Легенди за предомировата литература

Предомирови поети

1.

Орфей

Най-ранни споменавания: Алкей (fr. 80) и Ивик (fr. 17)
По-пространни представяния на легендите за него: Диодор Сицилийски (IV, 1-4), Овидий („Метаморфози“ X-XI), Аполодор (I,3,2), Павзаний (X, 29-30) и Конон (във Фотий. „Библиотека“ 186, 45)

За живота и дейността му:

– трак от Лейбетра; син на Еагър (или Аполон) и Калиопа (или Клио); живял в Пимплея, недалеч от град Дион; царувал в Пиерия над бистонидите (Платон. „Пирът“ 179d; Алкидамант. „Реч на Одисей“, 24; Аполоний Род. I,23; Цицерон. De natura deorum III, 45; Диодор Сиц. III,65,6 и IV,25,1-4; Страбон VII, 18 и X,17,3; Конон 1 и 45; Аполодор I, 3,2-3; Лукиан. De astr., 10; Павзаний IX, 30; Диог. Лаерц. „Въведение“; Евсевий. Praep. ev. I, 6; Ант. Пал. VII, 9-10; Ват. митогр. I, 76; Суда; Евстатий „към Илиада“ XI, 442)
– забележителен поет и музикант; един от създателите на лирата (китарата, форминкса) (Есхил. „Агамемнон“, 1629; Пиндар. IV Пит., 313; Вергилий. „Енеида“ VI, 119; Диод. Сиц. III, 59, 6; Квинтилиан I, 11; Тациан. Против гърците, 1; Атеней XIV, 32)
– изобретил мистериите, или е възприел тайните им от баща си Еагър, или бил посветен и ги изучил в Самотраки/Фригия (от Иасион/Дардан или Идейските дактили) или в Египет – след което ги предал на гърците (Диодор Сиц. I, 23,2-3, III, 65,6, IV, 25,1-4, V, 64, 3-4 и 77; Конон, 45; Аполодор I, 3,2-3; Павзаний IX, 30; Тациан. Против гърците, 1; Евсевий. Praep. ev. I, 6 и X,4,4; Ант. Пал. VII, 9-10; сх. към Еврипид. „Алкестида“ 968); пренесъл сред гърците представата за боговете и начина на почитането им, писмеността и астрономическите знания (Алкидамант. „Реч на Одисей“, 24; Лукиан. De astr., 10; Атенагор. „За християните“, 18; Евсевий. Praep. ev. X,4,4)
– преподавал учението за метемпсихозата и отвъдния живот на душата; забранявал убийството на живи същества и месоядството; лечител и гадател (Алкей, fr. 80; Еврипид. „Иполит“, 959; Аристофан. „Жаби“, 1032; Платон. „Протагор“ 316d, „Държавата“ 364е; „Кратил“ 400с, „Закони“ 782с; Аристотел, „За душата“ 410b; Вергилий. „Енеида“ VI, 120; Хораций. „Поетическото изкуство“, 391-393; Павзаний IX, 30; Филострат, Аполоний IV, 14; сх. към Еврипид. „Алкестида“ 968)
– автор на „Теогония“ и химни (Платон. „Кратил“ 402b; Аполоний Родоски I, 495-512; Павзаний IX, 30)
– участник в похода на аргонавтите; заглушавал с лирата си песента на сирените (Пиндар. IV Пит. 313, Аполоний Родоски, „Аргонавтика“; Диодор Сиц. IV, 25,1-4 и 43-48; Аполодор I, 9,25)
– слизал в Хадес, за да възкреси жена си Евридика (Платон. „Пирът“ 179d; Диодор Сиц. IV, 25,1-4; Овидий. „Метаморфози“ X; Аполодор I, 3,2-3; Павзаний IX, 30; Ват. митогр. I, 76)
– убит (разкъсан) от група жени, може би вакханки; или просто от местните жители; или се самоубил от скръб за жена си; или бил поразен от мълния на Зевс (Алкидамант. „Реч на Одисей“, 24; Изократ. „Бусирис“, 38; Страбон. „География“ VII, fr.18; Овидий. „Метаморфози“ XI, 1-55; Конон, 45; Аполодор I, 3,2-3; Павзаний IX, 30; Лукиан. „Необразованият“, 11-12; Диог. Лаерц. „Въведение“; Темистий XVI, 209c-d; Прокъл. „към `Държ.`“ I, 174,2; Ант. Пал. VII, 617; схолия към Пиндар. IV Пит., 313)

Свидетелства:

VI-V в. пр. Хр.:

Есхил. „Агамемнон“, 1629-1631
„С Орфея вий по глас не си приличате,
Че той пленявал с песните си прелестни,
А ти ме дразниш със глупашко лаене“ (Ал. Ничев, 1967)

