Омир. „Илиада“

І.
Обръщение към музата: да разкаже за гнева на Ахил и скарването му с Агамемнон, от което дошли много беди за ахейците. Във войската започва болест (1-10) и се проучва причината за това с помощта на жреца-тълкувател (птицегадател, ясновидец) Калхас. Вината била на предводителя (Агамемнон), който се е отнесъл непредпазливо с жреца на Аполон – Хриз (11-33).
На десетия ден от болестта най-изтъкнатият воин (Ахил) свиква събрание на войската. Калхас казва, че Аполон е разгневен на Агамемнон за това, че е отвлякъл дъщерята на Хриз и му отказал да я върне въпреки предложения откуп; и се е държал с него непочтително. Сега Хризеида трябва да бъде върната без откуп и да се принесе жертва (54-100). Агамемнон е недоволен от чутото, но казва, че ще направи нужното, за да спаси войската. Добавя, че е редно да го обезщетят с друга жена; и предпочита тази, която е получил Ахил (118-187). Ахил избухва и понечва да го нападне с оръжие, но Атина по съвет на Хера го възпира и му обещава голямо удовлетворение (188-214). Ахил се подчинява, прибира меча си и се нахвърля с обиди върху Агамемнон (215-246). Старият Нестор, цар на Пилос, опитва да ги помири, като казва, че свадата им е изгодна за троянците; и си спомня какви големи герои познава (246-305).
Ахил, за да отмъсти за унижението (318-348), привлича на своя страна върховния бог (Зевс) с помощта на майка си, богинята Тетида. Войската на ахейците трябва да бъде притисната, за да стане видно, че без него тя не може да се справи и той й е по-необходим дори от предводителя (349-412). Тетида обещава да съдейства (413-430) и посещава Зевс на Олимп (на небето) след 12 дни. През това време той е бил на гости при етиопците (493-530).
Агамемнон връща отвлечената дъщеря на Хриз (308-312). Принасят жертва на Аполон и болестта отминава (430-487).
Войната е причина за разделение и сред боговете: някои (Хера, Атина, Посейдон, Хермес, Хефест) подкрепят едната страна (ахейците), други (Афродита, Аполон, Арес, Артемида) – другата. Зевс е като арбитър. Кратко скарване между Зевс и Хера, Хефест ги помирява. Пируват, има музика в изпълнение на Аполон и музите (531-611).

ІІ.
Зевс изпраща при Агамемнон Съня. Той му се явява през нощта, уподобен на Нестор, и го подтиква към по-активни действия (1-40). На сутринта Агамемнон повиква най-видните царе-съюзници и им казва за съня; и че иска да изпита войниците. Щял да им предложи да си тръгнат обратно, но царете да ги задържат (41-85). Съвет на войската: Мълвата подтиква войниците да се съберат (86-100). Агамемнон говори пред всички, държейки скиптъра, изработен от Хефест и държан някога от Зевс, Хермес, Пелопс, Атрей и Тиест (101-108). Казва, че Зевс го е измамил, че ще превземе Троя. Ахейците по брой надминавали поне десетократно троянците, но пък те имали много и силни съюзници. По-добре да си вървят, вече воюват от девет години (109-141).
Войниците побягват към корабите, а Хера изпраща Атина да ги спре. Тя слиза и разговаря с Одисей (142-181). Той започва да ги възпира, увещавайки по различен начин царете и обикновените войници (181-211). Терсит се възмущава от алчността на царете, призовава войниците да си вървят, упреква ахейците за страхливостта им и се учудва, че Ахил не се гневи достатъчно на Агамемнон (212-243). Одисей го набива; после напомня на останалите за изядените от змия осем пиленца и една врабка в Авлида; и за предсказанието, че ще превземат града след девет години (244-332). Нестор го подкрепя. Агамемнон съжалява, че се е скарал с Ахил и принася вол в жертва (336-431). Нестор му предлага да призове войските за бой. Сравнение на войниците с пилци и мухи, а на царете с козари, които отиват при козите. Агамемнон е подобен на бик между крави (432-483).
Поетът иска музите да му припомнят кои са взели участие във войната (484-493). Изброяват се съюзниците, командвани от Агамемнон (данайци или ахейци): от кои градове и области са, с колко кораба са пристигнали, кой ги предвожда и кои са най-забележителните воини (761-785). Споменават се беотийци, фокидци, локрийци, абанти, атиняни, саламинци (494-558), арголидци, микенци, пелопонесци от Коринт и Сикион, спартанци, пилосци, аркадци, елидци (559-624), дулихийци и кефаленийци, етолийци, критяни, родосци, симейци, островитяни от Карпатос, Нисирос и Кос (625-680). Мирмидонците, наречени също ахейци и елини, не се явяват, защото царят им Ахил няма да се бие. Има войски от Фера, Йолк, Ехалия и Магнезия (683-659).
Ирида се явява при Приам и Хектор, уподобена на Приамовия син Полит и им съобщава, че предстои битка (786-815). Сред вождовете им са Хектор, Еней, Пандар, Адраст; Азий е начело на тези от Абидос и Сестос (816-839). Дошли са пеласгийци, траки, кикони, пафлагонийци, мизийци, фригийци, карийци от Милет и ликийците на Сарпедон и Главк (840-877).

ІІІ.
Троянците тръгват като жерави, нападащи пигмеи; под краката им се вдига прах като планинска мъгла, в която се вижда колкото да се хвърли камък (1-15). Менелай забелязва Александър (Парис), който върви, облечен в кожа от пантера и с две копия, и предизвиква някого на двубой; тръгва срещу него като лъв. Александър се изплашва, сякаш е видял змия (16-37). Хектор му се скарва, че е страхлив и добавя, че и троянците са страхливи, щом още го търпят жив. Александър казва, че е съгласен да влезе в двубой с Менелай (38-75).
Хектор предлага на ахейците да прекратят войната и да я заменят с двубой между двамата – победителят ще получи Елена и нейните „имоти“. Менелай предлага да принесат в жертва черно и бяло агне, а Приам лично да потвърди с клетва, че условията на дуела ще се спазят (76-110). Ирида, преобразена като дъщерята на Приам Лаодика, извиква Елена да види двубоя; влага в сърцето й желание за предишния мъж и родината. Тя тръгва заедно с ратайкините Етра и Климена (121-144). На крепостната стена заедно с Приам стоят Тимет, Укалегон, Антенор и други. Виждат Елена и одобряват външния й вид (подобна на безсмъртните богини) но казват, че е по-добре да си иде (145-160). Приам я поканва да се приближи и казва, че не я упреква за случилото се, тъй като то е станало по волята на боговете. Разпитва я за воините, които вижда от стената и тя му представя най-напред Агамемнон и Одисей (161-202). Антенор се намесва в разговора и припомня как Одисей и Менелай ги посетили преди време за преговори и колко различна е била речта на всеки от тях. Думите на Одисей летели като снежинки (222-224). Приам пита и за други от царете, Елена му посочва Аякс Теламонов и Идоменей, като споменава, че Менелай нерядко го посещавал на Крит. Пита се защо не вижда братята си Кастор и Полидевк (225-244). Вестителят Идей повиква Приам да вървят, той слиза от стената и се качва на колесница с Антенор; потеглят през Скейските порти (245-263). Агамемнон произнася договора: който победи, ще има Елена и цялото й богатство. Ахейците и троянците проклинат онзи, който би престъпил клетвата (267-302).
Хектор и Одисей определят мястото за боя и теглят жребий кой пръв ще хвърли копие. Пада се на Александър, който хвърля и улучва щита на Менелай, но не го пробива. Менелай също хвърля копие и го напада със сабя, но при удара тя се счупва. Хваща го за шлема и го повлича, като всеки момент може да го удуши. Афродита се намесва, скъсва ремъка и покрива Александър с мъгла (314-381).
Прибира го в спалнята и извиква от кулата Елена, преобразена като нейна стара робиня-предачка. Елена я разпознава и се скарват: пита я защо не стане съпруга или слугиня на Александър. Афродита я заплашва със смърт (382-417). Елена се подчинява, отива в спалнята и сяда при Александър; упреква го, че не е храбър като Менелай и е загубил двубоя, а той казва, че Менелай е спечелил с помощта на Атина. Предлага й да легне с него и си спомня кога я грабнал от Лакедемон и как за пръв път били заедно на остров Краная (418-448). В това време Менелай го търси на полесражението. Троянците биха го предали охотно, защото го мразят – но е изчезнал. Агамемнон обявява победата на Менелай (449-461).

ІV.
Боговете обсъждат случилото се. Зевс на шега предлага да съдействат двете войски да се помирят и добавя, че винаги е харесвал Илион и Приам. Хера и Атина обаче са против. Хера би се съгласила в замяна на Троя да бъдат разрушени Аргос, Микена и Спарта; казва, че има право да настоява за някои неща, като споменава и за благородния си произход. Решават Атина да накара троянците да нарушат клетвата; тя се понася към Троя и пада като звезда сред войските (1-72). Преобразена като Лаодок, син на Антенор, съветва Пандар да стреля с лък (от кози рог) срещу Менелай. Пандар го ранява, като самата Атина отклонява стрелата, за да не го убие (73-147). Агамемнон се притичва да го види и мисли дали Зевс ще накаже троянците за клетвопрестъпничеството; или пък, ако Менелай умре, ахейците ще се върнат обратно без да превземат града. Тогава той самият би се завърнал опозорен. Менелай го успокоява, че стрелата не е проникнала дълбоко, а Агамемнон нарежда на Талтибий да извика Махаон, син на Асклепий. Той изсмуква кръвта и я посипва с лекарства, дадени някога на Асклепий от Хирон (148-219).
Агамемнон призовава войската на бой и прави преглед. Заговаря Идоменей и Мерион. Двамата Аяксовци приличали на черен облак, идващ от морето. Нестор строява своите войници и им обяснява как се бият. Спомня си как някога погубил Еревталион (220-325). Агамемнон упреква атинянина Менестей и Одисей, командващ кефалонийците: когато ги канел на пир, те ядели печеното месо и пиели сладкото вино, а сега не били готови за бой. Одисей възразява, разговорът завършва приятелски. Припомня на Диомед за баща му Тидей – колко бил храбър, как дошъл в Микена с Полиник, когато се готвели да воюват срещу Тива. Тогава унищожил 50 кадмейци, които го чакали в засада. Диомед мълчи, но Стенел Капанеев припомня, че техните бащи са загинали пред Тива, а те самите са я превзели (326-410).
Данайците тръгват като морска вълна; троянците стоят като овце. Тях ги подкрепя Арес, данайците – Атина. Присъстват Ужас, Страх и Ерида. Започва битка. Двете войски се сливат като две снежни реки (411-456). Подвизите на Антилох; Аякс Теламонов събаря противника си като топола, Одисей убива с копие един незаконен Приамов син. Аполон от града насърчава троянците (457-513). Етолиецът Тоас убива тракиеца Пирой, после тракийците го отблъсват назад. Всички се сражават така добре, че никой мъж, невидимо развеждан от Атина сред тях, не би укорил такава битка (514-544).

