Гавриил Кръстович

1835-1885

Част І

1835-1849

1835
– писмо до Р. Попович в Карлово от Сливен (фев.). Оставил един “Корнелий Непот”, получил чрез Стойко [бащата на Г. Раковски] писмо от “Стефанаки челеби” [Ст. Богориди] до чорбаджиите в Котел и Сливен. Потеглял за Котел и оттам – за Цариград;
– друго писмо от Котел (март) – първенците се отказали да му плащат учението в Цариград (недоразумение за разноските между тях и Богориди). Препраща и писмото от Богориди до първенците. Иска от Р. П. препоръка до Богориди за разноските, да учи повече неща с цел да остане в Цариград при някой търговец;
– друго от Цариград (март, на български) – добре е приет в “бейския конак” от Богориди, от майка му и сина му; друго от Цариград, Фенер (апр.). Нарича Богориди “княз (prinkeps) на Самос и околните острови”. Не е доволен от домашния учител, с когото четат (заедно с Николай Богориди) Размишленията на Маврокордатос; друго (май) – оплаква се от скучното преподаване, четяли Динарх с елементарен анализ. Цитира Лукиан за образованието. Разговарял с Н. Логадис, учител в Куру-чешме. Чуди се как да говори с Богориди, който “не ме постави в никое училище, дето се извършва всеки напредък, но ме държи вътре в конака”;
– друго (юли) – живеят в Халкедон, бягайки от чумата. Пита за новите книги на Неофит Рилски и Анастас Кипиловски. Моли го да плати за екземпляр на речника на Антим Гази. От една седмица учат аритметика и “Панегирик” на Изократ. Предстоели нови предмети – алгебра, геометрия, реторика, поетика, физика, метафизика. Скоро започват и френски. Разговарял с майката на Богориди;
– друго (ноем.) – ученето не върви, не започва френски по разни причини, съученикът му не учи достатъчно. Доволен е от грижите на баба Ана. Получил книгите на Неофит. Приятелят му Бончо бил изпратен в Крайова при ton exochotaton jatrophilosophon Петър х. Берович.

1836
– писмо до Р. Попович (ян.) – Ст. Б. му дал 500 гроша за нови дрехи; друго (март) – ученето на гръцки било слабо, но започнал да учи френски.
– други две (авг.) – събира спомоществовователи за Христоитията. Редактирал преведен на български Encheiridion за църковния ред; друго за българския правопис и граматика (видял граматиката на Неофит Рилски).
– друго (септ.) – князът щял да замине през октомври за Молдова, а него да настани в патриаршията като копист, за да се подготви за секретар; той самият вече превел Илиада І-ІІІ и от френски Мудрост добраго Рихарда

1837
– писма до Р. Попович (ян.) – споменава за чумата в Цариград. Султанът забранил на християните да се качват на кон; бил назначен за писар в патриаршията, превел Митос Продиков
– друго (март). Р.П. щял да издаде превода на Мудрост добраго Рихарда. Две години не видял полза от княза и ще го моли “със сълзи” да продължи учението си
– в предговора към Христоития Р. Попович споменава Кръстович – че е учил гръцки в Котел и Карлово и за преводите на Илиада І-ІІІ, Мудрост добраго Рихарда и Митос Продиков.
– друго (юли) – разнася книгите на Попович. От май живеел в Куру-чешме.
– друго (дек.) – вече е ученик в Куру-чешме, приет през септ. след 1-2 изпита. Около 60 ученици. Учат Аристофан (Плутос, Облаци), Есхил (Прикованият Прометей), география, физика, граматика, богословие, Катехизис-а на митрополит Платон. През лятото чел Аритметика на Теофил Каирис. Опасност от болестта. Болестта засегнала Пловдив, Карлово и околностите. Относно преписването на превода на Робинзон. Стойко чорбаджи довел Сава (Раковски), който е записан за ученик в Куру-чешме и поздравява Р.П. Богориди споменал, че може да изпрати Кръстович във Франция. Интересува се за Историята и Речника на Анастас (Кипиловски) Казва, че не желае да стане учител във Видин.