Пиндар. Четвърта Питийска ода, 313-315:
„От Аполоновия род пристигна Орфей, баща на песните, с прочутата си лира…“ (Я. Букова, 2011)

Еврипид
– „Иполит“, 959
„Сега гордей се, че не вкусваш нищичко одушевено, и с това, че тачиш ти Орфей, бесней в екстаз, потънал в пушек, описан в купища писания…“ (Т. Кръстева, 2008);
– „Алкестида“, 967
„Не намерих някакъв лек в тракийските дървени таблички, където Орфей е записал своята песен…“ (Т. Кръстева-Петринска, 2012)

Аристофан. „Жабите“, 1032
„Ето, своите тайнства Орфей ни разкри, проповядвайки: `Кръв не проливай`“ (Ал. Ничев, 1985)

IV в. пр. Хр.:

Изократ. „Бусирис“, 38.
„Ти си следвал злословията на поетите, които описват как потомците на безсмъртните са извършили и претърпели най-ужасни неща, а за боговете такива неща, каквито никой не би казал и за враговете си… Но не са се отървали без наказание, а Орфей, който най-често се захващал с подобни истории, е намерил смъртта си разкъсан на парчета…“ (В. Герджикова, 2008)

Платон
– „Протагор“ 316d
„Софистическото изкуство е древно… някои са го прикривали под формата на поезия, като Омир, Хезиод и Симонид, други – под формата на религиозни тайнства и оракули, като Орфей, Музей и другите като тях…“ (Г. Михайлов, 1979)
– „Държавата“ 364а
„Те представят много книги като книги на Музей и Орфей, синове на Селена и Музите, и по тези книги извършват своите свещенодействия като твърдят, че и отделни хора, и полиси получават очистване от неправдите – а също и умрелите. Наричат ги `мистерии`…“ (Ал. Милев, 1981)
– „Пирът“ 179d
„А Орфей, синът на Еагър, отпратили от подземното царство с празни ръце: показали му призрака на жена му, защото смятали, че като певец-китарист е изнежен и няма смелост да умре за любовта си, като Алкестида…“ (Г. Михайлов, 1982)
– „Кратил“ 402b
„Орфей казва: `Пръв Океан красноструен е встъпил в женитба, взел за съпруга Тетия, родена от същата майка`…“ (Г. Михайлов, 1982)

Теофраст. „Характери“, „Суеверният“
„Всеки месец ходи при Орфеотелестите заедно с жена си и децата си, за да го посветят наново в своите мистерии…“ (Б. Богданов, 1968/1980)

III-I в. пр. Хр.:

Аполоний Родоски. „Аргонавтика“ I, 495-512:
„Орфей взе китарата в лявата си ръка и започна песен. Пееше как земята, небето и морето преди бяха събрани в една форма, но поради гибелна вражда всяко се отдели; в небето се появиха звездите и пътищата на луната и слънцето; появиха се планините и пеещите реки с нимфите, и се родиха всички влечуги. Пееше как най-напред Офион и океанидата Евринома владееха Олимп; и как със сила отстъпиха честта – той на Кронос, а тя – на Рея, и паднаха във вълните на Океан; и те властваха над блажените богове Титани дотогава, докато Зевс, още момче с детски мисли, обитаваше Диктейската пещера, а земеродените Циклопи още не го бяха въоръжили с мълния, гърма и светкавицата – защото те донасят славата на Зевс. И той смълча форминкса с амброзийния звук…“

Вергилий. „Енеида“ VI, 119-120
„Но и Орфей с помощта на тракийската своя китара и благозвучните струни извика духа на жена си“ (Г. Батаклиев, 1980)

Овидий. „Метаморфози“X, 8-77
„Когато стъпяше с роя наяди в полето, невестата млада падна в миг мъртва, от змийски зъб уязвена н петата. Дълго за нея рида певецът родопски и накрая реши да предума подземните сили… Заедно с нея прие уговорка героят родопски да не поглежда назад, докато долината авернска той не отмине съвсем. Стигнали бяха току до междата на земното царство. Сетното свое `прощавай` едва до слуха долетяло, тя отдалече изрече и пак в дълбината се върна…. После, жестоко проклел безсърдечните сили на Ереб, скри се в родопската вис и във Хемус, що брули Горнякът“ (Г. Батаклиев, 1974/ 1981)

II-III в. сл. Хр.:

Павзаний. „Описание на Елада“ IX, 30
„До тракиеца Орфей е поставена статуя на Телете, а около има зверове от камък и бронз, заслушани в песента му“;
„Според мен Орфей превъзхождал предшествениците си с красотата на своя стих, и си спечелил голяма власт, защото се вярвало, че той е открил мистериите, очищението от грехове, изцеряването от болести и средствата да се избегне божественият гняв. Според някои, Орфей загинал ударен от мълния, хвърлена по него от бога, защото разкрил в мистериите на хората неща, нечувани до тогава“
„Уж той слязъл жив в Хадес, за да измоли жена си от долните богове. Други са казали, че жена му умряла преди него и че заради нея той отишъл в Аорнон в Теспротида, където от стари времена имало прорицалище на мъртвите. Мислел, казват, че душата на Евридика. го следва, но когато се обърнал я изгубил и от мъка се самоубил“;
„Който се е посвещавал на изучаване на поезията знае, че всички химни на Орфей са много кратки и че общият им брой не е голям. Ликомидийците ги знаят и ги пеят по време на своите мистерии. По поетическа красота за тях може да се каже, че отстъпват на химните на Омир, докато от боговете са почитани повече“ (В. Русинов, 2005)

Тациан. Против гърците, 1
„Да се упражнявате в поезия и да пеете ви научи Орфей; същият ви даде и мистериите“

Диоген Лаерций. „Животът на философите“, „Въведение“
„Тези, които приписват откриването й [на философията] на варварите, привеждат като доказателство тракиеца Орфей, като твърдят, че бил философ, и при това най-древният. Аз не знам дали подобава да бъде наричан философ този, който изрича такива мерзости срещу боговете и не ми е известно как трябва да бъде назован човекът, който приписва на всевишните всички човешки страсти и такива позорни деяния, каквито рядко някой измежду хората би изрекъл на глас. Преданието гласи, че загинал, разкъсан от жените, но в македонския град Дион има надпис, според който Орфей умрял, поразен от мълния…“ (Т. Томов, 1985/2002);

Общо за орфиците: Ив. Георгов. Орфици. В: История на философията т. I. Предсократовска философия. София, 1925. Общо за Орфей и свидетелствата за него в литературата: Б. Богданов. Орфей и древната митология на Балканите. УИ, 1991; За някои орфически папируси и текстове върху друг материал: Михаела Йорданова-Алексиева. Елински орфически свидетелство. „ЛИК“, 2004.

2.

Музей

Най-ранно споменаване:
Аристофан („Жаби“, еп. III)

За живота и дейността му:
– от Атина, баща или син на Евмолп (Платон, „Държавата“ 364е; Диоген Лаерций, „Въведение“)
– автор на поема „Евмолпия“ (Павзаний X, 5)

Свидетелства:

V-IV в. пр. Хр.:

Аристофан. „Жаби“, еп. III:
„И Музей ни показа целителна мощ и пророчески дар“ (Ал. Ничев, 1985);

Платон
– „Държавата“ 364е:
„Музей и неговият син [Евмолп] дават на справедливите още по-ценни блага. Те отвеждат благочестивите в подземното царство, приготвят им гощавки и пирове, окичват ги с венци и ги заставят да прекарват цялото си време в пиене като смятат вечното пиене за най-добрата награда за добродетелния живот. Боговете ще запазят децата и цялото следващо поколение на благочестивия и верния на клетвата си човек. А нечестивите и несправедливите закопават в някаква тиня в подземното царство и ги пращат да носят вода с решето…“ (Ал. Милев, 1981)
„Ион“ 536b:
„Едни изпадат в изстъпление от връзката си с един поет, други от друг – едни от връзката си с Орфей, други – от Музей“ (Б. Богданов, 1979)
Аристотел. „Политика“ 1339b
„Нали и Музей казва, че `Най-приятна за смъртните е песента`“ (Ан. Герджиков, 1995)

II-III в. сл. Хр.:

Павзаний X, 5
„Сред елините има една поема, наречена “Евмолпия”, приписва се на Музей, сина на Антиофем. В тези стихове се твърди, че прорицалището принадлежало общо на Посейдон и Гея…“
X, 7
„Най-старото състезание, за което за първи път предлагали награди според традицията било изпяването на химн в чест на бога… Но казват, че Орфей, който бил много горд и с високо самочувствие заради своите мистерии, както и Музей, който във всичко подражавал на Орфей, отказали да се явят на състезание по музикални дарби“ (В. Русинов, 2005)

Диоген Лаерций. „Животът на философите“, „Въведение“
„Музей, който според преданието бил син на Евмолп, пръв създал „Теогония“ и „Сфера“. Учел, че всичко се ражда от едното и се разлага в него. Той умрял във Фалерон и на гроба му е написана тази елегия: `Обичния Евмолпов син държи фалерската земя – Музей, изтляло тяло, под този гроб`. По бащата на Музей е наречен и атинския род Евмолпиди“ (Т. Томов. 1985/2002, с промени и добавка)

3.