V.
Атина вдъхва смелост на Диомед и запалва сияние около шлема и щита му. Споменава се за Дарес, жреца на Хефест, и за двамата му сина. Диомед убива единия, а Хефест спасява другия (1-24). Атина предлага на Арес да напуснат боя. Агамемнон, Идоменей, Менелай, Мерион и Мегес убиват по един троянец (сред убитите са ловец, майстор на кораби и незаконен син на Антенор). Диомед се спуска по полето като придошла река. Пандар, син на Ликаон, го улучва със стрела. Стенел я изважда, а той се помолва на Атина (25-120). Тя сяда до него и му дава способност да разпознава боговете, като му казва, че може да се бие само с Афродита. Сравнен е с лъв, нахлуващ в кошара. Убива двамата синове на Фенопс и синовете на Приам Хромий и Ехемон. Еней предлага на Пандар да стреля с лъка, а той казва, че вече е стрелял срещу Менелай и Диомед, и не е могъл да ги убие, защото може би някой бог ги пази; и се заканва, като се върне, да счупи този лък. Двамата тръгват с колесница; Стенел ги вижда и предупреждава Диомед. Той казва, че няма да бяга и разказва за конете на Еней – те били от порода, която Зевс бил дал някога на Трос в замяна на Ганимед, а после Анхиз си откраднал няколко (121-273). Убива с копието си Пандар; събаря и Еней с камък, обаче Афродита го обвива с пеплос и го предпазва. Ранява с копие дори Афродита; от ръката й потича „ихор“ и Ирида я отвежда встрани. Тя моли Арес да й даде конете, за да се качи на Олимп; отиват с Ирида горе и тя се оплаква на Диона. Тя й разказва как се е случвало богове да страдат от смъртни: От и Ефиалт оковали Арес, Херакъл ранил със стрела Хера и Хадес (Пеон го излекувал). Добавя, че Диомед сигурно ще бъде убит от някой бог. Шеги между боговете: дали на Афродита й тече кръв, защото се е одраскала с игла от пеплоса на някоя ахейка? (274-430)
Аполон отблъсва Диомед и отнася Еней в Троя, като оставя на полесражението негово изображение. Арес подканва троянците да го защитават. Сарпедон подканва Хектор да се бие и двамата тръгват заедно, а самият Еней бързо е излекуван от Аполон и е върнат в боя. Срещу тях тримата са Аяксовците, Одисей, Диомед и Агамемнон. Еней убива синовете на Диокъл от Фера (Кретон и Орсилох, сравнени с лъвове, грабещи гойни овце и говеда); Менелай и Антилох пазят телата им. Менелай убива пафлагонеца Пилемен. Арес и Енио вървят пред Хектор; Аякс отбранява телата на двама ахейци, убити от него (431-626). Среща на Тлеполем и Сарпедон. Тлеполем разказва как баща му Херакъл някога превзел Троя заради конете на Лаомедонт. Сарпедон го убива с копието си, но и той бива ранен; Одисей са колебае дали да го преследва, но се насочва към останалите ликийци и убива някои от тях. Хектор говори с ранения Сарпедон и напада аргийците, убива някои (627-710).
Хера и Атина решават да слязат на колесница, за да спрат Арес. Атина се въоръжава, облича доспехите си. Виждат Зевс, седнал на най-високия връх на Олимп. Хера иска позволение да ранят Арес и да го отстранят от битката. Слизат при реките Симоент и Скамандър, Хера разпряга конете, а Симоент произвежда за тях амброзия (711-777). Хера се провиква като Стентор (той имал глас за 50 мъже). Атина отива при Диомед и му говори, че не е храбър като баща си. Качват се на колесницата и нападат Арес (тя е с Хадесов шлем, за да не я познае), който се е заел да убива храбрия етолиец Перифант. Той хвърля копие към Диомед, Атина го хваща във въздуха, Диомед хвърля своето, Атина го насочва и ранява Арес; той изревава като 10 000 воини (778-863). Качва се на Олимп и се оплаква на Зевс от Атина: той сам я бил родил и затова не я упреквал за нищо. Зевс му казва, че не го обича, защото му напомнял на майка му Хера, която той трудно усмирява с думи. Все пак Пеон го изцерява, а Хеба го изкъпва и след всичко това той сяда радостен до Зевс. Атина и Хера се връщат горе (864-909).

VІ.
Аякс Теламонов убива Акамант, Диомед – Тевтрантовия син Аксил (той бил много гостоприемен). Евриал убива синовете на Буколион; Одисей, Тевкър, Антилох и Агамемнон също убиват някои. Менелай се колебае дали да не пощади Адраст, който му обещава откуп за живота си; но Агамемнон възразява и го убиват (1-65). Птицегадателят Хелен призовава Хектор и Еней да спрат воините пред стените на града, а Хектор да каже на майка си Хекуба да отнесат на Атина було и да й обещаят 12 вола жертва (защото дори от Ахил не са брали толкова страх, колкото днес от Диомед). Хектор задържа войската и се връща в Троя (66-118).
Среща на Диомед и Главк. Диомед си спомня за тракиеца Ликург, който преследвал Дионис, но Зевс го ослепил. Главк разказва родословието си: Еол, Сизиф от Ефира при Аргос, Главк, Белерофонт (и случката с жената на Прет), подвизите му. След всичко това Белерофонт станал цар на Ликия. Сарпедон му е внук от Лаодамия и Зевс, а Главк – от Хиполох. Диомед казва, че някога Белерофонт посетил дядо му Ойней и му подарил златна чаша. Канят се взаимно на гости, в Аргос и Ликия. Разменят си и оръжията: тези на Главк обаче стрували 100 вола, а на Диомед – само 9 (119-236).
Хекуба заедно с Лаодика (най-хубавата дъщеря на Приам) се срещат с Хектор в двореца. Хектор предава казаното от Хелен и изказва съжаление, че Парис е още жив. В стаята на Хекуба имало наметки, донесени от Парис от Сидон, когато идвал с Елена. Отнасят ги в храма на Атина, където жрица е Теано, жената на Антенор. Хектор отива в дома на Парис и го заварва да си почиства оръжието, а Елена наблюдава ръкоделието на робините (237-324). Елена признава, че е една „безсрамна кучка“ и че всичко, което се случва с Троя, е по нейна вина (и на Парис). Андромаха спира Хектор при Скейските порти. Разказва за баща си и седемте си братя, които били убити от Ахил (325-439). Хектор казва, че сигурно един ден Троя ще бъде разрушена и Андромаха – отведена в робство; и се надява да не доживее дотогава. Благославя сина си и добавя, че все пак не могат да са сигурни за предстоящото: то зависи от съдбата, която никой не може да избегне. Парис тръгва на бой, подобен на кон. Хектор го похвалва и се надява Зевс да им даде да прогонят ахейците (440-529).

VІІ.
Хектор и Парис идват като попътен вятър за биещите се троянци. Те и Главк убиват по няколко противници. Атина и Аполон се споразумяват да прекратят боя за кратко. Хелен узнава плана им и съветва Хектор да предизвика някого на двубой (казва му, че още не е дошло времето да загине) (1-53). Хектор и Агамемнон спират войските. Всички сядат, заприличали на почерняло от западния вятър море. Атина и Аполон се превръщат в ястреби и наблюдават ставащото, кацнали на съседен бук. Хектор предизвиква ахейците да му определят противник за двубой (а Зевс замисля зло за войските). Ако убие противника, нека го погребат при Хелеспонта и всички минаващи да си спомнят, че е убит от Хектор. След кратко смущение Менелай става, упреква другите за страхливостта им и се готви за бой, но Агамемнон го спира, като казва, че „Хектор е много по-силен“; и че дори Ахил се колебаел да се бие с него (54-119).
Нестор въздиша и казва, че Пелей би умрял от скръб, ако види ставащото; отново си спомня как е убил аркадеца Еревталион. Засрамени от думите му, стават деветима: Агамемнон, Диомед, Аяксите, Идоменей, Мерион, Еврипил, Тоас и Одисей. Жребият се пада на Аякс Теламонов и войската се моли на Зевс за успеха му (120-205). Той излиза, подобен на Арес, с изработения си от Тихий щит. Двубоят започва: Аякс пробива с копие щита на Хектор, ранява го и го събаря с камък; ударите му са по-силни от тези на противника, но Аполон помага на Хектор. Идей и Талтибий прекратяват двубоя. Аякс настоява все пак Хектор да предложи примирието; разменят си подаръци и ахейците посрещат Аякс като победител, а троянците се радват, че Хектор изобщо е жив (206-312).
Ахейците се събират вечерта за пир, принасят в жертва петгодишен вол и Агамемнон дава гърба му на Аякс. Насищат се на ядене и пиене, и Нестор предлага да съберат телата на загиналите и да ги изгорят, за да бъде предадена пепелта на близките им; и да издигнат могила. Освен това трябва да изградят стена с кули и порти, и ров около корабите (с колове в него). По същото време в Троя се провежда съвет, на който Антенор настоява Елена да бъде върната заедно с богатствата й. Александър възразява и казва, че няма да даде жената; но може да върне донесените от Аргос богатства и да прибави още. Приам казва, че ще изпрати Идей при Атридите с това предложение и ще поиска примирие за погребение на убитите. Ахейците изслушват Идей; Диомед казва, че не бива да приемат нищо от враговете – нито пари, нито Елена, а да се бият до пълна победа, защото вече „и на децата е ясно“, че краят на троянците е близо (313-404).
Събират труповете, като Приам забранява да бъдат оплаквани. Ахейците строят стена около лагера; Посейдон се учудва, че не принасят жертва за строежа и казва, че хората може да забравят какво той и Аполон са построили за Лаомедонт. Зевс му позволява да унищожи стената след края на войната. Ахейците вечерят и пият вино от Лемнос, изпратено им от Евней, син на Язон и Хипсипила. Виното се плащало с мед, желязо, кожи, животни и роби. Зевс гърми през цялата нощ, защото замисля зло; те възливат от виното и заспиват (405-482).

VІІІ.
Зевс свиква събрание и забранява на боговете да се намесват повече в битката. Заплашва, че всеки, нарушил забраната, ще бъде бит и върнат обратно на Олимп; или дори хвърлен в Тартар, който е толкова под Хадес, колкото е земята под небето. Той е толкова силен, че може да държи всички тях, увиснали на верига. Атина казва, че те с Хера все пак ще дават полезни съвети на аргийците. Зевс се качва на колата си и пристига на връх Гаргар на планината Ида срещу Троя, откъдето се вижда градът и ахейският лагер (1-52).
Армиите се бият до обяд и тогава той поставя жребий на везните си, и този на ахейците се накланя към земята, което предвещава зло. Нестор изостава, защото конят му е убит, а Диомед вика на помощ Одисей, който не го чува. Спира до Нестор и го поканва да се качи на колесницата му, за да види конете на Еней (тези от Трос). После убива кочияша на Хектор Ениопей. Зевс хвърля мълния пред колата им; Нестор предлага да се върнат. Диомед се тревожи, че Хектор ще го упрекне в страхливост, и той наистина го подиграва и го нарича „девица“. Заплашва да прескочи с конете си рова, да запали корабите на ахейците и да ги избие. Мисли да отнеме златния щит на Нестор и бронята на Диомед, изработена от Хефест (53-197). Хера предлага на Посейдон да се намесят, но той отказва. В лагера корабът на Одисей стоял в средата на редицата, а на Ахил и Аякс – в двата края. Агамемнон напомня на ахейците за разговорите им на Лемнос, докато пиели вино: тогава се хвалели, как всеки щял да се бие с 200 троянци наведнъж. Обръща се към Зевс и пита дали някога е наказвал друг цар толкова тежко, колкото него. Моли поне да се спасят, а Зевс му дава положителен знак – орел със сърненце в ноктите. Тевкър стреля с лък и се крие при Аякс като „дете при майка“ (208-272). Убива Орсилох и Горгитион, син на Приам от Астианира. Агамемнон го похвалва, обещава му награда. Но Хектор удря Тевкър с камък, зашеметява го и го изнасят от боя. Преследва ахейците „като куче“ и не им позволява да се обърнат. Погледът му е като на Горгона или Арес (273-349).
Атина казва на Хера, че вече съжалява, че някога е помагала на Херакъл по поръка на Зевс; сега той я мразел, а слушал само Тетида. Отново се въоръжава; двете тръгват с колесницата, но Зевс ги вижда от Ида и изпраща Ирида да им каже, че ще събори колата и те десет години няма да излекуват раните си. Особено се сърдел на „светлооката“. Ирида им съобщава това и се обръща към Атина: „Ала ти, кучко безсрамна и дързостна, ако посмееш въпреки туй срещу Зевса копието си да дигнеш…“ (Вранчев, 423). Двете се отказват да слизат. Връщат се и хорите им разпрягват конете, а те сядат на златните си престоли. Зевс също се връща на Олимп (Посейдон му разпряга конете). Той споменава за предстоящата смърт на Патрокъл и добавя, че не го е грижа за Хера, която е „най-безсрамната“ (а Кронос и Япет били в Тартара) (424-483). След залез слънце Хектор произнася реч пред троянците. В града всички да бдят, защото воините ще останат вън; ще преспят на полето и сутринта ще нападнат ахейците при корабите им. Съжалява, че не може да бъде вечно млад и безсмъртен, и хората да го тачат като Атина и Аполон. Троянците се подчиняват и принасят жертви, които боговете не приемат. Огньовете блестят между Ксант и корабите като звезди; по 50 троянци седят около всеки. А конете хрупат овес и ечемик (484-565).