1838
– писмо до Р. П. от Цариград (фев.) – съобщава му, че заминава за Париж. Споделя тревогите си – да не се усъмни в правотата на православието, как ще съжителства с “бейзаде Николаки”. Моли го да изпраща писмата си до Сава Стефаниди (Раковски); в свое писмо (ян.) до Р. Попович Раковски също споменава, че по решение на Ст. Б. Кръстович заминал за Париж.
– писмо до Р.П. от Париж (май) – пристигнал след 51 дни пътуване. Николаки го посрещнал – бил драгоман в османското посолство. Учат 3 пъти седмично латински и всеобща история и 3 пъти – френска граматика и превод. Следващата година Кръстович щял се яви на изпит по всички общообразователни предмети, за да постъпи в “Академията на правото” (реторика, география + геометрия, алгебра, физика, химия, астрономия). Споменава, че се запознал с единородец от Ески-Заара, който от една година учел медицина [това е Ал. Екзарх]; друго (юни) – “за мен едничката слава и желание е да се върна в Котел”. Изказва радост от приятелските чувства на Неофит Рилски към Р.П., споменава за Кипиловски, казва, че “не се залавя за една своя система”; друго (окт.) – превел от френски биографиите на някои древни философи и ги изпратил на Р.П. За българския език против “надутите славонисти” – “жените еднички говорят по-правилно [български]” –; друго (дек.) – за ползата от ветеринарното училище в Париж, която биха имали някои сънародници.

1839
– писмо до Р.П. (фев.) – Ст. Б. му определил издръжка 3000 фр. годишно, така че той могъл да излезе от турското посолство, където нямало условия за учене и да си наеме собствена стая. Вече учи философия, реторика, физика, математика. През юли му предстои изпит. Според турския посланик от тази наука (правото) той нямало да има полза в Турция. Ходатайствал пред турския посланик да определи помощ за Александър х. Бойоглу (Екзарх). Моли Райно да препрати приложеното писмо на Ал. Б. до Ески-Заара. Писмата щели да минават през Виена до Филипополи чрез търговеца от Карлово Евстатий Гешоглу, а не по море. За напреженията между демократи и монархисти, за конфликта между Холандия и Белгия; друго (март) – за промяна в началното образование в България (трябва повече предмети, а не само гръцки).

- възцаряване на Абдул-Меджид

1840
–

1841
– писмо до Р. Попович от Париж (август, на български); последното писмо от Р.П., което получил, било от юли 1839-та. Александър х. Бойоглу заминава за България с “един французки превелик мъж”. Кръстович научил за “нещастията в Ниш”. Сава му писал, че “българите са се събудили откъм учение” Учи право (“правдата или законното знание”), взел два изпита, предстои му още един и ще вземе “един диплом”. По негова молба Ст. Богориди ще го остави още известно време да учи.

- Ал. Екзарх заминал с икономиста академик Бланки; проучват относно въстанието и жестокото му потушаване в Нишко, Пиротско и Лясковско
– Ст. Богориди (Стойко Иванов) е “княз Самоски” (наследствена). Самос е автономен, Богориди не го посещава.

1842
– писмо до Р. Попович от Париж (ян., на гръцки); Ал. Екзарх донесъл едно Евангелие в превод на Неофит Рилски (К. не го одобрява). Надява се до една година да се върне; последно писмо от Париж (юни, на гръцки);

- “Български народни песни и пословици” от Ив. Богоров, Будапеща

1843
– завръща се в Цариград (дек.); частен секретар на Ст. Богориди

- публикуван е пътеписът на Бланки Voyage en Bulgarie.
– К. Огнянов отваря печатница в Цариград, отпечатва Страдание на великомъченица Марина (първа книга на български, отпечатана в Цариград)

