В Европа има към милион бежанци от Северна Африка и Близкия Изток, и те не стоят мирно. Ето Кьолн… и другаде.
Преди почти пет години, на 21-ви март 2011 – два дни след нападението срещу Либия – написах едно писмо и го изпратих на тридесет и пет души – лично и добре познати. Ето съдържанието на писмото:
Уважаеми приятели,
Несъмнено сте забелязали, че от вчера и пред очите на всички хора армиите на няколко големи и богати държави нападнаха една държава – много по-малка и по-бедна от тях
Мисля, че сме свидетели на нещо като въоръжен грабеж. Нашата държава е, поне според договорите си, съюзник на нападателите. Най-високопоставените български политици вече говориха в подкрепа на войната.
Знаете, че не съм политик, нито активист, а работя съвсем друго и професията, заедно с грижите около семейството, поглъща цялото ми време. И вие сте така. Но може ли и сега просто да си гледаме всекидневието?
Пишете ми, моля ви, макар и с няколко думи, какво мислите за тези събития. Знаете ли някои български медии (не само форуми и блогове) които да възразяват открито, на своя отговорност? Възможно ли е да се публикува някъде протест и той да бъде чут и обсъден наравно с подкрепата за нападението? Ако не, поне пишете кой според вас подкрепя войната най-открито и цинично, защото и това си заслужава да се знае.
Ще добавя само, че това събитие ми се вижда достатъчен повод да се обсъди възможността за излизане на България от НАТО.
Направих един блог, където все още не пиша нищо от себе си, а само цитирам някои публикации и мнения около войната – http://kakvooshte.blogspot.com/
Ако ми напишете какво мислите и ако сте съгласни, ще цитирам вашите мнения.
Благодаря,
Н.Г.
…
Така че: в историята има логика. И, надявам се, смисъл.
*
(фб)