ІХ.
В душата на ахейците сякаш духат тракийските ветрове Борей и Зефир, и черна вълна разпръсква треви по брега на морето. Агамемнон пролива сълзи като черноводен извор от скала. Казва, че Зевс го е измамил и предлага на останалите да се върнат в Аргос. Диомед казва, че Зевс му е дал власт, но не и храброст; да върви в Микена, а той щял остане със Стенел и другите, докато „разсипят Троя“. Нестор похвалва Диомед за тези думи и добавя, че е достатъчно стар, та той да е най-младият му син. Предлага на Агамемнон да устрои пир с тракийско вино и да изслуша какви съвети биха му дали останалите (1-78).
Седем групи от по 100 души излизат между стената и рова за да пазят, а Агамемнон поканва вождовете в своята шатра. След като се нахранват, Нестор казва, че ще даде съвет, по-мъдър от който никой не може да предложи. Нужно било да смекчат гнева на Ахил. Агамемнон се съгласява и предлага дарове за Ахил: триножници, злато, бакъри, коне и „седем лесбиянки“, една от които ще е Бризеида. А като превземат Троя, Ахил щял да получи оттам още 20 жени. Ще му предложи и една от трите си дъщери за съпруга (това са Хризотемида, Ифианаса и Лаодика). А за зестра – седем града, всичките близо до Пилос. Нестор предлага пратеничество в състав: Феникс, Аякс и Одисей, с вестители Одий и Еврибат (79-172).
Пратениците отиват и намират Ахил да весели душата си с лира, заграбена от Еетионовия град. Той ги поканва да седнат на пейки, покрити с алени черги. С Патрокъл и Автомедон нарязват за гостите козе, овче и свинско; посолват го и слагат хляб в панерчета. Той сяда срещу Одисей, жертват и се хранят. Одисей разказва за опасността, в която се намира войската: Хектор, облегнат на силата си, не тачи ни хора, ни богове, повлечен от бяс. Възможно е да загинат далеч от „конеобилния Аргос“. Какво е казал на Ахил баща му във Фтия, когато го изпращал? Повтаря точно думите на Агамемнон за даровете (173-306). Ахил отвръща, че „и малодушен, и храбър еднакво се тука почитат“. Той „разсипал 12 града с кораби и 11 по земя в Троада“. Хектор само веднъж го е дочакал на бойното поле и е избягал. Още утре смята да заплава по Хелеспонта и за 3 дни да стигне във Фтия. Ще отнесе там злато, червена мед, жени и сиво желязо. Дори да му предлагат всички богатства на Орхомен или египетската Тива, ще откаже. Не му трябва дъщеря на Агамемнон за съпруга, дори да е красива като Афродита и работлива като Атина – в Елада и Фтия има достатъчно ахейки. Защото дори всичко, което е събрано в каменливия Аполонов Питон, не струва колкото живота му. Тетида му е дала предсказание: или ще загине млад при Троя, или ще доживее дълбока старост във Фтия. Предлага на Феникс да замине с него (307-429). Феникс се натъжава и напомня как някога Пелей ги изпратил заедно при Агамемнон в Аргос. Разказва за отношенията си с баща си Аминтор, майка си и наложницата. Избягал от дома си и отишъл при Пелей, където царувал над долопите. Как гледал Ахил като малък; разказва притча за Обидата и Молбите. Също и за войната на етолийците и куретите край Калидон. Биели се заради главата и кожата на един глиган, убит от Мелеагър, син на Ойней. Той бил женен за Клеопатра и се сърдел на майка си Алтея. Дълго отказвал да се бие, но накрая се съгласил и отблъснал куретите (430-605). Ахил отвръща, че е по-добре Феникс да мрази онези, които мразят Ахил, а не да се опитва да им прави услуги. Аякс взима думата и го упреква за непреклонността му. Ахил отговаря, че няма да се бие преди Хектор да стигне до мирмидонските шатри. Приготвят за Феникс легло от овнешки кожи, черга и ленено платно. До Ахил ляга „лесбийка жена Диомеда“; а до Патрокъл – жена от Скирос (606-668).
Връщат се и Одисей съобщава резултата от разговора. Диомед казва, че не е било нужно да молят Ахил и че сега той е още по-горд; но някой ден може да се върне в боя, ако поиска или боговете го принудят. Сега да идат да спят, а утре да са готови за бой. Царете одобряват думите му с викове (669-713).

Х.
Агамемнон не може да спи, гледа към троянския лагер и си скубе косите. Решава да се посъветва с Нестор. Става, обува си сандалите, облича хитон, намята лъвска кожа и взима копие. Менелай също става, взима кожа от пантера, шлем и копие. Срещат се с Агамемнон при корабите. Агамемнон му казва да извика Аякс и Идоменей; да ги вика по име и да ги хвали, защото войската е в беда. После намира Нестор и му предлага да стане и да идат да видят стражата. Решават да извикат Диомед, Одисей и Аякс Ойлеев. Нестор забелязва, че Менелай го няма и се учудва, че при това положение може да спи, но Агамемнон го уверява, че и той е буден (1-127). Нестор става, облича мантия и взима копие. Намират Диомед извън шатрата, легнал върху кожа от див бик, в доспехи и с черга под главата. Пита Нестор няма ли по-млади от него, които да излязат да съберат царете; става и облича лъвска кожа. Отиват да видят стражите, които будуват като „кучета в кошара“ (128-193).
Връщат се през рова и Нестор пита кой ще иде да проучи какви са плановете на троянците. Всеки от царете би му подарил за това по една черна овца. Диомед казва, че е готов, но иска помощник: обаждат се Аяксите, Мерион, Антилох, Менелай и Одисей. Той избира Одисей, защото „с него е Атина“. Вече са изтекли 2/3 от нощта. Дават им оръжие и кожени шлемове. Историята на Мерионовия шлем. Атина им праща отдясно знак – чапла. Диомед си спомня как Атина помагала на баща му да иде до Тива и да се върне. Тръгват като „два лъва през нощта“ (194-298).
Хектор е свикал на събрание троянските вождове. Предлага някой да иде да разузнае какво ще правят ахейците и обещава за награда коне. Обажда се Долон. Той бил вестител – богат и грозен, имал пет сестри и бил единствен син на баща си. Иска за награда конете на Ахил, а Хектор му се заклева („напразно“). Той взима лък и слага шлем от невестулка. Одисей и Диомед го виждат и го подгонват „като кучета“. Той бяга, Диомед хвърля копие, което минава над рамото му; той се уплашва и спира. Обещава им откуп – мед, злато и желязо (299-381). Казва всичко: за какво е изпратен, срещу каква награда и че Хектор е при гроба на Ил на съвет; съюзниците на троянците спят наблизо и никой не стои на стража. Откъм морето били пеонийци, карийци, лелеги, кавкони, „богоравни“ пеласги, откъм Тимбрея – ликийци, фригийци, мизийци, меонийци; а най-близо – траките с царя им Рез. Диомед го изслушва и му отрязва главата („още мълвеше тя“) (382-457).
Промъкват се до лагера на траките. Диомед убива мнозина, включително царя им Рез; а Одисей размества труповете, за да минат конете. Когато пристигат в лагера, Нестор ги чува пръв. Казва, че никога не бил виждал такива коне. Диомед взима тях, а Одисей – доспехите на царя. Измиват се от кръвта в морето, а после и с вода в къпалните. Сядат да вечерят; пият вино и възливат на Атина (458-579).

ХІ.
Зевс изпраща при ахейците Разпрата, която им внушава желание за бой. Агамемнон се въоръжава: облича броня, дадена му от кипъреца Кинирас. На щита му се виждат Горгона, Ужас и Бягство. Слага шлем с гребен и конска опашка. Атина и Хера го приветстват с гръм, като цар на „златна Микена“ (1-46). Войската се строява пред рова, идва и знамение – кървава роса. Отсреща на височината се виждат Хектор, Полидамас, Еней и синовете на Антенор – Полиб, Агенор, Акамант. Тръгват едни срещу други, подобно на жътвари. Боговете стоят в дворците си и недоволстват от Зевс, който искал да прослави троянците.
Сутринта отминава и „когато дърварят си готви обяда“ престават да се обстрелват със стрели и тръгват за близък бой. Агамемнон убива двама синове на Приам (незаконен и същ). Другите не успяват да им помогнат (както сърна не може да помогне на сърнетата си, убивани от лъв). Убива и синовете на Антимах, който преди време настоявал да убият пратениците Одисей и Менелай; и освен това бил взел подкуп от Парис, за да го подкрепи да не връщат Елена. Както падат дървета при пожар, така падат глави пред Агамемнон (47-162). Троянците бягат като крави от лъв, а той ги гони и убива последния, както лъв – последната бягаща крава. Зевс изпраща Ирида в Илион да каже на Хектор, че когато Агамемнон бъде ранен и се оттегли от боя, ще може да убива врагове „до залез слънце и до корабите“. „Музи, кажете кой излезе срещу Агамемнон“. Убива сина на Антенор Ифидамант, живеещ в Тракия с млада съпруга, на която бил дал много дарове. Убива още един син на Антенор – Коон, но е ранен от него в ръката с копие (163-279).
Хектор подканя троянците, както ловец насъсква псета срещу лъв или глиган. Убива мнозина като „вихрушка, която повдига вълни“. Диомед и Одисей тръгват срещу тях като глигани срещу псета. Диомед убива двамата сина на един гадател, който преди това ги е предупреждавал да не влизат в боя. Улучва Хектор с копие в шлема, подарен му от Аполон. Той припада за миг, но се свестява и избягва с колата. „Куче, избяга смъртта пак ти…ала и сетне ща аз теб довърши…“, казва Диомед (Вранчев, 365). Александър, скрит зад стълб на гроба на Ил Дарданов, го улучва със стрела в крака. Диомед се връща с колата си, а Одисей остава сам като „глиган пред кучета“. Убива Сок, който преди това го е ранил с копие; вика за помощ, Менелай и Аякс идват. Троянците са го наобиколили като чакали елен; но когато се яви лъв (Аякс), те избягват. Аякс се нахвърля върху тях като „река, която влачи от планината борове и дъбове“. Парис ранява със стрела Махаон, Идоменей съветва Нестор да го откарат (366-515). Кебрион и Хектор се насочват с колата си към Аякс, но Хектор не смее да го нападне (по-храбър е от него, Хектор се бои от Зевсовия гняв). Зевс обаче вдъхва страх на Аякс и той се оттегля като „лъв от кошара, гонен от кучета и пастири“; или като „магаре, гонено от момчета с тояги“. Еврипил вика към аргийците да помагат на Аякс. Ахил извиква Патрокъл, който се показва от палатката, „подобен на Арес“. Казва му да попита дали раненият, когото носят от битката, не е Махаон (516-615).
Нестор и Махаон влизат в шатрата; Хекамеда, дъщеря на Арсиной от Тенедос, им прислужва. Поднася чаша, която друг мъчно би вдигнал, обаче Нестор я вдига лесно. Появява се Патрокъл; Нестор го кани да седне, а той се колебае. Нестор му съобщава, че Диомед, Одисей, Агамемнон, Еврипил и Махаон са ранени. Спомня си как някога в една свада с елидците заради краден добитък убил Итимоней. Те били докарали в Пилос 50 стада от говеда, свине, овце и кози, и 150 кобили; взели ги, защото епейците нещо им дължали. Принесли жертва при река Алфей. Той убил Мулий, чиято жена Агамеда знаела всички билки. И добавя: „Ето какво бях някога между мъжете.“ Спомня си как с Одисей били отишли във Фтия при Пелей и тогава Менойтий казал на Патрокъл, че е по-възрастен от Ахил и да му дава разумни съвети. Ако Ахил няма да се бие, поне да изпрати Патрокъл с неговите доспехи, та троянците да го помислят за него (616-803).
Патрокъл среща Еврипил край корабите на Одисей, където се правят събранията и са олтарите на боговете; той го моли да сложи в раната му лекарства, за които знае от Ахил, а той – от Хирон. Подалирий и Махаон ги няма. Патрокъл изважда стрелата, слага лекарство (корен) в раната, и болките и кръвта спират (804-848).