Лин

Най-ранно споменаване: Омир („Илиада“ XVIII, 570)
Пространни представяния на живота и легендите за него: Диодор Сицилийски (III, 67) и Павзаний (IX, 29)

За живота и дейността му:
– бил син на божество – музата Урания, Хермес, Аполон (Квинтилиан I, 11; Хигин, 273; Павзаний IX, 29; Диоген Лаерций, „Въведение“)
– имал е известни ученици – Херакъл, Тамирис, Орфей (Диодор III, 67)
– бил е убит – от Аполон или Херакъл (Диодор III, 67; Павзаний IX, 29; Диоген Лаерций, „Въведение“)
– приспособил финикийската азбука за гръцкия език; приспособената азбука най-напред е била употребявана от пеласгите (Диодор III, 67)
– съчинил поема „Деянията на Дионис“ (Диодор III, 67)

Свидетелства:

Омир. „Илиада“ XVIII, 570
„Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен хубава Линова песен…“ (Ал. Милев и Бл. Димитрова, 1969)

Хигин. „Митове“, 273
„[Състезанието по пеене в Аргос] спечелил Лин, син на Аполон“

Квинтилиан. „Обучението на оратора“ I, 11
„Кой не знае, че музиката в древни времена е била не само твърде желана наука, но е била и на голяма почит; дори музикантите са били смятани и за пророци, и за мъдреци. Аз ще пропусна другите, но ще спомена Орфей и Лин – и двамата синове на богове“ (М. Порталски, 1982)

Плутарх. „За музиката“, 3:
„Казва, че по същото време [на Амфион] Лин от Евбея е съчинил `плачовете`…“

Павзаний IX, 29
„По правия път към дъбравата има изображение на Евфема, изваяно в релеф върху камък. Казват, че тя била кърмачката на Музите. Прочие, нейното изображение е там, а след него е това на Лин, на малка скала, издълбана като пещера. На Лин всяка година принасят жертви като на херос, преди да принесат на Музите. Речено е, че този Лин бил син на Урания и Амфимарос, син на Посейдон, че той си спечелил слава заради музиката си, по-хубава от тази на всеки негов съвременник или предтеча, и че Аполон го убил, задето бил негов съперник в пеенето. При смъртта на Лин, траурът по него изглежда се разпространил толкова сред целия варварски свят, че дори при египтяните имало песен за Лин, наричана на египетски език “Манерос”. От елинските поети, Омир показва, че е знаел, че страданията на Лин били тема на една елинска песен, когато казва, че Хефест, наред с други сцени, които изковал на щита на Ахил, е представил едно момче арфист (kitharodos pais), пеещо песента за Лин: Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен хубава Линова песен. Памфос, съчинил най-старите атински химни, го нарекъл Ойтолинос (обреченият Лин) когато траурът за Лин бил в разгара си. Сафо от Лесбос, научила името Ойтолинос от епоса на Памфос, възпява Адонис и Ойтолинос заедно. Тиванците твърдят, че Лин бил погребан при тях, и че след поражението на елините при Херонея Филип, синът на Аминта, подчинявайки се на съновидение, взел костите на Лин и ги пренесъл в Македония; други видения го подтикнали да върне костите на Лин в Тива. Но всичко, които било над гроба, и белезите, които го означавали, изчезнали според тях с времето. Тиванците разказват и други неща, как по-късно от този Лин се родил друг, наречен синът на Исмений, учител по музика, и как Херакъл, докато още бил дете, го убил. Но хекзаметрова поезия не е била написана нито от Лин, сина на Амфимар, нито от по-късния Лин; а и да е била написана, нищо не е останало за потомството“ (В. Русинов, 2005).

Диоген Лаерций, „Въведение“
„Лин бил син на Хермес и на музата Урания. Той съчинил поема за произхода на космоса, за пътя на слънцето и луната и за възникването на животните и плодовете. Поемата му започвала така: `Във времето, някога, заедно всички неща се родили…` Лин паднал пронизан от стрелата на Аполон в Евбея и на гроба му е написано: `Тук земята прие мъртвия тиванец Лин, син на добровенчаната муза Урания`“ (Животът на философите“ (Т. Томов, 1985/2002, с добавка)

4.

Тамирис

Най-ранно споменаване: Платон („Закони“ 829е)

За живота и дейността му:
– бил трак, син на Филамон (който също бил поет, вж. Тациан. „Против елините“, 41) и ученик на Лин (Плутарх. „За музиката“, 3; Павзаний X, 7; Диодор III, 67)
– певец, акомпанирал си на лира; съчинявал химни и епически поеми (Плутарх. „За музиката“, 3; Павзаний X, 7; Платон. „Закони“ 829е)
– бил сляп – може би ослепен от музите, защото ги победил в състезание (Плутарх. „За музиката“, 3; Павзаний IX, 30; Диодор III, 67)

Свидетелства:

Платон. Закони, 829е:
„Никой не бива да дръзва да изпълнява произведение, което не е минало през одобрението на стражите на законите, дори то да е по-сладко от химните на Тамирис и Орфей…“ (Н. Панова, 2006)

Плутарх. За музиката, 3:
„А Тамирис, по род трак, е имал най-хубав глас и е пял най-добре от онези по онова време, така че според поетите е влязъл в състезание с музите; казва се, че той е съчинил `Войната на Титаните срещу боговете`“

Павзаний IX, 30:
„От поетите или прочутите музиканти, на които са поставили изображения, са следните. Там е самият Тамирис вече сляп, със счупената лира в ръката си…“
X, 7:
„След Хризотемис, според традицията, с пеене спечелил Филамон, а след него синът му Тамирис“ (В. Русинов, 2005)

5.

