобщо.
Други имат нужната възраст и може би способности, но през живота си са се уплели в съмнителни комбинации – било за пари, било за кариера – и няма как да говорят искрено за общото благо, при положение, че са се грижили главно за своето си – и то по лошия начин. Така че остават малцина; и нищо чудно, че за характера, ролята и мисията на интелигенцията рядко се водят разговори.

Интелигентът често си представя своя път като „излизане от“ (напускане на) мястото, където е отгледан. Дали ще пътува и живее в чужбина или не, рядко има значение. Той схваща себе си като човек „изучил се“ повече от околните и поради това – надминал ги; или пък, особено ако работи за медиите, приобщил се към… „качествените хора“. „Качествени“ са тези с позиции във властта и присъствие в медиите; или ако не те лично, то поне роднините им.
Интелигентът си мисли, че тези „качествени“ трябва да презират останалата част от обществото, все едно дали ще я наричат „народ“ или по някакъв друг начин. Той рядко забелязва, че ако това е така, то те (независимо от всичката им качественост) ще трябва и да угодничат пред някого, за когото са същото, което е „народът“ за тях.
Трябва да се забележи, че този вид „качествени хора“, сред които интелигентът желае да попадне, може и да не съществуват. Защото е възможно човек да заема управленска и публична позиция и пак да не презира никого, нито да завижда на по-високопоставените и по-популярните от него. Обаче амбициозният интелигент не знае това: и освен това смята светоусещането на „качествените“ за приятно, макар че то не е; и за белег за културна издигнатост, каквото също не е.

Тази негова мечта е вредна за обществото по две причини.
Първо: тя, чрез думите му, възпитава хората наоколо в същото, в което той сам се възпитава: презрение към човешкото достойнство (цинизъм), надменност и угодничество.
Второ: лишава от водачи онези, които нямат достъп до публичното слово и до занимания с науки и изкуства.

Това поведение – на угодливост към „елита“ и високомерност към „останалите“ – се възприема лесно, защото позволява на слабо надарения и нравствено ленив, но пък тщеславен човек, да се почувства „издигнат“, без да полага никакви усилия. Той решава въпроса с развитието си по един чисто идеологически начин.
Затова трябва да се казва ясно и често, че да хулиш своите, а следователно и себе си, е както грозно, така и безполезно. Раболепният и предателят не се ценят никъде и освен това са безинтересни. Човек има само един живот и това е достатъчно основание да се старае да го живее с достойнство.

…

Тези думи могат да се отнасят с различна степен на точност до всяка интелигенция в християнските и постхристиянски страни за последните – да кажем – 200 години. Защото интелигенцията, която познаваме, съществува там и оттогава – тя се появява заедно с вестниците.
Но тя има и предшественици – примерно, такива като героите в „Буржоата благородник“ на Молиер.