ХІІ.
Стената на лагера е разрушена след падането на Троя, защото била построена без да се принесат необходимите жертви. Тогава Аполон събрал реките от Ида – Скамандър, Симоент, Граник и други, Зевс изсипвал дъжд, а Посейдон изравнил мястото с водите на Хелеспонта и насипал отгоре пясък (1-33).
Хектор се нахвърля върху ахейците като „глиган върху ловци“. Полидамас му предлага да атакуват стената без коне. Тръгват в пет дружини: първи са Хектор и Полидамас, втори Парис и Агенор, трети Хелен, Деифоб и Азий Хиртаков, четвърти – Еней със синовете на Антенор Архилох и Акамант, пети – Сарпедон със Главк (34-107). Азий единствен се спуска към една от вратите на колесница; там го посрещат „като два дъба“ лапитите Леонтий и Полипет, който е син на Пиритой. От стената се сипят стрели и камъни „като снежинки“. Лапитите са като оси или пчели, които си бранят кошера. „Мъчно е да разкажеш, подобно на бог.“ Двамата убиват мнозина нападатели. Орел минава над троянците със змия в ноктите, тя го ухапва и пада между тях. Полидамас вижда в това знак и предлага на Хектор да се откажат от атаката. Хектор го заплашва, че ще го убие, ако убеждава така и другите. Опитват се да разрушат стената. Камъните хвърчат от двете страни като снежинки (108-289).
Сарпедон се спуска към зида „като гладен лъв към кошара“ или „лъв срещу кривороги волове“. Подканва Главк да се бият за слава, напомня за дебелите овце и сладкото вино, които обикновено ядат и пият в Ликия. Менестей казва на Тоот да извика на помощ ако не двамата Аякси, то поне единия – Теламонов. Той ги извиква: тръгват Аякс, Тевкър и Пандион. Тевкър ранява в ръката Главк, обаче Сарпедон успява да изтегли от стената голям камък. Ликийци и данайци се сражават като съседи за синур (290-426).
Хектор успява да я прескочи и увлича и други. После разбива вратите с огромен камък и троянците нахлуват в лагера, а данайците бягат към корабите (427-471).

XIII.
Зевс гледа към земите на тракийци, мизийци, хипомолги и абийци. Посейдон гледа към битката от остров Самотраки. Тръгва натам, по пътя слиза в подводния си дворец. Колата му се движи през морето, без да се мокри. Нахранва конете с амброзийна храна в подводна пещера между Тенедос и Имброс (1-38).
Пристига на полесражението и, уподобен на Калхас, се обръща към Аяксите: насърчава ги да спрат Хектор и им придава сила. Аякс Ойлеев познава по краката му, че е някой бог. Усещат, че силата им е нараснала. Посейдон насърчава Тевкър, Мерион, Антилох и др. Троянците доскоро са приличали на плахи елени; защо водачът се е скарал с някои? Но все пак трябва да се воюва. Тези около Аяксите не биха били укорени дори от Арес и Атина. Допират се щит до щит, шлем до шлем, воин до воин (39-135).
Троянците начело с Хектор нападат като откъртен от река камък. Тевкър убива Имбър, зет на Приам. Аякс отблъсква Хектор с копие; Аякс Ойлеев отсича главата на Амфимах (внук на Посейдон) и я хвърля, тя се търкулва като топка до краката на Хектор. Посейдон заговаря Идоменей, престорен на Тоас, син на Андремон и цар на етолийците и Калидон; и му предлага да се въоръжи и да се бият (136-238).
Идоменей се въоръжава и тръгва като мълния, хвърлена от Зевс. Разговарят с Мерион, който си търси копие; Идоменей говори за страхливия и храбрия, когато са в засада. Тръгват като Арес и сина му Страх. Говорят къде има нужда от тях: според Идоменей Аякс не отстъпва на смъртен мъж и е равен на Ахил в близкия бой, но е по-бавен в бягането. Троянците се нахвърлят върху Идоменей като буря, която вдига много прах. „Жестокосърдният само гледал би с радост на тоя бой“ (239-344). Зевс не иска да унищожи ахейците, а само да прослави Тетида и Ахил; Посейдон ги жали, а освен това е сърдит на Зевс. Идоменей убива Отрионей, който искал за жена Касандра (първа по хубост от Приамовите дъщери) и тя му била обещана. Убива и Азий (той пада като дъб, бор или топола), а Антилох – кочияша му, и взима конете. Идоменей убива Алкатой, женен за Анхизовата дъщеря Хиподамия; и разказва на Деифоб, че е син на Девкалион, син на Минос, син на Зевс. Деифоб вика Еней, Идоменей ги чака като глиган: вика на помощ Аскалаф, Мерион и Антилох; срещу тях са Агенор, Парис, Деифоб и Еней. Той убива с копие Аскалаф, син на Арес. Мерион ранява Деифоб в ръката, изтеглят го от боя (345-539). Троянците не могат да ранят Антилох, защото Посейдон го пази. Хелен стреля с лък по Менелай, той го ранява в ръката с копие, Агенор го изтегля. Пизандър напада Менелай с медна брадва, но той го удря със сабя и очите му падат в праха. Менелай обвинява троянците, че са откарали „много имане и законна съпруга, приела ги като гости“; и че са „ненаситни на битки“. Мерион убива със стрела сина на Пилемен – Харпалион от Пафлагония (540-659).
Хектор се втурва към корабите на Аякс и Протезилай. Посрещнат е от беотийци, йонийци, фтийци, локрийци, епейци и атиняните на Менестей. Двамата Аякси са като два черни вола. Локрийците са въоръжени само с лъкове и прашки. Полидамас казва на Хектор, че боговете дават на един способност за военни дела, на друг – за музика и танци, а на трети – мъдрост. Предлага му да се посъветват как да продължат боя (660-747). Хектор търси троянските вождове и намира само Парис. Той му казва, че Деифоб и Хелен са ранени и предлага да влязат в боя. Спускат се като „буря от вихрове“. Хектор е подобен на Арес; Аякс го предизвиква: „Клети човече, при мене ела“. Хектор казва, че Аякс ще загине, ако чака копието му; ще насити троянските псета и птици. Крясъците на двете войски стигат до ефира и светлината на Зевс (748-837).

XIV.
„Нестор, макар и да пиеше, чу непрестанния крясък” (Милев/Димитрова, 1). Нестор излиза от шатрата си с щит и копие, и вижда ахейците да бягат. Колебае се накъде да тръгне – като вълна, предусещаща вихри. Решава да иде при Агамемнон. Корабите били наредени натясно един до друг „между два носа“. Среща ранените Одисей, Диомед и Агамемнон, който се пита дали ахейците не са му разгневени като Ахил, и затова не се бият. Зевс прославял троянците наравно с боговете. Предлага да изтеглят част от корабите в морето, а през нощта и останалите (2-81). Одисей възразява и казва, че Агамемнон би трябвало да командва войска от страхливци. Диомед взима думата, като започва с това, че е по-млад от другите. Родословието му: Портей имал трима сина, живеели в Плеврон и Калидон. Един от тях бил Ойней, бащата на Тидей. Тидей се заселил в Аргос и се оженил за дъщеря на Адраст. Предлага да насърчават другите, които се бият. Посейдон, престорен на старец, уверява Агамемнон, че Ахил ще загине, а троянците ще бъдат прогонени (82-146).
Хера решава да измами Зевс и да го приспи. Почиства се с амброзия, сресва се и се сплита. Облича „пеплос божествен“, слага си пояс, обици, було, сандали. Иска от Афродита „любов и желание“. Отивала да види Океан и Тетия, и да ги убеди да се обичат като съпрузи. Тя й дава нагръдния си пояс. Хера минава през Пиерия, Ематия и над снежните тракийски планини, без да се опира в земята. От Атон се спуска в морето, пристига на Лемнос и разговаря със Съня. Обещава му престол, изработен от Хефест. Сънят й припомня какво е станало последния път, когато приспал Зевс, а Хера преследвала Херакъл. Тя му обещава и харитата Паситея; той се съгласява, но иска клетва в името на Стикс и всички титани (147-276). После минават край Имброс и стигат до Ида. Той се преобразява на птицата халкида и кацва на бор. Зевс я пита къде отива; тя казва, че е спряла конете под Ида и минава да му се обади. Зевс си припомня всички жени, в които се е влюбвал, и че никоя не е харесвал повече: споменава съпругата на Иксион, Даная, майката на Минос, Семела, Алкмена, Деметра, Латона, а и самата Хера. Хера предлага да идат в спалнята, но той казва, че ще се покрият с облак (277-345).
След това Сънят отива при Посейдон и му казва, че Зевс спи. Той призовава данайците на бой. Виковете на войските са като шум на морска вълна, огън в гората и вятър край дъбове. Хектор хвърля копие срещу Аякс, той го събаря с камък и Хектор пада като дъб, ударен от мълния. Помагат му Полидамас, Еней, Агенор, Сарпедон и Главк. Изнасят го, той повръща кръв при Ксант и пак припада (346-439). Аякс хвърля копие по Полидамас и убива Архелох, син на Антенор. Брат му Акамант убива беотиеца Промах, Пенелей отрязва главата на Илионей. Ахейците – Аяксите, Антилох, Мерион, Тевкър, Агамемнон – убиват много противници благодарение на Посейдон („кажете ми, музи, кой кървава плячка взе първи“ ) (440-522)