Амфион

Най-пространно представяне на живота и легендите за него: Павзаний (IX, 5)

За живота и дейността му:
– бил от Беотия, син на Зевс, имал брат на име Зет (Аполодор III, 5,5; Павзаний IX, 8)
– изобретил свиренето на китара (лира); на това го научил Зевс (или Хермес, или Тантал – син на Зевс и цар на лидийците); лирата му дал Хермес (Амфион прибавил още струни към нея) (Аполодор III, 5,5; Плутарх. „За музиката“, 3; Павзаний IX, 5)
– дивите животни вървели след него, за да слушат музиката му; освен това тя задвижвала камъни, които сами строели сгради (Аполодор III, 5,5; Павзаний IX, 17)
– понасял наказание в Хадес за обида на Латона и децата й (Павзаний IX, 5)

Свидетелства:

Аполодор. „Митологическа библиотека“ III, 5, 5
„Антиопа родила от Зевс (в Беотия) двама сина, които изоставила. Някакъв пастир ги намерил и отгледал. Единия нарекъл Зет, а другия – Амфион. Зет се грижел за стадата, а Амфион се учел да пее под съпровод на лира, която му дал Хермес. Камъните, с които укрепвали града, сами се движели под съпровода на Амфиовата лира“ (М. Славова, 2015)

Плутарх. „За музиката“, 3
„Хераклид в `Сборника за отличилите се в музиката` казва, че свиренето на китара и китародическата поезия е измислил пръв Амфион, син на Зевс и Антиопа, и че явно баща му го научил на нея. Свидетелство му е било един надпис в Сикион, въз основа на който споменава имената на жриците в Аргос, поетите и музикантите“

Павзаний IX, 5
„Омир обаче не споменава в стиховете си за пеенето на Амфион и как построил стената със свиренето на лирата си. Амфион се прочул със своята музика, като научил от самите лидийци лидийския лад, заради познанството си с Тантал и добавил още три струни към старите четири. Авторът на епоса за Европа казва, че Амфион бил първият арфист и че Хермес бил неговият учител. Той също казва, че песните на Амфион привличали дори камъни и зверове след него. Миро от Византион, поетеса, писала епос и елегии казва, че Амфион пръв издигнал олтар на Хермес и по тази причина той го дарил с лира. Казано е също, че Амфион е наказан в Хадес затова, че бил един от онези, които се подиграли с Лето и децата й. На наказанието на Амфион е посветена епическата поема Мимиада, в която се разказва както за Амфион, така и за Тамирис от Тракия. Домовете на Амфион и Зет били навестени от скръб; тази на Амфион била опустошена от чума, а синът на Зет бил убит по някаква погрешка от майка му. Самият Зет умрял от скръб и така Лай бил върнат от тиванците начело на царството.“
IX, 8
„По окръжността на древната стена на Тива имало порти, седем на брой и те си стоят до днес. Портите Неисти, казват те, получили името си по следната причина. Последната от струните на те наричат „нете” и според тях Амфион я изобретил при тези порти. Научих също така, че синът на Зет, брата на Амфион, се наричал Неид и че тези порти били наречени на него.“
IX, 17
„Гробницата на Зет и Амфион представлява малка земна могила… За грубо подредените камъни при основата на гробницата на Амфион казват, че били самите скали, следващи песента на Амфион. Подобна история се разказва и за Орфей, как диви зверове го следвали, докато свирел на лирата си“ (В. Русинов, 2005)

6.

Евмолп

Най-ранно споменаване: „Химн към Деметра“ (VIII-VI в. пр. Хр.)

