Част І

1904-1908

1904

- Untersuchungen zur Geschaftsfahigkeit der griechischen Frau (дисертация – защитена в Ерланген, изд. в Лайпциг 1905).
– Назначен за учител в І-ва Мъжка гимназия; редактор в сп. “Библиотека” на Павел Генадиев; често се вижда с П. Славейков
– Гръцка граматика от Г. Димитров (рецензия – “Пряпорец”, фев.)

1905

- превод на Прометей от Есхил (“Българска сбирка”, ХІІ, кн. 1; 2-ро изд. в отделна книжка)
– публикува в “Македонски преглед”, ред. на лит. притурка А. Протич; в сп. “Художник”, изд. Павел Генадиев. През лятото Генадиев му предлага да преведе “Фауст”

1906

- затворен от П. Генадиев за 1 месец в Пловдив, превежда Фауст от Гьоте.
– сгодява се в Лондон

1907

- превод на Федон от Платон
– драматург (артистически секретар) в Народния театър (май-дек.); редактор в сп. “Художник” заедно със С. Радев и П. Генадиев.

1908

- във в-к “Време” с Ал. Гиргинов и Й. Хербст (от 1 ян. до края на 1909, подкрепя демократическия кабинет, както и “Пряпорец”)
– превод на Баскервилското куче от Конан Дойл (за “Време”)
– Академическия съвет го приема за частен хоноруван доцент по класическа филология (21 юни), встъпителна лекция (6 окт.)

Част ІІ

1909-1921

1909

- печата стихотворения в “Слънчоглед” на Д. Кьорчев (фев.-юни).

1910

- печата в “Пряпорец”
– “На почивка” (сборник фейлетони); негови стихотворения са отпечатани в Българска антология на Дебелянов и Подвързачов.

1911

- Любовта в гръцката поезия в класическия период. Епос и лирика (Годишник на СУ); Песента на българката (на чешки, сб. На Етнографския музей)
– превод на VІ песен на “Одисея” (сп. “Знание”, ноем.)

1912

- редовен доцент по класическа филология при Катедра по сравнителна литературна история (19 май)
– Класическа култура (студия – “Училищен преглед”, ХVІІ, кн. 7-8)

1913

- Любовта в гръцката поезия в класическия период. Драма (Годишник на СУ)
– Чува за самоубийството на Лора Каравелова (…слугинчето извика…, ноем. – Ив. Богд.)

1914

- студентско дружество “Бяло море”

1917

- писмо от Ив. Вазов с поздравление за превода на Есхил и Еврипид (юли)

1918

- с Дора Габе във Виена – гладно време, колети от България (май)

1919

- пътува с кораб от Тарент към Цариград

1920

- Художествен театър или вишнева градина (статия за гостуването на МХАТ – окт.

1921

- Институт по Клсическа филология (Балабанов – директор), и катедра по гръцка филология – ръководител

1922

- Сухи напъни в “Развигор” (заради нея К. Христов емигрирал?)

Част ІІІ

1922-1944

1924

- ред. колегия на “Развигор” (снимка с Т. Боров, Д.Б. Митов, Елин Пелин – пролетта)
– установява се да работи в къщата на Вера Бояджиева “У дома не е удобно”.

1925

- във Флоренция със семейството (снимка – фев.); в Атина (снимка на Дионисовия театър);

1926

- член на основаната секция на ПЕН-клуба

1928

- три сказки в читалище в Шумен

1929

- делегат на Виенския конгрес на ПЕН-клубовете с Вл. Полянов

1932

- награден с “Гьоте-медал” (авг.-септ.); представя Маринети (близък до Мусолини) в кино “Роял” (сега Театър на НА)
– разговори с П. Славински относно проект за дисертация на тема “Разделение на властете в древноатинската демокрация” (разговарят по “Цар Освободител към Орлов мост”)

1933

- във Флоренция и Рим със семейството (снимки – пролетта)

1934

- юбилей в Народния театър – реч на С. Радев (30 ян.). Срещи и разговори със С. Радев (уволнен след 19 май); честване и във Варна (поздравен от Д. Осинин); честване в Кюстендил (придружаван от Я. Язова, поздравен от Е. Каранфилов). Е.К го посещава през великденската ваканция (“кабинетът му беше високо горе под самия покрив”). Г. Михайлов го вижда да върви от Университета към НС (пролет)
– в новата сграда – 189 е Балабановия кабинет, 188 – на Бешевлиев и Георгиев. 187 – семинарна зала, заключва се. Врата при 14 ауд. (сега филологическа библ.) се заключва, студентите имат ключове. Долу- ауд. 12 (сега 176). 175 – кабинет на Дечев (описание на Михайлов – студент оттогава).

1935

- в Лом, сказка в читалището, писмо до Ал. Божинов (апр.)

1936

- в Казанлък, сказка за древните езици, писмо до Ал. Божинов (есента)
– статия за Асен Златаров по повод смъртта му (дек.)

1937

- Д-р Кръстев като човек (юб. вестник на кръжок при Кюстендилската гимназия – апр., бр.1); по радиото “За лъжата” (1-ви апр.)