XV.
Троянците бягат през рова; Зевс се събужда и вижда как ахейците ги гонят заедно с Посейдон, а Хектор повръща кръв. Напомня на Хера как я наказал заради Херакъл; и да престане с тези измами. Хера казва, че се кълне в Земята, Небето, Стикс, главата на Зевс и брачното им легло, че не е съветвала Посейдон да помага на ахейците (1-52). Зевс й казва да извика Ирида, а тя да каже на Посейдон да излезе от битката. Аполон да вдъхне сила на Хектор, а той да притисне ахейците. После Ахил ще изпрати Патрокъл, който ще бъде убит от Хектор, а Ахил ще убие него (53-63). След това той ще отблъсква троянците, докато Илион бъде превзет, защото така иска Атина; но преди това ще почете Ахил, както е обещал на Тетида.
Хера се отправя към Олимп, бърза като мисълта. Темида я посреща, Хера казва, че Зевс заплашва всички. Споменава, че синът на Арес Аскалаф е убит; и Арес, като чува това, казва, че ще слезе долу въпреки забраната на Зевс. Нарежда на Страх и Ужас да впрегнат конете му. Атина го спира: „Бесний, безумний, ти си се побъркал“ (Вранчев, 128). Хера казва на Ирида и Аполон да идат на „Идин връх“. Зевс казва на Ирида да иде при Посейдон, тя се спуска при него като сняг или град. Посейдон казва, че земята с Олимп е обща за всички, а Зевс управлява само небето и ефира. Сега ще отстъпи, защото Зевс е по-старият брат; но ще се разделят, ако посмее да пощади Илион противно на неговата воля и тази на Атина, Хера, Хермес и Хефест. Отива в морето и ахейците го съжаляват. Зевс казва на Аполон да се погрижи за Хектор, така че той да прогони ахейците до корабите и до Хелеспонта. Аполон слиза като ястреб и окуражава Хектор (129-260).
Той хуква като кон, който дълго време е прекарал в яслите. Данайците се изплашват, както ловджии, гонещи кошута, се изплашват от лъв. Тоас Андремонов предлага повечето войници да се върнат, а най-храбрите да останат срещу Хектор: Идоменей, Аякс, Тевкър, Мерион, Мегес. Аполон им вдъхва страх и те побягват като стадо волове или овце, изплашени от два звяра. Загиват Стихий, Аркезилай, Медон Ойлеев, Мекистей и Деиох. Хектор заплашва троянците, че ще убие всеки, който остане далеч от корабите. Аполон запълва рова и събаря стената, както дете събаря купчинки пясък. Нестор се моли на Зевс да ги пощади (261-378).
Троянците нахлуват в лагера, а ахейците се бият от корабите си. Патрокъл се грижи за Еврипил; и усеща, че троянците са минали стената и ахейците бягат. Битката е равна като конец на майстор, мерещ дърво (научил занаята си от Атина). Хектор убива Ликофрон от Китера, който живеел при Аякс Теламонов, след като убил някого в родината си. Тевкър убива със стрела Клит. Зевс му къса тетивата и той оставя лъка, и се въоръжава с шлем, щит и копие. Хектор насърчава троянците, а Аякс – ахейците. „Или очаквате пеш да си идете в мила родина?“ (Вранчев, 504). Хектор убива Схедий, а Аякс – Лаодамас, син на Антенор. Мегес и Менелай убиват Долоп. Менелай насърчава Антилох, той убива Меланип и се спуска към него като „куче въз сърна“; като вижда Хектор, бяга като звяр, който е разкъсал куче или пазач на говеда, но вижда събраните мъже да идват. Троянците нападат като суровоядни лъвове. Зевс очаква да види огън по корабите, за да отблъсне троянците. Хектор беснее като Арес или като огън в гората. Данайците се държат като кула или скала в морето. Той ги напада, както вълна връхлита кораб за страх на моряците, или както лъв – множество крави, и накрая грабва някоя от средата им. Убива микенеца Перифет, син на вестителя Копрей (505-652). Ахейците отстъпват към палатките, а Нестор ги призовава да се държат. Аякс с 22-лактовото си копие скача от кораб на кораб, както опитен ездач скача от кон на кон. Хектор се спуска към кораба като орел към птици, които пасат край реката – лебеди, гъски, кокошки; стига до кораба на Протезилай и иска огън. Аякс напомня, че нямат зад себе си убежище и ранява поред 12 души, които идват с огън, за да подпалят корабите (653-746).

XVІ.
Патрокъл рони сълзи като черноводен източник, Ахил го пита защо плаче като момиченце, което иска майка му да го вземе на ръце. Патрокъл му казва кои са ранени и предлага да влезе в боя с доспехите на Ахил (за да го помислят за него и ахейците да си отдъхнат); „умиралка орисана искаше той да измоли“ (Вранчев, 47). Ахил му позволява да се бие, но само докато ги прогони от корабите, а после да се върне; добре би било всички да загинат, а само те двамата да разрушат Троя. „Музи, кажете ми как падна огънят в кораби там на ахейци.“ Хектор отрязва копието на Аякс; той се оттегля и тогава подпалват кораба (48-124).
Патрокъл слага наколенници, броня и шлем, взима сабя и две копия. Не можел да вземе копието, което Хирон направил на Пелион и дал на Пелей, тъй като било тежко. Автомедон впряга конете Ксант и Балий, родени от Зефир и Подарга; те били безсмъртни. Мирмидонците като плътоядни вълци се затичват към Ахил. Били дошли с 50 кораба, по 50 души във всеки. Петте войводи – Менест, син на реката Сперхей, Евдор, син на Хермес, после Пизандър, Феникс и Алкимедон. Казва им, че са искали да се бият и сега имат възможност. Събрани са нагъсто, като камъни на зид около къща. Ахил възлива вино от ценна чаша, дадена му от майка му и моли Зевс (Пеласгийски и Додонски) да даде победа на Патрокъл, който като прогони троянците от корабите, да се върне жив и здрав; и възлива. Зевс му дава половината от поисканото (125-252).
Мирмидонците се изсипват като оси край път. Патрокъл убива пеона Пирехмес от Амидон край Аксиос; угасява огъня, но троянците са още по корабите. Ахейците (Антилох, Тразимед, Аякс Ойлеев, Мерион, Идоменей) се ободряват и убиват мнозина – като хищни вълци. Пенелей удря Ликон със сабя и главата му увисва на кожата. Много от троянските коли падат в рова; а конете на Патрокъл го прескачат. Троянските коне бягат като препълнени реки, когато Зевс е ядосан на хората, че приемат криви закони. Патрокъл задържа троянците при корабите. Пробожда Тестор през бузата и го повдига на копието си от колата, както рибар изтегля риба с въдица (253-410). Убива още десетина. Сарпедон призовава ликийците и казва, че ще се бие с Патрокъл. Нахвърлят се един върху друг като ястреби. Зевс се тревожи за Сарпедон, а Хера му казва, че ако пощади него, тогава и всеки друг бог ще пожелае да запази своя син (411-461).
Патрокъл улучва Сарпедон с копие, той пада като дъб, бор или топола; или като бик, убит от лъв. Преди да умре, казва на Главк да запази доспехите му. Главк също е ранен от Тевкър със стрела; моли се на Аполон да излекува раната му и тя веднага оздравява. Вика Полидамас, Агенор, Еней и Хектор; а Патрокъл вика Аяксите. Хектор убива с камък мирмидонеца Епигей. Патрокъл се понася като сокол, който плаши скворци и чавки, и троянците отстъпват на един хвърлей копие (462-592). Убит е мирмидонецът Батиклей, а от троянците – Лаогон, син на жрец на Зевс Идейски. Еней и Мерион си разменят предизвикателни думи . Биещите се вдигат шум като дъбосекачи, трупат се край Сарпедон като мухи покрай мляко. Зевс гледа със „светлите си очи“ и мисли дали Патрокъл да бъде убит още сега или да удължи битката. Решава да отслаби душата на Хектор и той побягва с колата си. Зевс нарежда на Аполон да измие Сарпедон и да го даде на Смъртта и Съня (братя близнаци), а те да го отнесат в Ликия (593-675).
Патрокъл забравя съвета на Ахил, защото Зевсовият ум е по-силен – може да уплаши мъжа, а може и да го насърчи. Убива десетина, сред тях Мулий. Стига до стените на Троя, а Аполон три пъти го отблъсва и му казва, че не е писано нито нему, нито на Ахил да разрушат града. И се обръща към Хектор, престорен на вуйчо му Азий. Хектор се отправя с колата си към Патрокъл, а той убива с камък кочияша Кебрион („очите му паднаха долу в праха“); пада като водолаз (676-743). Хектор и Патрокъл се борят като лъвове край убита сърна. Хектор го държи за главата, а той – за краката. Войските се сблъскват като Евър и Нот в гора. Слънцето залязва, ахейците надделяват и изтеглят Кебрион.
Аполон удря Патрокъл в гърба, чупи му копието и му развързва бронята; шлемът пада на земята. С копие в гърба го улучва дарданецът Евфорб, син на Пантой, убил дотогава 20 души. Хектор го промушва с копие; събаря го, както лъв убива глиган (743-828). Разменят си думи. Патрокъл казва че би победил и 20 като него, но победата му е дадена от Зевс, Аполон, съдбата и Евфорб. Предсказва, че ще бъде убит от Ахил, а Хектор се усъмнява. Изтегля копието и тръгва след Автомедон, но безсмъртните коне, подарени на Пелей от боговете, вече са го отнесли (829-867).

XVІІ.
Менелай обикаля около трупа на русокосия Патрокъл като крава около теле. Евфорб иска доспехите на убития, Менелай му казва, че дори пантерата, лъвът и глиганът не са толкова надменни като него. Да се оттегли, защото глупакът узнава за злото, когато вече се е случило. Менелай промушва гърлото му с меч; носът му, като на харита, се напълва с кръв. Той е като млада маслина, изтръгната от вятъра; а троянците не смеят до доближат Менелай, както кучета и говедари се боят от лъв (1-69). Аполон, престорен на Пент, вожда на киконите, казва на Хектор за смъртта на Евфорб. Менелай се тревожи, че Хектор идва и се надява Аякс да помогне. Оттегля се като лъв, гонен от псета и люде с копия и викове. Хектор взима доспехите и се готви да отреже главата на Патрокъл, но Аякс се приближава „с щита си, на кула подобен“ и той се отдръпва (70-131).
Аякс пази Патрокъл като лъв лъвчетата си от ловци. Главк упреква Хектор за страхливостта му; трябвало е да отвлече Патрокъл и да го разменят срещу доспехите на Сарпедон. Хектор казва, че досега го е мислел за по-умен от останалите ликийци; оттегля се назад и сменя доспехите си с Ахиловите, дадени на Пелей от боговете. Зевс поклаща глава и казва, че смъртта му е близка и няма да се върне при Андромаха с тези доспехи (132-209). Хектор обещава награда за трупа на Патрокъл. Менелай вика за помощ и идват Аякс Ойлеев, Идоменей и Мерион. Зевс им помага, защото не иска Патрокъл да бъде взет от троянците. Аякс разпръсва троянците като глиган псета и млади ловци; убива Хипотой, който влачи Патрокъл, вързал крака му с ремък. Аполон подбужда Еней в образа на глашатая Перифас. Еней го разпознава, че е бог и вика на Хектор да се бият (210-341). Ликомед убива пеониеца Аписаон, а вождът им Астеропей се втурва напред. Аякс удържа ахейците около Патрокъл и там загиват много троянци и по-малко данайци. Бият се цял ден в гъста мъгла; теглят трупа, както мъже разпъват кожата на вол. Шумът стига до „небесата чак медни“, а конете на Ахил разбират за смъртта на Патрокъл, плачат и не искат да се върнат на Хелеспонта; стоят като надгробна колона (342-440). Зевс ги съжалява и добавя, че на земята няма „от смъртния мъж по-злочесто създание“. Вдъхва им сила и Автомедон се понася с тях между войските. Дава ги на Алкимедон; а Хектор ги вижда и предлага на Еней да ги вземат. Автомедон вика на помощ Аяксите и Менелай. Убива с копие Арет, както мъж убива вол с брадва; взима му доспехите и се качва на колата окървавен като „лъв, който е волче погълнал“. Зевс изпраща Атина в помощ на данайците, както праща дъга на хората като поличба за война или зима (441-552). Взела вида на Феникс, тя започва да ободрява Менелай; дава му сила в раменете и дързостта на хапеща муха. Той убива с копие Подес, син на Еетион. Аполон, оприличил се на Феноп от Абидос, подбужда Хектор. Полидамас ранява в рамото Пенелей; Хектор убива Киран, оръженосец на Мерион. Мерион и Идоменей бягат с колата; Аякс казва, че сам Зевс помага на троянците и се пита няма ли някой да каже на Ахил за смъртта на Патрокъл; моли Зевс поне да разпръсне мъглата (553-647).
Менелай тръгва да търси Антилох; отдалечава се неохотно като лъв, прогонен от кошара, като заръчва на Аяксите и Мерион да пазят Патрокъл. Оглежда се като орел, който вижда и заек в храсталака. Вижда Антилох и му казва да повика Ахил, за да прибере Патрокловия труп. Антилох започва да плаче, оставя доспехите си на Лаодок и тръгва (648-701). Решават Менелай и Мерион да изнесат Патрокъл, а Аяксите да ги отбраняват. Троянците ги преследват като кучета ранен глиган, но се боят от Аяксите, които ги възпират като могила реки. Зад тях битката шуми като градски пожар. Мъкнат го, както катъри влачат дърво за кораб. Ахейците бягат от Хектор и Еней като скворци и гарги от ястреб. Около рова падат много оръжия (702-761).