1844
– писмо до Р. П. от Цариград (ян., на български) – “отечеството наше Болгария; моят господар Ст. Б. го люби премного и би му сторил големи добрини, ако би се не боял…”; “еднакво с вас съм укорен за грекомания, обаче, от моите изследования ради старо-български-ът наш език мога кого-то праведно да укоря за россомания”; запознава се с еленчанина Иларион, който се готви да напечата Катехизис-а на Платон на български; друго писмо (фев.-март, гръцки) – среща се всекидневно с Иларион, очаква той да стане някога архиерей; писал на Априлов (не одобрява казаното от него в Денница); надява се Неофит (Бозвели) да бъде освободен.
– писма до Р.П. относно българския език (март-септ., на български). Упреква Априлов, Кипиловски, К. Огнянов. “Няма по-добри и по-полезни книги да дадем днес на българите, освен исторически”; последно писмо (ноем, на бълг.) – казва, че превежда една “История на откриването на Америка”

- Иларион не може да получи паспорт за Русия, защото не получава препоръка от гръцките владици. Ст. Богориди му казал да стои в Куручешмейското училище и да чака да се уреди въпросът (“мълчете да не ни чуят гърците!”)
– класни училища на Ив. Момчилов в Елена и Б. Петков в Калофер; Девическо взаимно училище във Враца на Цв. Кръстенякова
– Кипиловски отпечатва Буквар; сп. “Любословие” на Конст. Фотинов в Смирна (апр. – до дек. 1846)
– Политическата програма на Илия Гарашанин

1845
– Ст. Богориди изпраща “частния си секретар” Кръстович за управител (dioiketes, “каймакамин”) на Самос (май); писмо до Р.П. (окт.); второ писмо – “не Самски правител, но и паша, но и бей да стана, пак … от българството-то си не излизам” (дек.)
– редактира Есопово житие на Попович и му го изпраща обратно.

- поема “Стоян и Рада” на Н. Геров в Одеса
– йеромонасите Иларион Стоянович от Елена и Неофит Бозвели са заточени на Света Гора

1846

- класно училище на Н. Геров в Копривщица;
– 20 руски стипендии за Петербург, Москва, Киев
– в. “Български орел” на Ив. Богоров в Лайпциг (апр. – до дек. 1846)

1847

- класно училище на Н. Попконстантинов в Пазарджик
– умира Васил Априлов (окт.). Завещава 60 000 рубли на габровското училище (според писмо на Н. Палаузов до Г.К.)
– Ал. Екзарх се установява в Цариград, подава прошение до везира за правото на българите “да имат свои духовни началници и да издигат свои църкви” (ноем.)

1848

- писмо до Р.П (фев.). Съобщава, че през изминалите две и половина години е уредил училища по всички села и е “поправил законите”. Получил писмо от “някой” Н. Палаузов, който му съобщил за смъртта на Васил Априлов.

- Н. Сапунов е упълномощен от 24-те еснафи да иска позволание за построяване на българска църква
– като заточеник в Света Гора умира Неофит Бозвели
– “Цариградски вестник” на Ив. Богоров, Ал. Екзарх, Т.Бурмов

1849
– Ст. Богориди потвърждава дарението си, започва строеж на метох, параклисът е осветен (окт.)

- класно училище в Шумен

Част ІІ

1850-1859

1850
– завръща се в Цариград (апр.), писмо до Р.П.; писмо до Найден Геров в Пловдив относно издаването на една “филологическа книжка” (авг.)
– мисия в Света Гора за разрешаване на имотен спор за земя между Хилендарския и Иверския манастири (есента); освобождава от заточение Иларион Стоянович (дек.)

- класно училище на Н. Геров в Пловдив

1851
– става член на търговското съдилище в Цариград (по-късно – член на върховния съд, преподава търговско право в правителствено юридическо училище – М.Б.)
– влиза в настоятелството на българския храм, утвърдено от патриарх Антим (заедно с Хр. Тъпчилеща, Евстратий Гешоглу и др.)

- умира Анна (Гана), майка на Ст. Богориди

1852
– като секретар на Богориди е на венчавката на дъщеря му – Мариорица – с Фотиади бей (християнин) в присъствието на султан Абдул Меджид (дек.). Венчава ги цариградският патриарх.

