Думата „старец“, произнесена отделно и без обяснения, не създава приятни представи. Но все пак тя има две почти противоположни значения, едното от които е изцяло положително.

Това е монашеско-аскетичното значение на „духовен ръководител“. Казва се „моят старец“. Това е „учител“; човек, с когото се съветваш по най-трудни въпроси, с които не би отишъл при никой друг. При него се изповядваш, искаш съвет, разказваш всичко, каквото ти е на сърцето. Такива хора има и в света.

Този „старец“ няма как да е млад човек, но може и да не е много възрастен. Важното при него е зрелостта, както и „дискретността“. Той няма да разкаже това, което знае за теб, на друг. Когато се обръщаш към него, те изслушва и не винаги отговаря пряко. Често разказва случки от своя живот, но така, като че ли говори за някой друг.
Той не може да ти се подиграе, нито да те иронизира. Впрочем той не се отнася така с никого, дори с отсъстващите – това държане му е чуждо, макар че му е познато, както сякаш и всяко човешко държане.
Той никога не се „възползва“ от познанството си с теб и пред други хора не говори за теб, макар да потвърждава, че те познава.
Ако кажеш нещо, което му е неприятно, той показва, че казаното го измъчва. Когато му звъниш, винаги се обажда и никога не отказва да те приеме. Ако е нужно да се изрази писмено, прави го точно така, както и когато говори – може да каже две думи, а може да напише и много.
Той не проявява интерес към жената, с която си отишъл при него, макар че се държи учтиво и с нея. Не ти задава въпроси за роднините ти, нито за другите ти приятели и изобщо никога не пита за личния ти живот. Но за професията ти – онова, което учиш или умееш – пита и се интересува.
Не се интересува и от материалното ти състояние – това е тема, която не съществува за него. Ако му поискаш пари, ще даде и няма да попита, дали ще ги върнеш; но ти не искаш, пък и той обикновено няма.

Той е човек, който размишлява. Може да е пенсионер или монах; но дори да работи нещо, има вид на такъв, който не работи. Това е, защото работата му – била професионална или около дома – не го безпокои.
Спортът не го занимава, макар че понякога го забавлява. Политиката му е интересна, но той предпочита да обсъжда такива неща по-скоро лично с някого, отколкото да прочете за тях; а ако трябва да прочете или види нещо, се ограничава само с него, но не гледа всичко наред – защото видяното го измъчва.
Той няма добро мнение за себе си, но знае кой е. Мислите му не са точно за наука, макар че обича науките и дори изкуствата.
Той мисли за хората – за човека.

*

Но има и друг вид старец. И той може да не е стар на години. Но и да е, се чувства млад и му е неприятно, че някой може да го мисли за стар.

Когато го питаш: „Как си?“ той се замисля така, сякаш не е очаквал да му зададат такъв въпрос. Отговаря: „Да кажем, добре…“ Не иска да каже, че е добре, тъй като не се чувства така; освен това „добре“ има и материален смисъл, а той не иска да създава такова впечатление, поне не у тези, с които разговаря лично.
Но не би казал, че е зле, защото това, както мисли, ще даде повод за злорадство; освен това ще доведе въпроси, на които трябва да се дадат конкретни отговори, а той не обича да дава точни сведения за себе си.
Когато му се обаждаш по телефона, за да го поканиш да се видите, той казва: „Не знам какво да ти кажа сега… обади се следобяд.“ Защото ако приеме веднага, ще излезе, че има желание да те види, а той не иска да си мислиш така. Но и не отказва, защото може да престанеш да го търсиш, и така „ще те изтърве“.
Ако се срещнете на улицата, ще даде вид, че по-скоро иска да отмине, тъй като знае, че ще го спреш. Пита: „Е, какво става?“ Ако кажеш: „Всичко е наред“, ще попита: „Да? Свързваш ли двата края?“ И наистина се интересува, тъй като смята, че това е максималното, което е допустимо за някого, когото той познава отблизо.
Ако го поканиш някъде където има и други хора, първо ще откаже, а ако го поканиш настоятелно, казва: „Ще видим“, за да го поканиш трети път. Накрая идва, оглеждайки се във всички посоки, и, докато стигнете до мястото, разпитва кой ще е там и „какъв е дневният ред“.
Ако го попиташ: „Защо не дойде онзи път, когато те поканих“, отговаря: „Забравих“ с язвителна усмивка, за да ти покаже, че в крайна сметка все пак е безразличен към приятелството си с теб.
Но не забравя нищо и гледа на приятелството ви като на низ от обиди, които ти си му нанесъл.
Често пита за работата ти, но не защото го интересува каква е тя, а за да научи факти за живота ти.
Старае се да не показва никакви чувства; но ако му кажеш, че някой те е ядосал силно, или че някога си направил нещо много лошо, не е в състояние да сдържи радостта си.
Ако види просяк, му дава стотинки, но то е, за да не си мислят, че е стиснат. После размишлява дали е дал колкото е нормално, и се пита, дали все пак не е трябвало да даде повече или по-малко. Но накрая се засрамва от мислите си и се ядосва, че са му дошли на ум.
Интересува се как си облечен, оглежда те и похвалва една или друга част от облеклото ти; или пък жена ти, за това, че те гледа добре.
Ако забележи, че купуваш често книги, казва за продавача: „Този ще те оскубе“; или: „Ще разориш семейството си, ей… ще ги докараш до просешка тояга…“

Ако го поканиш на гости с жена му, ще доведе и кучето си, за да не би да изгризе някоя обувка у тях, докато е само.
Ако е пияница, избира най-евтината кръчма и то най-близо до дома си, и я хвали с най-голямо умиление. Но е най-щастлив, когато има възможност да пие някъде безплатно и продължително. Това за него е раят. Изпива всичко, което види и си отива само когато се убеди, че повече няма да му дадат.

Да си приятел с такива хора изглежда невъзможно, но понякога продължава с години и десетилетия. Ти предпочиташ да не помниш това, което знаеш за тях, а те не се решават да спрат да общуват с теб, тъй като трудно взимат решение за нещо, което не се отнася до пари.
Те мислят непрекъснато за здравето си и се боят ужасно от смъртта. Дори да са религиозни, не могат да повярват в безсмъртието. Икономичният им начин на живот е свързан и с това, че искат физически да надживеят всички, които познават.

(фб)