XVІІІ.
Ахил се тревожи за Патрокъл. Антилох идва и му съобщава за случилото се: Патрокъл е убит, а Хектор му е взел доспехите. Ахил си посипва главата с пепел и пада в праха, жените плачат, Антилох го държи за ръцете, за да не си пререже гърлото. Майка му го чува в морето, около нея се събират нереидите (Главка, Галатея, Климена и др.) и плачат. Тетида казва, че ще иде да го види; с нея отиват и всички нереиди, и изплуват на брега при корабите (1-77). Пита го какво се е случило и той казва, че Патрокъл е загинал; сега ще иде да убие Хектор и няма да се върне у дома. Тя казва, че след Хектор ще загине и той, а той разсъждава за гнева и удоволствието от него; и че дори Херакъл не е избегнал смъртта. Тетида обещава да му донесе нови доспехи, изработени от Хефест; отпраща нереидите в морето и се отправя към Олимп (78-147).
Троянците преследват ахейците до Хелеспонта; Хектор три пъти улавя тялото на Патрокъл и се опитва да го изтегли, Аяксите три пъти го отблъсват, но не могат да го прогонят, както овчари не могат да прогонят лъв, който се опитва да отвлече трупа на убито животно. Хера тайно от Зевс изпраща Ирида при Ахил да го предупреди, че Хектор се опитва да отреже главата на Патрокъл и да я забучи на кол. Съветва го да се покаже при рова; Атина му дава щита си и облаче около главата – както на обсаден остров палят огън, за да дойде отнякъде помощ. Ахил три пъти се провиква, троянците се стряскат и ахейците успяват да изнесат тялото на Патрокъл. Хера изпраща слънцето да залезе, а троянците се събират на съвет. Заговаря Полидамас, роден в една нощ с Хектор: той надделява повече в речта, а Хектор – в битките. Предупреждава, че когато Ахил влезе в боя, „псета и хищници птици троянци много изя щат“ (Вранчев, 271). Най-добре да се приберат в града. Хектор казва, че богатствата на Троя са намалели, защото много отиват във Фригия и Меония. По-добре да останат на полето и утре да идат да се сражават, а той не се бои да се бие с Ахил. Всички се съгласяват, защото Атина им е отнела ума.
В ахейския лагер оплакват Патрокъл; Ахил тъгува като лъвица, на която са отнели лъвчетата. Казва, че няма да погребе Патрокъл, преди да убие Хектор и да принесе жертва пред кладата 12 троянци. За него ще плачат взети в плен „троянки и пълногърди дарданки“. Стоплят вода в котел на триножник, измиват Патрокъл, напълват раните му с мас, слагат го на легло и го покриват с лен и бяло платно; и го оплакват цялата нощ. Зевс казва на Хера, че все пак е успяла да накара Ахил да се бие; сякаш тя е родила ахейците. Хера отвръща, че ако обикновени смъртни успяват да отмъщават на други смъртни, толкова по-лесно трябва да е това за боговете (272-367).
Тетида отива при Хефест, който е направил 20 триножника с колелца, така че да се движат сами. Там я посреща любезно жена му Харита, настанява я да седне и отива да повика Хефест. Той си спомня, че когато майка му го захвърлила, го взели океанидата Евринома и Тетида; и живял девет години при тях. Оставя духалото, избърсва се с гъба, облича хитон и отива в гостната да види Тетида, куцайки; след него вървят изкуствени златни слугини, подобни на живи девици. „Имаше и ум, и разум, и глас, па и сила в душа им“. Пита я по какъв повод идва. Тя казва, че е страдала най-много от всички богини, защото единствена от нереидите е била омъжена за смъртен; и сега той е остарял. Разказва накратко историята на Ахил: отгледала го като фиданка, Агамемнон го оскърбил, той отказал да се бие въпреки молбите на аргийските старци, изпратил в боя Патрокъл, който бил погубен от Аполон при Скейските порти. Иска да му направи шлем, щит, наколенници и броня. Хефест казва, че това ще е лесно. Раздухва огъня, слага в него мед, олово, злато и сребро, поставя наковалнята и взима чук и клещи (368-477).
Първо прави щита с пет пласта, на горния има украса. В средата са изобразени земята, небето, морето, слънцето и луната, и всички съзвездия. Има два града: в единия има сватби, виждат се танцьори,свирачи с флейти и лири; и жени на вратите на домовете си, които гледат. На мегдана се съдят: човек бил убит и спорят дали е платено обезщетение. Стари съдебни заседатели казват мнението си. Другият град е в обсада. Нападателите се двоумят дали да го разрушат или да поделят богатствата му с бранещите го. От стената гледат жени, деца и старци, а войската излиза, водена от Арес и Атина – те са по-високи, облечени в злато. Води се битка. Изобразена е нива, по която вървят орачи с волове. Когато стигат до края на браздата, някой им донася чаша вино. На друга нива житото е узряло и го жънат със сърпове, а стопанинът-цар наблюдава. Наблизо се вижда заклан вол за обяд на жътварите. Има лозе с узряло грозде, младежи и девойки го берат, а дете с лира пее „хубав лин“ (Вранчев, 570; в Милев/Димитрова – „хубава Линова песен“); някои танцуват. Вижда се стадо говеда, тръгнало на паша. С него са говедарите и девет кучета; нападнати са от два лъва, които отмъкват вол и го разкъсват. Долина със стадо овце; има кошари, ливади и колиби. Изобразява хоро (като Дедал за Ариадна в Кнос): девойки и младежи танцуват, а в средата – певец с лира. По края на щита е изобразен Океанът.
След всичко това прави броня, шлем и наколенници. Тетида ги взима и се понася от Олимп като сокол (571-617).

XІХ.
Тетида намира Ахил да скърби при Патрокъл, донася му доспехите; той им се удивлява и гневът му става още по-голям. Казва, че се страхува да не се разложи тялото. Тетида отвръща, че ще отпъжда мухите, а той да свика събрание и да се отрече от гнева. Тя вкарва в ноздрите на Патрокъл червен нектар и амброзия, които запазват тялото (1-39).
Ахил вика силно, събират се всички, дори обслужващите части. Идват Диомед, Одисей, Агамемнон. Ахил казва на Агамемнон, че съжалява, задето са се скарали за жената, която той заграбил от Лирнеса; по-добре тогава Артемида да я била пронизала със стрела. Агамемнон призовава за тишина. Казва, че умът му бил затъмнен от Зевс, Ериния и Ата. Някога Хера излъгала Зевс: накарала го да се закълне, че синът, който ще се роди този ден и е негов потомък, ще властва над съседите си. Той очаквал раждането на Херакъл от Алкмена, но Хера помогнала на жената на Стенел, син на Персей, да роди в седмия месец и да изпревари Алкмена. Роденият бил Евристей – пак от Зевсовия род. Тогава Зевс изхвърлил Ата от Олимп (40-134). Агамемнон често си спомнял за нея, докато Хектор унищожавал ахейците; а сега може да донесе на Ахил всички дарове, за които Одисей му е съобщил. Ахил казва, че това може да стане и по-късно. Одисей отбелязва, че е добре да хапнат и пийнат вино, защото битката ще е тежка. Агамемнон да покаже даровете и да се закълне, че не е лягал с Бризеида; и да бъде по-справедлив оттук нататък. Агамемнон нарежда на Одисей да донесе даровете, а Талтибий да приготви глиган за жертва на Зевс и Хелиос. Ахил казва, че не му е до ядене и преди това трябва да отмъсти. Одисей напомня, че той надминава Ахил по разум; и ако постоянно се тъгува за мъртвите, кога ще се яде? После тръгва към палатката на Агамемнон заедно с Мегес, Мерион, Тоас, Ликомед и Меланит, за да донесат даровете. Талтибий („подобен в глас на бог някой“) държи глигана, а Агамемнон изтегля нож, прикачен към калъфа на меча му и се заклева, че Бризеида е останала недокосната и не е работила нищо. Убива глигана и го хвърлят в морето. Ахил казва, че всичко случило се е по волята на Зевс (135-275).
Мирмидонците отнасят даровете, а Бризеида, подобна на „Афродита руса“ заплаква, като вижда Патрокъл. Припомня си как съпругът й бил убит от Ахил, а после Патрокъл я уверявал, че Ахил ще се ожени за нея. Останалите робини също плачели, „уж за Патрокла, а всъщност за своите лични неволи“ (Вранчев, 301). Атридите, Одисей, Нестор, Идоменей и Феникс се събират при Ахил да го утешават. Той казва, че не би жалил толкова дори за баща си във Фтия или за отгледания си в Скирос син; надявал се Патрокъл да се грижи за сина му. Зевс поръчва на Атина да налее в гърдите му амброзия и нектар (защото той отказва да яде). Тя се понася като „морски орел ширнокрил и креслив“. Шлемовете на ахейците политат от корабите като снежни парцали (302-364).
Ахил се въоръжава. Щитът му свети като огън от планински връх за моряците. Доспехите му са като крила и го повдигат. Взима пелионското копие от ясен, дадено на Пелей от Хирон. Автомедон се качва на колата, зад него се качва Ахил. Поръчва на конете да върнат возача обратно; а ако самият той умре, да не го изоставят като Патрокъл. Конят Ксант проговаря и казва, че съдбата му е да загине по волята на бог от ръцете на смъртен. Ахил отвръща, че знае това, но няма да напусне боя, докато „се не наситят трояне“ (365-423).

ХХ.
Троянците се нареждат отсреща по склона. Зевс казва на Темида да свика боговете. Идват всички, дори реки, извори и горски нимфи. Зевс казва, че им позволява да се бият; ако на бойното поле няма богове, тогава троянците няма да издържат дълго и Ахил ще срути стената на Троя, противно на съдбата. Когато боговете слизат, се вдига страшен шум, първо от виковете на Атина и Арес. Става земетресение, което изплашва дори Хадес – да не се отвори земята и да се видят подземните жилища (1-66). Ениалий и Скамандър са на страната на троянците.
Аполон, преобразен като сина на Приам Ликаон, подтиква Еней да се бие с Ахил. Еней си спомня как Ахил нападнал воловете му на Ида, а той трябвало да бяга. Казва, че е опасно, защото винаги някой бог е при него. Аполон му напомня, че той самият е син на по-висша богиня. Хера казва засега да пазят Ахил, а после той щял да изпита това, което „съдбата му е изпрела от вълна“. Посейдон и Хера смятат, че са по-силни от Арес и Аполон. Боговете, подкрепящи ахейците, се качват при една ограда където някога Херакъл се криел от едно морско чудовище. Другите, които са с троянците, сядат по върховете на Каликолон (67-155). Ахил тръгва срещу Еней като лъв, който „бясно налита“. Пита защо е излязъл срещу него: той вече веднъж го е прогонил от Ида, а после и от Лирнеса, откъдето пак избягал, а Ахил разорил града. Добавя, че „когато злото се свърши, глупецът узнава“. Еней разказва за рода си. Първо Дардан се родил от Зевс и основал Дардания – тогава Илион го нямало, а хората живеели в полите на Ида. Синът на Дардан, Ерихтоний, бил много богат. От Ерихтоний се родил Трос, а от него – Ил, Асарак и Ганимед (най-хубав от смъртните). Син на Ил бил Лаомедонт, а негов – Приам и още четирима. Асарак родил Кап, а той – Анхиз (Еней и Хектор са трети братовчеди). Вместо да се оскърбяват един друг, по-добре да се бият. Той хвърля копието си и пробива два пласта от Ахиловия щит (медния и оловния), а има още три (златен, оловен и меден). Ахил го напада със сабя, а той вдига камък. Посейдон ги вижда как се бият и се обръща към боговете да спасят Еней: Зевс вече бил намразил рода на Приам и щял да даде на него да царува в Троя. Хера му казва той да се грижи за Еней. Посейдон изсипва черен облак пред очите на Ахил, повдига Еней и го отнася към края на битката; и казва да почака до смъртта на Ахил, когато отново ще може да се бие в първите редици (156-340).
Ахил подканва данайците да се бият, защото му е трудно да се сражава с всички. Хектор насърчава троянците и казва, че е готов да се бие с Ахил, който не може да изпълни всичко, което говори. Аполон обаче го предупреждава да не влиза в открито единоборство. Ахил убива Ифитион, Демолеон (син на Антенор) и най-младия син на Приам – Полидор (който бил най-бърз сред останалите). Хектор не може да се сдържи и се спуска срещу Ахил, който го предизвиква. Хвърля копие, но Атина го духва и то се връща обратно. Ахил го напада, но Аполон го покрива с облак и го премества. „Пак се спаси от смърт, куче. Нека, аз теб ща довърши и друг път“ (341-454). Ахил убива още десет троянци (Трос, Мулий, Ехекъл, отрязва главата на Девкалион). Върлува като бог или огън из гора в безводна планинска долина. Конете му тъпчат щитове и умрели, както волове тъпчат ечемичени класове и от тях се рони зърно. Колесницата му е опръскана с кръв (455-503).