За живота и дейността му:
– син на Посейдон, певец (Хигин, 273)
– цар на Елевзин, воювал с атиняните по времето на техния цар Ион, син на Ксут (Павзаний II, 14)
– посветен в мистериите от Деметра, свещенодействал („Химн към Деметра“, Аполодор II, 5, 12)

Свидетелства:

Омир. „Химн към Деметра“, 474-476
„После отиде [Деметра] при царете, които почитат правдата – при Триптолем, при Диокъл конеукротител, и при Евмолп, цар могъщ, при Келей, властелин всенароден – лично показа на всеки обряда свещен и потаен“ (Р. Константинова, 1988)
Същото се цитира от Павзаний в II, 14
„… не мога да се съглася с флиунтийците, че някой елевзинец бил надвит в битка и бил прокуден, след като тази война приключила след примирие и преди да влязат в сражение, и след като в Елевзин останал самият Евмолп… В произведенията на Омир има и неща, посветени на Деметра: `Показа тя [Деметра] на Триптолем и на Диокъл конеукротител и на Евмолп могъщ и на Келей водач народен светите служби и тайнствата им разкри на всички`“ (В. Русинов, 2004)

Аполодор. „Митологическа библиотека“ II, 5, 12
„Херакъл отишъл в Елевзин при Евмолп, понеже искал да бъде посветен в мистериите. Но не бил очистен от осквернението след убийството на кентаврите и не можел да види свещенодействието. Тогава получил очищение от Евмолп и бил посветен“ (М. Славова, 2015).

Хигин. „Митове“, 273
„Евмолп, син на Посейдон [спечелил състезание по пеене в Аргос] при съпровод на флейта от Олимп, ученик на Марсий.“

7.

Олен

Най-ранно споменаване: Херодот (IV, 35)

За живота и дейността му:
– ликиец или хиперборей (Херодот IV, 35; Павзаний X, 5; Суда)
– епик, химнограф (Херодот IV, 35; Павзаний X, 5; Суда)
– пророкувал, пръв съставял пророчества в хекзаметри (Павзаний X, 5)

Свидетелства:

Херодот IV, 35
„Делосците разказват, че им били отдадени други почести: жените събирали дарове за тях, призовавайки ги по име в химна, който бил съчинил в тяхна чест ликиецът Олен (този Олен, който дошъл от Ликия, съчинил и останалите древни химни, които се пеят в Делос)“ (П. Димитров, 1986/2010)

Павзаний II, 13
„А в химна на Олен в чест на Хера е съчинено, че Хера е отгледана от Хорите, а нейни деца са Арес и Хеба.“
X, 5
„Боио, местна жена, съчинила химн за делфийците, е казала, че прорицалището е основано от дошли тук хипербореи, Олен и други, и че той първи е пророкувал и първи изпявал оракулите в хекзаметър. След като изброява и други хипербореи, в края на химна назовава Олен: `И Олен, който стана първият пророк на Феб, и пръв съчини песен с древните стихове`“ (В. Русинов, 2004-2005)

8.

Олимп (и Марсий)

Най-ранно споменаване: Аристофан („Конници“, 7)

За живота и дейността му:
– фригиец, флейтист, приятел или баща на Марсий (Аполодор I, 4, 2; Плутарх. „За музиката“, 4 и 7; Тациан. „Против елините“, 1; „Суда“)
– въвел сред гърците струнните инструменти (Плутарх. „За музиката“, 4; „Суда“)
– създател на „нома“ в съпровод на китара (лира) (Аристофан. „Конници“, 7; „Суда“)
– споменава се за двама или трима „Олимповци“: първият преди Троянската война, последният при цар Мидас (Плутарх. „За музиката“, 7; „Суда“)

Свидетелства:

Аристофан. Конници, 7
„Ела, че заедно да заредим Олимповите плачове“ (Ал. Ничев, 1985)

Аристотел. Политика 1339b
„Това би било очевидно, ако чрез нея придобиваме определени нравствени качества. А че тя оформя характера е ясно от много неща и не на последно място от песните на Олимп. По общо мнение те въодушевяват душата, а въодушевлението е чувство за нравствената част на душата“ (Ан. Герджиков, 1995)

Аполодор. „Митологическа библиотека“ I, 4, 2
„Аполон убил и сина на Олимп, Марсий. Този Марсий намерил флейтата, която Атина захвърлила, защото при свирене й загрозявал лицето. В спор с Аполон те се обзаложили победителят да направи каквото иска победения. При надсвирването Аполон обърнал китарата си и тъй се състезавал, като накарал и Марсий да направи същото. Понеже той не можел, победител излязал Аполон. Той закачил Марсий на един много висок бор, и го убил, като му одрал кожата“ (М. Славова, 2015)

Хигин, 191:
Midas rex Mygdonius filius Matris deae a Timolo arbiter sumptus eo tempore, quo Apollo cum Marsya vel Pane fistula certavit. Quod cum Timolus victoriam Apollini daret, Midas dixit Marsyae potius dandam. Tunc Apollo indignatus Midae dixit: „Quale cor in iudicando habuisti, tales et auriculas habebis.“ Quibus auditis effecit, ut asininas haberet aures.