- класни училища в Карлово и Търново
– “Христоматия на славянския език” на Н. Рилски в Цариград

1853

- “Критически издиряния за историята българска” на Ю. Венелин в превод Б. Петков

1854

- Кримска война – до 1856

1856

- 13 католически училища из България; български читалища в Свищов и Лом (ян.-апр. – Ем. Васкидович и др., Кр. Пишурка)
– “Български речник” на Н. Геров в Петербург
– Парижки договор след Кримската война; “Хатти-умаюм” (фев.)

1857
– Евл. Георгиев от Галац до Найден Геров в Одеса: “Г. Кръстович е, ми се чини, от добрите българи и ще можем да се ползуваме от него” (май). Н. Геров до Евл. Георгиев: “г-н Г. Кръстович е твърде благонамерен човек, добър българин, но всичко върши опипом, и, истина, другояче той не може да прави, защото е чиновник на Капия-та, та не трябва да излиза вън от пределите, които тя пази. Затова той не се меси в такива големи работи, каквото искат нашите, духовенство независимо и проч… (за княз Богориди) г-н Кръстович трябва да го поддържа в добрите му намерения. Това той прави и доста добре”.

- Н. Богориди, второроден син на Ст. Б. става княз в Молдова (и 1858)
– “Месецослов на българската книжнина” в Цариград на Д. Мутев и Др. Цанков (до 1859)

1858
– Кратко изследване на българската древност (май, “Български книжици”, Цариград); предава ръкописа на Писма за някои си мъчности на българското правописание (окт.), които излизат в “Книжици” тази и следващата година
– гл. редактор на “Български книжици”
– умира Райно Попович

- Иларион е ръкоположен за Макариополски епископ (предстоятел на българската църква в Цариград – окт.)
– сп. “Български книжици” на Д. Мутев (ян. – до 1862)
– събрание на цялото православно народонаселение (до фев. 1860)

1859
– Писма за някои си мъчнотии на българското правописание (в Цариград)
– несъгласия с България на Др. Цанков – посочва ги като орган на католическата пропаганда.
– умира Стефан Богориди (авг.)
– предлага да се оттегли от редакторското място (31 дек.); относно съдържанието на “История” – ч. І – история на хуните (че са българи), ч. ІІ – до Кубрат (завършена), ч. ІІІ (на свършване) – до края на Първото българско царство в началото на ХІ в.

- гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” в Болград, Бесарабия
– “Кратка славянска граматика” на П. Зографски (Цариград)

Част ІІІ

1860-1872

1860
– написва отговор на речта на Ст. Каратеодори от 16 фев., подписан от Н. х. Генчоглу и отпечатан в “Български книжици”; участва в събранието на 26-ти март, където решават да скъсат с патриаршията.
– ”Български Великден” (3 апр.);
– участва в обиколката на Мехмед Къпръзли паша за да установи състоянието на християните – до Нишко, после до Силистра и Тулча

- брошура на Т. Бурмов “Българите и високото гръцко духовенство” (Цариград, март)
– в. “Дунавски лебед” на Раковски (септ. – до края на 1861); “Българский за независимо священство въпрос” на Раковски; “Народни песни на македонските българи” на Ст. Веркович
– протестантско училище в Пловдив
– нота на княз Горчаков до страните, подписали Парижкия договор, относно положението на христитяните в европейска Турция

1861

- читалище “Братска любов” в Букурещ (по иниц. на Раковски); църковно-народен събор
– умира султан Абдул Меджид, наследява го Абдул Азис

1862
– влиза в българо-гръцката комисия, която да се занимае с “осемте” български искания (заедно с Чомаков, Бурмов, Н. Тъпчилеща – до средата на следващата година)

1863

- в. “Съветник” на Т. Бурмов, Н. Михайловски (март – до 1870)
– Софроний става патриарх (до 1866)
– българска католическа гимназия в Одрин; протестантският “Роберт колеж” в Цариград

1864
– заедно с Панарет Пловдивски, Антим Преславски и Доротей Софийски присъства и аргументира българските искания на свикан от патриарха събор (12 юни). Присъстват бивши цариградски патриарси, останалите източни патриарси, митрополити и епископи, много гърци (съборът е от фев. до юни).