ХХІ.
Ахил гони троянците, някои от които бягат към града, а други се спускат към „водовъртливия Ксант“ (роден от Зевс, хората го наричат Скамандър). Попадат в нея като бягащи от огън скакалци. Той влиза в реката само със сабя и ги избива – както делфин, голям като кит, изяжда риби в залив. „Щом умори се да трепе“ изкарва 12 живи, връзва им ръцете и ги дава на другарите си да ги отведат при корабите за жертва на Патрокъл (1-33). Вижда бягащия Ликаон, син на Приам – когото той преди време пленил и продал в Лемнос на Евней. Еетион от Имброс го откупил и го изпратил в Арисба, откъдето се върнал в Троя и пирувал 11 дни; а това бил 12-ят. Ликаон моли за пощада и му припомня, че го продал за 100 вола, а той се откупил за три пъти повече. Бил внук по майка на царя на лелегите Алт; майка му Лаотоя била една от многото жени на Приам (Полидор също бил неин син). Ахил казва, че след смъртта на Патрокъл няма да жали никой троянец, а още по-малко син на Приам. Патрокъл, който бил по-ценен от Ликаон, също загинал; а и самият Ахил един ден ще бъде убит, макар да е син на богиня. Хвърля го в реката, за да го ядат рибите, докато бъде отнесен в морето; казва, че и тя няма да помогне на троянците, макар често да й принасят жертви (34-135). Напада Астеропей, внук на Аксий (Вардар). Астеропей казва, че води пеоните и от 11 дни е в Илион. Хвърля двете си копия и с едното го одрасква по ръката. Ахил го убива с меч, докато той се опитва да извади копието му от земята. Взима му доспехите и казва, че е от Зевсовия род, защото Пелей е син на Еак, а той – на Зевс. Този род е по-висок от рода на реките: нито Ахелой, нито Океан (от когото произлизат всички реки, морета, извори и кладенци) могат да се сравнят със Зевс. Мъртвият Астеропей лежи на брега и върху него се нахвърлят риби и змиорки. Ахил убива седем пеони (136-210).
Реката му казва да спре да пълни водите й с трупове. Казва на Аполон, че не се грижи достатъчно за троянците; и повлича Ахил, който е влязъл в нея. Той се хваща за бряст, който се срива, срутва брега и застава над реката като мост. Ахил се затичва из полето като орел, но реката го преследва. Той моли Зевс да го спаси; надява се, че майка му не е излъгала, като е казала, че ще бъде убит от Аполон; предпочита да загине от Хектор, а не да се удави като някое свинарче, завлечено от порой. Посейдон и Атина му се притичват на помощ във вид на мъже; казват да не спира да се сражава, и че ще убие Хектор. Той тръгва срещу реката, която не може да го спре, защото Атина му е дала сила. Ксант се провиква към Симоент; заплашва да засипе Ахил с пясък и камъни, та ахейците да не го намерят. Хера вика Хефест да го спре с огън, а също Нот и Зефир, които да разнесат огъня. Мъртвите по полето изгарят, то изсъхва и дърветата около реката се подпалват. Водата й ври като в котел на огън. Ксант помолва Хера да спрат огъня, и тя казва на Хефест да престане: за да не се измъчва безсмъртен заради смъртен (211-384).
Зевс се радва, като вижда боговете да се бият. Арес се обръща към Атина: „Кучешка мухо… сега заплати щеш това ти, що мен си сторила.“ А нейният щит не се сломява и от Зевсова мълния. Тя го събаря с камък. „Ти досега не узна ли, глупецо, че ази се славя много по-силна от тебе да съм…“ Хера на Атина: „Кучата муха (Афродита) сега кръвожадний Арея извежда…“ Атина удря Афродита с ръка и я оставя да лежи „на земя плодородна“. Посейдон на Аполон: „Тъй ли забравя сърце ти, глупецо?“ Спомня си как двамата били заточени от Зевс цяла година да слугуват на Лаомедонт. Той строял стената, а Феб пасял говедата на Ида. Накрая Лаомедонт не им платил и заплашил да продаде Аполон като роб по островите, а също да им отреже ушите. Аполон казва, че не си струва да се бият заради смъртните, които са кратковечни като листа на дървета; всъщност се свенял да се бие с чичо си. Артемида го упреква за малодушието му. Хера на Артемида: „Кучко свадлива… опитай се в боя да видиш, че съм по-силна от тебе.“ Хваща й двете ръце с една и я бие с колчана; тя се облива в сълзи и бяга като като гълъб от ястреб. Хермес казва на Латона, че няма да се бие с нея, защото е опасно някой да се захваща с жените на Зевс; нека се похвали, че го е победила. Тя събира лъка и стрелите на Артемида и отива на Олимп, където дъщеря й се оплаква на Зевс от Хера (385-513).
Аполон отива в Троя, а останалите богове се събират на Олимп около Зевс. Ахил избива троянците и е подобен на дим, който се издига над горящ град. Приам вижда от кулата какво става и казва да държат вратите отворени, докато всички се приберат, а после да ги затворят, за да не влезе Ахил в града. Ахейците биха превзели града, но Аполон насърчава сина на Антенор Агенор. Той вижда Ахил и размишлява как да постъпи. Застава срещу него като ранена пантера срещу ловец и кучета. Хвърля копие и го улучва под коляното, но то отскача от наколенника. Ахил се хвърля срещу него, но Аполон го покрива с мъгла и го извежда. После самият той побягва пред Ахил, престорен на Агенор. Тичат покрай Скамандър, а през това време троянците влизат в крепостта (514-611).

ХХІІ.
Троянците се прибират „като сърнета“ и пият вода. „Зла орисница“ задържа Хектор пред Скейските порти. Аполон казва на Ахил да не го гони, а той го познава и отвръща: „Сила и власт да бих имал, на тебе щях да отмъстя аз.“ Затичва се обратно като победоносен кон. Приам го вижда – ярък като звездата „Орионово куче“, която носи лоша поличба. Вика към Хектор да не стои да го чака; и добавя, че не вижда синовете си от Лаотоя – Ликаон и Полидор. Очаква сам да бъде убит и да го ръфат плътоядните кучета, които хранел от трапезата си. Хекуба също заклева Хектор да се върне; ако бъде убит, няма да може да го оплаче, а ще го ръфат кучета при аргийските кораби (1-89).
Хектор остава долу, подобен на планински змей, чакащ да мине някой мъж. Мисли, че Полидамас и други ще го упрекнат, че не е върнал войската по-рано; и дали да не преговаря с Ахил да им върне Елена и каквото е донесла със себе си, а после да си разделят с ахейците цялото богатство на града. Ахил идва с копието си от Пелионската гора, „равен на Арес“. Хектор побягва, а той го подгонва като ястреб гълъбица. Стигат до изворите, които се вливат в Скамандър – топъл и студен, там били пералните. Тичат като коне на състезание и обикалят града три пъти. Зевс казва, че му е мъчно за Хектор, който му е принасял много жертви; предлага на боговете да решат какво да направят. Атина казва, че Хектор отдавна е обречен на смърт от съдбата. Тогава Зевс й казва да прави, каквото желае. Ахил гони Хектор като куче сърне; не му позволява да се скрие при Дардановите порти. Гонят се като насън – нито единият може да избяга, нито другият да го настигне. Зевс взима везните и поставя съдбите им: натежава тази на Хектор и се спуска надолу към Хадес. Аполон го изоставя (90-213).
Атина казва на Ахил, че сега ще убият Хектор и го съветва да почине за малко; той спира и се опира на копието си. Тя отива при Хектор, взела вида на Деифоб; казва, че родителите и приятелите му го умолявали да не слиза да му помага. Хектор добива смелост; обръща се към Ахил и казва, че ако го убие, ще върне трупа му на ахейците; и иска същото за себе си. Ахил му отвръща, че не може да има договаряне между хора и лъвове, или вълци и агнета. После хвърля копието си, не го улучва, но Атина му го връща. Хектор хвърля и улучва щита му; оглежда се за Деифоб, но него го няма. Разбира, че боговете са го изоставили, но не се отказва от боя. Изважда сабята си и се втурва към Ахил като орел към заек или агънце. Ахил го улучва с копие в гърлото (214-336). Казва, че тялото му ще „ръфат пилци и псета“, а Патрокъл ще бъде погребан. Хектор моли да върне тялото му срещу откуп, а той отвръща, че по-скоро би го изял. Хектор предсказва, че Аполон и Парис ще го убият при Скейските порти. Душата му изхвръква и отива в Хадес „орис там зла да оплаква“. Ахил взима доспехите, а останалите ахейци идват и започват да го раняват, както лежи мъртъв. Ахил казва, че ще помни Патрокъл в Хадес „дори там умрелите да забравят всичко“. Завързва краката на Хектор за колата и тръгва, така че тялото да се влачи (337-404).
Хекуба вижда това и си заскубва косите; всички плачат, Приам се втурва към Дардановите порти, за да излезе, но го задържат. Андромаха тъче у дома и е поръчала на слугините да сложат голям триножник на огъня и да стоплят вода „да може баня гореща да има след като се върне от боя“. Чува виковете и се спуска през двореца „като вакханка“. Вижда влачения Хектор и припада, а около нея се струпват „зълви и етърви“. Свестява се и казва, че е родена с лоша съдба в гористата Плак планина, в дома на Еетион. „Други ще вземат нивята на Астианакс“ и момчетата, които имат родители, ще го гонят от пира. Тялото на Хектор ще бъде ядено от кучета и червеи, а тя ще изгори дрехите му, които той вече няма да облича (405-515).