Плутарх. „За музиката“, 4
„Александър в `Сборника за тези из Фригия` казва, че пръв Олимп е въвел сред гърците струнните инструменти; Ягнис пръв свирил на авлос, след това неговият син Марсий, след това Олимп“
7
„Казва се, че споменатият Олимп, флейтист от тези във Фригия, е съчинил ном за флейта в чест на Аполон, наречен `Многоглав` (номът); казват, че този Олимп произхожда от първия Олимп, ученика на Марсий, който е създал номите в чест на боговете. Той е бил любимец на Марсий и е научил авлетиката от него и е внесъл в Гърция хармоничните номи, с които и сега гърците се служат в празниците на боговете.“

Тациан. „Против елините“, 1
„Авлетиката получихте от Марсий и Олимп; а и двамата са фригийци“

9.

Сибилите и Фемоноя

Сибилите

Най-ранни споменавания: Хераклит (fr. 92, в: Плутарх. „За оракулите на Пития“, 397а) и Платон („Федър“ 244а)
Пространни представяния на легендите за тях: Вергилий („Енеида“ VI), Павзаний (X, 12), Предговор към „Сибилински оракули“

За тях:
– били поне десет: палестинската (еврейска), наричана още персийска, вавилонска, халдейска, египетска; либийска; делфийска; италийска; еритрейска; самоска; кумска; хелеспонтска; фригийска; тибуртинска (Павзаний X, 12; Предговор към „Оракули“)
– от имената им, за които има разногласия кое на коя принадлежи, са известни: Саббе или Самбета; Херофила или Амалтея; Деифоба; Демо; Фито; Абунея (Вергилий. „Енеида“ VI; Павзаний X, 12; Предговор към „Оракули“)
– гадателки и пророчици; гадаят в лудост, унес, на листа, обладавани от Аполон (Хераклит, фр. 92; Платон. „Федър“ 244а; Вергилий. „Енеида“ III; Павзаний X, 12)
– дълголетни – кумската трябвало да живее 1000 години (Овидий. „Метаморфози“ XIV, 144)
– една от тях (еритрейската – Херофила?) предсказала Троянската война; кумската предложила девет книги с оракули на Тарквиний Стари, като оцелелите три от тях дълго се пазели в Рим и служели за гадаене (Павзаний X, 12; Предговор към „Оракули“)
– на една от тях (палестинската?) се приписват XIV книги с предсказания за историята на света, от тях оцелели 12 (на гръцки), редактирани IV-VI в. сл. Хр.

Свидетелства:

Платон. „Федър“ 244а
„И ако заговорим за Сибила и за другите жреци, които, гадаейки в лудост и предсказвайки много неща на мнозина са ги насочили в бъдещето, само ще се забавим да говорим за неща, известни всекиму“ (Б. Богданов, 1982)

Вергилий. „Енеида“ III, 441-452
„Щом пък доплаваш дотам и в кумейският град щом достигнеш
при езерата свещени в авернската звънка дъбрава
в дън пещера ще откриеш гадателка, в утес вещае
тя съдбините и руни, и думи дълбае на листи…
Всеки се връща без помощ, намразил дома на Сибила.“

VI, 35-566
„Но Ахат, неотдавна изпратен
вече се върна назад с Деифоба, на Главк дъщерята,
жрица на Феб и Хеката, и тя се обърна към царя…
Беше в евбейския клон отстрани пещерата вдълбана,
в нея сто входа широки и двери сто водят, отдето
толкова гласа отекват ответната реч на Сибила…
В разговор много догадки един с други те размениха –
кой ли другар е издъхнал, та трябва да бъде погребан
според Сибила?…
Жрицата четири черни юнеца най-първо докарва
и от съсъд връз челата на жертвите вино възлива;
после изскубва влакната им, щръкнали между рогата,
и като първи оброк тя ги хвърля в свещения огън,
гръмко зовяща Хеката, могъща в небето и Ереб…
`Стойте далеч оттук, непосветени!` –
тъй предсказвачката виква – `от целия лес отстъпете.`
Толкова само изрече и в унес влетя в пещерата…
Жрицата, щом забеляза, че змийските шии настръхват,
хвърли му медена питка, упойна от приказни билки…
Но се намеси Сибила водачката с малкото думи:
`Бяга нощта, докато в плач и жал часовете пилеем.
Ето оттука, Енее, дели се на две страни пътят:
пътят надясно отвежда в дома на великия цар Дит,
ние по него ще стигнем в Елизиум. Пътят наляво
към нечестивия Тартар за мъки злодеите води…
Ала когато Хеката авернския лес ми придаде,
вред ме разведе и всички възмездия божи показа`…“
(Г. Батаклиев, 1980)