- Граф Игнатиев става посланик в Цариград (септ.)

1866
– везирът Али паша призовава патриарха да вземе решение по българския въпрос. Свиква се събрание в същия състав като преди две години. Присъстват само Кръстович и Панарет Пловдивски (апр.)

- българско читалище в Цариград (от апр. – Т. Бурмов, П.Р. Славейков и др.)
– в. “Македония” на П. Р. Славейков (дек. – до 1872)
– Критско въстание

1867

- патр. Григорий VІ (фев.). Предава на граф Игнатиев проект за създаване на автономна българска църква. Представен е на турския министър на външните работи (юни)
– в. “Дунавска зора” на Д. Войников (ноем. – до 1870)

1868
– Портата изпраща на патриаршията официално два проекта за църковния въпрос, съставени вероятно с негово участие (окт.). Григорий VІ ги отхвърля

- “Граматика на новобългарския език” на Ив. Момчилов
– чети на х. Димитър и Ст. Караджа (юни)
– окръжно на Григорий VІ до всички автокефални църкви за вселенски събор (16 дек.)

1869
– История Блъгарска под имя уннов (Цариград)
– Заедно с Г. Стоянович Чалоглу и х. Иванчо Пенчович участва в комисия, назначена от Али паша и съставена от по три мирски лица от българска и гръцка страна (фев.-юни). Съставя проект, приет от комисията, съгласуван с граф. Игнатиев и одобрен от Портата. Григорий VІ не успява да убеди светския съвет при Патриаршията, има и български възражения; през септ. Али паша съобщава на Кръстович и други представители в комисията за фермана; проектът за ферман е съставен (“голяма част е съставена по негово внушение, за да не кажа негова диктовка” – М.Б.) от Кръстович и предаден на пашата (ноем.)
– публикува Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос (на гръцки).

- Н. Палаузов, начело на депутация на одеските българи, е приет от Александър ІІ в Ливадия
– създаване на Българско книжовно дружество (М. Дринов, В. Друмев, В. Стоянов – септ.) в Браила
– в. “Свобода” на Л. Каравелов (ноем. – 1874) в Букурещ
– “Българска история” на Й. Груев (Виена); “Исторически преглед на българската църква” на М. Дринов (Виена)

1870
– на 28 фев. заедно с останалите членове получава от Али паша ферман за учредяване на автономна българска църква под името екзархия.
– на 8 март избран (на съвет от 40 българи) във временния смесен съвет за управление на екзархийските работи (5-ма владици и 10 мирски лица – х. Ив. Пенчович, Хр. Стамболски, Хр. Тъпчилеща, Ст. Чомаков, Н. х. Минчоглу и др.). Утвърден със султанско решение (ираде) на 30 март.

- из фермана: изборът на екзарх, съгласуван със султана, се потвърждава от патриарха и се назначава със султански берат; мирото се получава от патриаршията; определетя се епархиите; екзархът може да идва в Цариград при същите условия, както източните патриарси
– сп. “Читалище” на М. Балабанов, П.Р. Славейков, Л. Йовчев, С.С. Бобчев (окт. – до 1875) в Цариград

1871
– заедно с х. Ив. Пенчович, Каратеодори и Зографос участва в комисия за спогодба с патриаршията. Налага му се да дава обяснение пред събора (23 март)
– участва в църковно-народния събор (фев.-юли,15+35 представители на епархиите), произнася реч на първото събрание, след Ил. Ловчански и Ст. Чомаков, и преди И. Макариополски; съставя проектоустав за управлението на екзархията; настоява за пожизненост на Екзарха (май); на 14 май уставът е предаден на Али паша (поч. на 25 авг.); на 16 май е приет (заедно с Чалоглу, Пенчович и Минчоглу) от Григорий VІ, който заявил, че не признава фермана и че въпросът трябва да се реши на вселенски събор.
– Антим VІ се среща с 6-ма членове на смесения съвет, сред тях и Кръстович (25 септ.)
– възлага на М. Балабанов да дава частни уроци по право на един турски върховен съдия; в “Читалище” (окт.-дек.) излиза частичен превод на Antirresis като Възражение на Патриаршеский Епистолярен мемоар.