1939

- живее на “Солун” 48 на седмия етаж (над Ив. Богданов и жена му), преди това на “Цибра” (сега “Авицена”)
– Човеколюбието на д-р Кръстев (юб. вестник на кръжок при Кюстендилската гимназия – апр., бр.2). Говори на събранието, дошъл заедно със сина и дъщерята на Кръстев и с Борис К. Стоилов.

1940

- в Берлин (снимка със дъщерите си – юли)

- среща с П. Славински и Елин Пелин (директор на музей “Ив. Вазов”) относно сп. “Сердика” (орган на Софийска община), отказва да работи с Кирил Христов; хвали Ив. Богданов в “Мир” като издател на Ст. Михайловски (апр.), той му занася “Първи принос…”

- започва да публикува “И аз на тоя свят” (ян.) – до фев. следващата година

- “Елин Пелин и той бяха много често канени от някои кръгове на буржоазията които държаха на тях… поради някои важни техни връзки. На Балабанов здравето беше доста пострадало. Към това беше допринесла и раздялата му от семейството – останал сам… ” (С.Радев). “Казват, че бил приятел на цар Борис”; участвал в жури за “Мис България” във Варна (Хр. Радевски)

1941

- установява се на “Марин Дринов” 28 (Ив. Богд.)
– притеснен относно нападението с/у СССР (“Видя ли тези идиоти какво направиха”според М. Ангелова (“започнах да се оглеждам дали наоколо няма някой полицай”) – на “Цар Освободител до СУ”

1942

- в Будапеща, група писатели, гости на унгарски писатели

1943

- посещава семейство Пенкови в Панчарево.

1944

- евакуиран в Трявна
– лятото – при проф. Д. Костов с/у двореца “Враня” (с Б. Пенков)

Част ІV

1945-1955

1945

- живее на ул. “Марин Дринов” и “Чепино” (сега “Ас. Златаров”); посещават го Михайлов и Венедиков, идва и С. Радев
– “имал семейни разправии и се нуждаел от квартира… тогавашният мин.пред. в присъствието на мин. на културата нареди на проф. Балабанов да се даде квартира… М. Стойнов (“Звено”): той не заслужава това, той е царедворец”… квартира не му дадоха.” (Хр. Радевски).
– на манифестация по “Толбухин” в писателската група (команда да прибягаме това разстояние – Ал.Б. едва тичаше с мнозинството).
– За съвременността в древната гръцка литература (слово на Първа писателска конференция, септ.)

1946

- на честване на Фр. Кубка (посланик на Чехословакия), организирано от съюза на бълг. писатели в сградата на българо-съветското дружество с Андрей Николов, Б. Делчев;
– при директора на “Хемус” и Ив. Богданов (“не съм правил политическа декларация по радиото”)
– по “културни бригади”с Елин Пелин, Н. Хрелков и Ячо Кабаивански

1947

- снимка с ученици – бригадири

1948

- блъсва го кола на “Цар Освободител” (фев.); честване на Елин Пелин в Клуба на култ. дейци (март), после същото в Бургас – там подарява сборника си на Ст. Каракостов (авг.); пак манифестация на 1 май (с Б. Делчев и Ст. Загорчинов)
– снимка със студентки в двора на СУ

1949

- председателства разговор на тема: “Прогресивното в античното елинско изкуство” в Клуба на културните дейци (ян. )
– снимка с колеги (Геров, Вл. Георгиев, Михайлов) пред главния вход на СУ
– на гости със Ст. Каракостов у Елин Пелин (окт.), на погребението на Елин Пелин (дек.)

1950

- статията на Ал. Ничев Методологически въпроси (май); пенсиониран;
– Рожд. Христово (7 ян.) – на гости в сем. Велкови, подарява му издание на римските лирици, купено преди 50 год.

1951

- получава удар, 1 год. в болница и на легло, настанява се на ул. “Шипка” 5 (Б. Делчев)
– Димитровска награда

1953

- в Дома на техниката, рецитал на К. Кисимов (Яворов, Гьоте)
– вече не чете лекции (Ст. Памуков); подарява “История на гръцката литература” на Кранц на В. Велков (авг.)
– “Заслужил деятел на културата”
– Б. Делчев го среща в Докторската градина – в лошо състояние

1955

- на ул. “Шипка” 5 “в една стая само с едно легло и един телефон – живееше там самичък, съвсем болен, почти сляп (едно прислужница – Ст.П.). Тоя телефон го свързваше със света, защото не можеше да излиза”; “писмо до държавния глава, с което молел да се освободи от чужди хора жилището му на ул. “Авицена” (Ст. Памуков)

- умира на 30 ноември

***

Александър Балабанов. Из един живот 1898-1934. С., 1934

Балабанов, Ал. Писма до Димитър Бобошевски. УИ, 1992

Балабанов, Ал. И аз на тоя свят. Спомени от разни времена. “БП”, 1985

Богданов, Ив. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

Велков, В. Специалността Класическа филология 1946-1950. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988

Венедиков, А. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. “Христо Ботев”, 1993

Михайлов, Г. Проф. Ал. Балабанов. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988

Михайлов, Г. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

Първанова, Ан. Александър Балабанов. “Македонски научен институт – София”, 1994

Славински, П. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986