Евхемер за боговете

Дори само проучването на това, как някои текстове са стигнали до нас, дава възможност да се погледне към цялата история. Този откъс от Диодор, чийто превод съм дал тук, е изчезнал от ръкописите на автора, но е цитиран от Евсевий Кесарийски към 350 години след написването му. Самият Диодор разказва какво е прочел у някой си Евхемер, който бил приближен на царя на Македония Касандър; те двамата са живели около 250 години преди Диодор. Там Евхемер разказва за едно свое може би измислено пътешествие из южния океан; и от разказа му излиза, че най-висшите божества на елините (Уран, Кронос, Зевс) трябва да са били древни царе, почитани след смъртта им като богове.

*

„Това казва Диодор в трета книга на „Историите“. Същият той и в шеста книга потвърждава същата теология, като си служи с написаното от месенеца Евхемер. Ето какво точно казва:
`За боговете древните хора предадоха на по-късните два възгледа. Едни казват, че те са вечни и неунищожими, като слънцето, луната и другите небесни тела; също ветровете и други, които имат подобна на тяхната природа. Всяко от тях има вечно пораждане и траене. А други смятат, че е имало земни богове, които заради благодеянията си към хората са получили безсмъртна чест и слава – като Херакъл, Дионис, Аристей и другите, подобни на тях. За земните богове са запазени много и различни твърдения при историците и митографите. От историците Евхемер специално писа в своя „Свещен запис“; а от митолозите Омир, Хезиод и Орфей изваяха едни твърде чудовищни митове. Ще се опитаме да направим преглед на написаното и при едните, и при другите, като се стремим да постигнем едно разумно съотношение.
Евхемер бил близък до цар Касандър и поради това е трябвало да изпълнява някои възложени му от царя задачи и да пътува из далечни страни. И разказва, че веднъж пътувал някъде на юг из океана. Отплавал от щастлива Арабия и след няколко дни стигнал до група острови, един които бил т. нар. Панхея; там видял жителите му панхеи, които се отличавали с благочестие и почитали боговете с най-пищни жертвоприношения и забележителни дарове – златни и сребърни. Островът бил свещен на боговете и из него имало различни неща, забележителни със своята древност и майсторство на изработката; за тях сме писали отделно в предишните книги. И там, на един хълм, имало извънредно висок храм на Зевс Трифилий, издигнат от него по времето, когато той още живеел сред хората и царувал над целия свят. В храма имало златна плоча, на която с панхейски букви били записани накратко делата на Уран, Кронос и Зевс.
После [Евхемер] казва, че първо цар бил Уран. Той бил кротък мъж, добродеятелен и познавач на движението на небесните тела. Той пръв почел с жертвоприношения небесните богове – затова и бил наречен Уран. От жена си Хестия имал синове Титан и Кронос, а дъщери – Рея и Деметра.
След него царувал Кронос; и като се оженил за Рея, станал баща на Зевс, Хера и Посейдон. Негов наследник бил Зевс, който взел за жени Хера, Деметра и Темида. От първата му се родили куретите, от втората – Персефона, а от третата – Атина. Той посетил Вавилон и там бил посрещнат гостоприемно от Бел; и след това пристигнал на океанския остров Панхея, където издигнал олтар на своя дядо Уран. После … бил в Сирия, после в Киликия … и след като посетил много други народи, получил почитта на всички и бил обявен за бог.
Та като се занимава с боговете, Евхемер казва тези и близки до тях неща; и говори за тях като за смъртни хора.`“

(Евсевий Кесарийски. „Подготовка към Евангелието“ II,2,52-62; Diodorus. Bibliotheca historica VI, 1. Lipsiae, 1890)

[ЛВ, 11 април 2018]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>