ХХІІІ.
Мирмидонците обикалят три пъти с конете си около Патрокъл, плачейки; там е и Тетида. Ахил „за божествений Хектор неща неприлични мислейки, ничком простря го в праха…“ Приготвят пир с много заклани животни („и белозъби прасета, отрупани с бяла сланина“). Той отказва да се измие преди да погребе Патрокъл; а това ще стане на другия ден, след пира. Вечерта заспива на брега на морето и му се явява душата на Патрокъл. Казва, че душите на мъртвите не му позволяват да мине реката и напразно блуждае пред широките Хадесови порти. Моли костите им да не са отделно, защото са израсли заедно. Менойтий го бил довел във Фтия, след като убил сина на Амфидам; ядосал му се, докато играели „на костици“. Да съберат праха си в една урна (златна амфора). „В Аидови жилища само душа и образ остават от нас“, казва Ахил, след като се събужда (1-108).
Зората ги заварва да плачат при мъртвия. Агамемнон нарежда да донесат дърва под ръководството на Мерион, „на Идоменея юначен слуга“. Събират се на брега, на мястото, което Ахил е избрал за свой и на Патрокъл гроб. Ахил идва с мирмидонците в пълно бойно снаряжение, носят трупа на Патрокъл; той си отрязва русите коси „що ги бе буйни отгледал за дар на Сперхея реката“. Казва, че вече няма да се върне в родината си и ги отрязва заради Патрокъл: оставя ги в ръцете му. Кладата е квадрат със сто крачки страната. Ахил убива 12-те троянски пленици и ги полага заедно с другите жертви. Афродита и Аполон се грижат за трупа: прогонват кучетата и спускат облак, за да не го изсуши слънцето (109-192). Ирида минава край дома на Зефир, където двамата с Борей се гощават. Канят я, а тя казва, че няма да седне, защото отива при Океана и етиопците да вкуси от жертвите там; но те да идат при Ахил, който ги моли да разпалят кладата. Те тръгват, минават над морето и разпалват кладата; а Ахил цяла нощ възлива вино. Оплаква го, както баща оплаква умрял син младоженец. На сутринта пламъкът угасва, а ветровете се връщат през тракийското море. Ахил заспива. След като се събужда, казва да извадят изгорелите кости на Патрокъл и да не правят голям гроб сега, а после, когато и той умре. Събират костите в урна и я отнасят в шатрата; и очертават място за гроб (193-258).
Той определя награди за надбягване с колесници. Първа награда: жена, „веща на работи тънки, изкусни“, и триножник, втора – кобила, бременна с муленце и т.н. В състезанието участват Евмел, Диомед, Менелай, Антилох, Мерион. Нестор съветва сина си: да бъде хитър, защото и дървосекачът, и кормчията разчитат на изкуство, а не на сила. Обяснява му как да направи завой близо до едно сухо дърво по пистата. Краят й е навътре в сушата, далеч от корабите (259-365). На връщане пръв е Евмел, следва го Диомед с конете на Трос; Аполон пречи на Диомед, но Атина му помага и събаря колата на Евмел. Антилох казва на конете, че Нестор ще ги заколи, ако не изпреварят поне Менелай. Рисковано го изпреварва, а той извиква: „Никой от смъртни не е по-зловреден от теб, Антилохе.“ Идоменей вижда, че пръв идва „мъж, етолиец по род, на Тидея конеукротител храбрия син Диомед“. Скарват се с Аякс Ойлеев. Предлага му да се обзаложат на триножник или леген за това, кой е пръв. Ахил ги съветва да мълчат. Антилох изпреварва Менелай „с едно колело разстояние“. Мерион изостава, защото конете му били „троми и бавни“, а „сам пък той бе некадърен да кара кола в състезание“. Последен пристига синът на Адмет (Евмел), като сам тегли колата си (366-534). Ахил го съжалява и иска да му даде втора награда; Антилох възразява и Ахил му дава извънредна – бронята на Астеропей. Менелай твърди, че Антилох го е изпреварил нечестно, а Антилох признава и му преотстъпва кобилата; но Менелай му прощава и взима легена. Петата награда Ахил дава на Нестор. Той си спомня как е побеждавал в състезания по бокс, борба и копие; само двамата близнаци Акторовци го победили с колесница (535-651).
Ахил определя муле и двойна чаша за награди в състезанието по бокс. Излиза Епей и казва, че на бокс никой не може да го победи; в другите боеве бил по-долен от останалите. Излиза Евриал, син на Мекистей, който победил всички кадмейци на състезанието в Тива при погребението на Едип. Но Епей го побеждава с един удар; той пада, трепка като риба на брега и храчи съсирени кърви. Ахил определя награди за борба: триножник на стойност 12 вола и жена, която знаела много работи и струвала 4 вола. Аякс Теламонов и Одисей се борят, но никой не надделява; Ахил им присъжда равни награди (652-740). За бягане поставя сребърен кратер, изработен от сидонци и донесен от финикийци. Дали го на Тоас в Лемнос, а Евней го дал на Патрокъл за Ликаон. Втора награда била вол, трета – половин талант злато. Участват Аякс Ойлеев, Одисей и Антилох. Аякс води с малко, Одисей се моли на Атина, тя подхвърля на Аякс волски тор, за да се подхлъзне (торът бил от воловете, които Ахил заклал за Патрокъл). Антилох, който е трети, казва, че боговете почитат по-старите, а Одисей е в „старост зелена“. За тези думи Ахил удвоява наградата му. За бой в пълно снаряжение награда са доспехите на Сарпедон (копие, шлем и щит) и сабята на Астеропей. Бият се Аякс Теламонов и Диомед. За малко да пострадат, и ахейците ги спират; получават равни награди (741-826). Хвърляне на диск: Ахил донася диска на убития Еетион. Полипет побеждава Леонтий (Аресов потомък), Аякс Теламонов и Епей. После поставя 10 големи и 10 малки железни брадви за стрелбата с лък: ако някой улучи вързания за мачта гълъб, получава големите, ако улучи връвта – малките. Състезават се Тевкър и Мерион: Тевкър улучва връвта, защото не обещава хекатомба на Аполон, а Мерион я обещава и улучва полетелия гълъб. За хвърляне на копие е определен медник на стойност 1 вол и „дългосенно“ копие. Стават Агамемнон и Мерион, но Ахил дава медника на Агамемнон без състезание; защото той надминавал всички. Копието получава Мерион (827-898).

ХХІV.
Ахил плаче, спомня си всичко, което са правили с Патрокъл в битки и по море. Зората изгрява, той връзва Хектор за да го влачи и така обикаля три пъти гроба на Патрокъл. Боговете предлагат Хермес да го открадне, но Хера и Атина не са съгласни, заради нанесената им от Афродита обида. Аполон казва, че Хектор е принасял жертви на боговете, а у Ахил няма никаква правда, милост и срам, а само злоба, като у лъв; и че с гнева си той позори земята. Зевс казва, че няма да крадат тялото; нека повикат Тетида и той ще й каже как да върнат Хектор. Ирида скача между Самотраки и Имброс; спуска се до пещерата на Тетида като тежест на въдица. Двете излизат на брега и политат към небето (1-97). Пристигат на Олимп, Атина й отстъпва място до Зевс, а Хера й дава чаша и я заговаря любезно. Зевс й казва, че боговете от девет дни спорят за тялото на Хектор. Нека иде при Ахил и му каже, че боговете и особено Зевс, са гневни; а Ирида да иде при Приам. Тетида отива в шатрата на Ахил, там неговите приятели му готвят закуска: заклали са овца. Казва му вече да спре да плаче, а вместо това да обърне внимание на някоя жена; не му остава много време да живее. А боговете и Зевс му се сърдят. Ахил се съгласява да върне Хектор срещу откуп. Зевс нарежда на Ирида да каже на Приам да иде с откуп при Ахил – но сам. И да не се бои, защото ще го съпровожда Хермес (98-187).
Тя отива и заварва всички да плачат, а Приам е обсипан с прах; предава му казаното. Приам нарежда на синовете си да приготвят кола и се съветва с Хекуба. Тя не е съгласна: „Где е отишел умът ти, с който преди се славеше и между чужди, и между тез, що управляваш?“ „Него да можех да захапя в корема и черний му дроб да разкъсам, бих отмъстила.“ Приам казва, че е чул това от бог, иначе не би повярвал. Взима дарове – пеплоси, губери, хитони, триножници и чаша, получена от траките, когато бил при тях. После разгонва събралите се троянци и казва, че предпочита да иде в „аидови жилища“ преди градът да бъде разграбен и унищожен. Скарва се на синовете си Хелен, Парис, Агатон, Антифонт, Памон, Полит, Деифоб, Хипотой, Диос. Споменава загиналите Местор, Троил и Хектор. „Останаха само лъжците опозорени и хороиграчи, отлични за танци, или пък агнета дребни и ярета людски да грабят.“ Те изкарват колата и прикачват пътната ракла. Впрягат мулета, дадени на Приам от мизийците. Приам с глашатая се качва на отделна колесница. Хекуба му дава чаша вино да възлее на Зевс. Той се измива, помолва се на Зевс и поисква да изпрати най-обичната му птица като знак. Зевс изпраща чернокрил орел; крилете му са като врати на висока стая (188-321).
Потеглят, напред върви колата с четири колела, карана от Идей. Зевс казва на Хермес да отведе Приам при Ахил преди някой друг да го забележи. Хермес си обува сандалите, които го носят като вятъра и взима жезъл, с който приспива и буди хората. Престорва се на млад царски син. Приам и глашатаят отминават гроба на Ил и спират, за да пият конете и мулетата от реката; виждат мъж да идва и се уплашват, но Хермес ги заговаря любезно. Пита Приам дали изпраща някъде тези съкровища или просто бяга от Троя, след като най-храбрият воин е загинал. Представя му се като мирмидонец, един от седемте сина на Поликтор. Приам го пита за тялото на Хектор, а той казва, че вече от 12 дни е в лагера, но е здраво, защото боговете се грижат за него. Приам му предлага чашата като подарък, а Хермес не я приема, но казва, че е готов да го придружи дори до Аргос (322-439). Приближават рова; той приспива стражите и отваря вратите. Стигат до шатрата на Ахил. Тя е изградена от борове, има тревен покрив и ограда от гъсти колове; вратата на оградата се мести от трима души, но Ахил я отваря и затваря сам. Хермес я отваря, казва на Приам кой е и добавя, че няма да влезе с него, защото е неприлично бог открито да пази смъртни. Приам оставя Идей с колите и животните, и влиза в шатрата. При Ахил са само Алким и Автомедон. Приам прилича на беглец, който е убил някого в родината си; и Ахил се учудва, като го вижда. Приам го призовава да си спомни за своя баща; той самият имал 50 синове, от които 19 едноутробни. Носи му откуп за Хектор. Двамата се разплакват и Ахил го поканва да седне; казва, че за нищо няма да им послужат сълзите и стенанията. При прага на Зевс имало две амфори: едната с беди, другата с блага; на едни той ги дава смесени, а на други – само бедите. Казва, че на Пелей било дадено много, но пък само един син, който ще загине млад; а Приам царувал от Лесбос до Фригия и Хелеспонта, но и него връхлетели нещастия. Приам настоява по-бързо да му даде тялото на Хектор; а Ахил се намръщва и казва, че това вече му е поръчано от Зевс чрез Тетида. Разбира, че Приам е дошъл дотук с помощта на някой бог; може да остави и него в палатката и така да престъпи заповед на Зевс (440-570). Приам се уплашва, а Ахил излиза „като лъв“ с двама другари, разпряга животните и взима даровете, като оставят два плаща и един хитон за мъртвия. Казва на две ратайкини да изкъпят и намажат тялото, но да не го види Приам и заради това да се скарат, и Ахил да го убие. После слагат тялото на колата. Обръща се към душата на Патрокъл и го моли да не се сърди, че е върнал тялото, защото е получил хубави дарове и част от тях ще отдели и за него. После казва на Приам, че на разсъмване може да го отнесе. Споменава за Ниоба и защо били убити децата й; на 10-тия ден ги погребали, а тя станала на камък от скръб. Заколва овца и другарите му я опичат. Хапват и се заглеждат един друг: Приам харесва външността на Ахил, а той – и вида му, и мъдрите му думи. Казва му казва да спи вън, за да не го види някой в палатката и да научи Агамемнон; и пита колко дни ще трябват, за да погребе сина си, така че да не воюват през това време. Приам казва, че ще го оплакват 9 дни, на 10-тия ще го погребат, а на 11-тия ще издигат могилата. Ахил се съгласява и му подава ръка. Приам и глашатаят отиват да спят отвън. Ахил ляга с Бризеида; заспиват и воини, и богове, освен Хермес. Той се явява на Приам и го предупреждава, че ако Агамемнон узнае, може да поиска за него три пъти по-голям откуп от този за Хектор. Извежда ги от лагера, придружава ги до Ксант и се връща на Олимп (571-694).
Първа ги вижда Касандра (подобна на Афродита), заплаква и извиква троянците. Жена му и майка му се спускат към колата, прегръщат главата му и плачат. Приам казва на събралите се да направят път; стигат до двореца и го полагат на легло (695-722). Андромаха плаче, говори за своята и на Астианакс съдба, и че не е чула последни думи от Хектор. Хекуба казва, че най-много е обичала него, и че той и досега е най-угоден на боговете. Елена казва, че е тук от 20 години; а той никога не я е обидил и я е защитавал от грубостите на другите. След него тя няма да има закрилник в Троя: „У всички аз ужас и трепет събуждам“. Приам казва, че ще има примирие до 12-тия ден, така че могат да донесат дърва за кладата. На 10-тия ден слагат Хектор на върха на кладата. На другата сутрин събират костите и ги поставят в златна урна; слагат я в гроб и върху нея нареждат големи и плътни камъни, а отгоре натрупват могила. После се събират на трапеза в дома на Приам (723-803).
„Тъй се погребе телото на Хектор конеукротител.“

[според превода на Н. Вранчев. Хомер. Илиада. „Ралица“, 1938 и 1946]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>