Овидий. „Метаморфози“ XIV, 101-146
„Стига героят местата, със блатни води изобилни,
върху кумейския бряг, в пещерата на вечна Сибила
идва и моли да стигне душата на своя родител…
След речта си
клонка, блестяща от злато, в леса на авернска Юнона
тя му посочи с повеля от ствола й да я откъсне…
`Или богиня си ти, или божа любимка` – й казва –
`винаги за божество ще те имам и все ще признавам:
своя живот ти дължа – до света на смъртта ме заведе
и от видения свят на смъртта ме изведе отново.
Заради тази заслуга, когато на бял свят изляза,
храм ще ти вдигна, честта на тамянен дим ще ти въздавам…`
`Презряла подаръка Фебов,
аз си оставам безбрачна. Но мина щастливата възраст,
и с разтреперан крак иде досадната старост, която
дълго ще нося. Аз вече живея столетия седем,
но ми остава, додето достигна на пясъка броя,
триж по сто жътви да видя и триж по сто есени още…`“ (Г. Батаклиев, 1974/1981)

Павзаний X, 12
„Има една скала, издигаща се над земята. На нея, казват делфийците, заставала и изпявала оракулите си жена с име Херофила и с прозвище Сибила. Открих, че предишната Сибила била много древна; според елините тя била дъщеря на Зевс от Ламия, дъщеря на Посейдон, тя била първата жена, пееща оракули, а името Сибила й било дадено от либийците.
Херофила била по-млада от нея, ала и тя явно е била родена преди Троянската война, защото предсказала, че Елена ще бъде доведена в Спарта за гибел на Азия и на Европа, и че заради нея Илион ще бъде завладян от елините. Делосците също така помнят един химн, който тази жена е съчинила в чест на Аполон. Съчинила е тези неща, обзета от лудост и обладана от бога. На друго място в оракулите си казва, че майка й е безсмъртна, една от нимфите на Ида, а баща й е смъртен мъж. Ето ги стиховете: По род съм полусмъртна и полубожествена; от майка нимфа и баща, що с жито се храни; по майка от Ида съм родом, а бащината ми родина е червеният Марпесос, свят на Майката, и реката Аидоней. Марпесос отстои на сто и четиридесет стадия от Александрия в Троада. Жителите на тази Александрия твърдят, че Херофила станала послушница в храма на Аполон Сминтейски, и по повод съня на Хекуба тя изрекла пророчеството, за което знаем, че наистина се сбъднало. Тази Сибила живяла по-голямата част от живота си в Самос, но също така посещавала Кларос в земята на Колофон, Делос и Делфи. При всяко свое гостуване в Делфи тя заставала на тази скала и изпявала оракулите си. Смъртта обаче я споходила в Троада и гробът й е в свещената дъбрава на Сминтиеца. Еритрейците, които най-ревностно от всички елини претендират да са родина на Херофила, сочат за доказателство т.нар. планина Корюкос с пещера в нея, като казват, че Херофила е родена в нея и че била щерка на Теодор, местен пастир и на нимфа.
Следващата жена, която давала оракули по същия начин, според Хиперох от Кюме, историк, е от Кюме в земята на Опики и се казвала Демо.
След Демо, при евреите над Палестина отраснала жена, която давала оракули и името й било Саббе. Казват, че бащата на Саббе бил Беросос, а майката – Ериманте. Но някои я наричат вавилонска Сибила, други – египетска (В. Русинов, 2005)

Фемоноя

За нея:
– пророкувала в Делфи, вдъхновявана от изпаренията в пещерата (Страбон IX, 3, 5; Павзаний X, 5)
– първа делфийска жрица (пития) и първа произнесла оракули в хекзаметър; затова я смятат за създателка на епоса (Страбон IX, 3, 5; Павзаний X, 5; Прокъл, „Христоматия“)

Свидетелства:

Павзаний X, 5
„Най-преобладаващото мнение обаче е, че Фемоноя била първата пророчица на бога и първа запяла в стихове хекзаметър“ и
X, 6
„Фемоноя, пророчицата по това време им дала оракул в хекзаметър: `Тежка стрела от близо Аполон ще изстреля по осквернителя на Парнас…` и
X, 12
„За Пелеядите казват, че били родени по-рано и от Фемоноя, и че били първите жени, изпели следните стихове: Зевс е бил, Зевс е, Зевс ще бъде; О, велики Зевсе.
Гея праща плодовете, хвалете Майката земя“ (В. Русинов, 2005)

Страбон IX, 3, 5
„Казват, че седалището на оракула е куха пещера дълбоко надолу в земята с много тясно устие, от което се вдига дъх, който предизвиква божествено вдъхновение; и че над устието е поставен висок триножник, качена на който питийската жрица поема дъха и след това изрича оракулите както в стихове, така и в проза, макар че вторите биват оформени в стихове от поети, които са на служба при храма. Казват, че първата, която станала питийска жрица била Фемоноя; и че пророчицата, както и градът са наречени така от думата `питестай`“ (В. Русинов, 2008)

Прокъл. „Христоматия“, в: Фотий. „Хилядокнижие“, 319а
„Епосът е открит най-напред от прорицателката на Аполон Фемоноя, която произнасяла оракулите си в хекзаметри.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>