- Григорий VІ официално протестира срещу фермана пред великия везир (24 март); патриарх става Антим VІ (септ.)

1872
– привременният съвет избира Антим Видински за български екзарх (16 фев.). Султанският берат е издаден на 2 април.
– Кръстович, заедно с Пенчович и Чалоглу посещава патриарха (3 апр.)
– съобщава на Екзарха, че Мидхат паша иска промяна на фермана и нов устав заради схизмата (окт.); смесеният екзархийски съвет го избира за член (16 дек.), той отговаря, обяснявайки отдръпването си (21-ви)
– Марин Дринов критикува История Блъгарска в Периодическото списание на Книжовното дружество (Браила).

- екзарх Антим извършва служба на 11 май, споменава “всякое епископство православных” вместо патриарха, прочита акт за възобнова на българската църковна независимост; патриаршески събор низвергва Антим, отлъчва Панарет, Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски е предаден на “анатема” (13 май);
– Иларион М. е назначен за Търновски митрополит, ръкоположени са и други митрополити (май, бератите са получени в края на юни)
– българската църква е обявена за схизматична (16-24 септ.); екзарх Антим отхвърля схизмата (18 окт.)

Част ІV

1873-1885

1873
– Отговор на М. Дриновата критика в “Читалище” (май)

1874
– прошение на цариградски българи до екзархията да се помири с Кръстович (септ.). Той отказва (дек.).

1875
– критикува (в “Читалище”) статия на М. Дринов за българската азбука. Дринов отговаря следващата година в “Периодическо списание”.

1876

- детрониран е Абдул Азис, наследява го Мурад V, скоро след това Абдул Хамид ІІ

1878
– разговор с екзарх Йосиф (24 ноем.). Съветва го да не се установява в княжеството, за да не се загуби връзката с Македония. Синодът да в Пловдив, а самият екзарх да пребивава временно в Цариград, подобно на Йерусалимския патриарх.

1879
– Алеко Богориди – ген.-губернатор на Източна Румелия, Кръстевич – генерален секретар и директор на вътрешните работи (май)

- Батенберг е посрещнат в България (юни)

1881
– изказвания на сесиите на Областното събрание (ноем – М.Б)

1883
– по Евстатий Пелагонийски предава на екзарха “да се държи за фермана, да се представя за независим от Княжеството, да състави синод и съвет” (дек.)

1884
– назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия (апр.)
– преди назначаването екзарх Йосиф разговаря със “садразамина” за положението в Румелия. Споменава “Гаврил ефенди” като възможен нов генерал-губернатор; “отговаря, че Г.К. няма да благоприятства съединението, но не отговаря, ще може ли да го спре” (апр.);
– нов разговор на екзарха и садразамина – екзархът казва, че “назначението на Гаврил паша направило много добро впечатление на всичките народности и че се надява тоя почтен и хитър чиновник ще успокои всички партии и духове и ще съумее да се предпази от разни интриги” (“Дневник”, 9 юни).

1885
– Съединение (6 септ.). Кръстович е арестуван (случката с файтона).
– Около 18-ти е в София, настанен в дома на Г. Муравенов. М. Балабанов и Д. Гешов го посещават. На 21-ви заминава за Лом, оттам за Цариград с кораб (пристига на 2-ри окт.). Султанът го приема на 7-ми.

***

Арнаудов, М. Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870-1915). С., 1940

Балабанов, М. Гавриил Кръстович – народен деец, книжовник, съдия, управител. 1914

Балабанов, М. Българска колония на един остров. “Периодическо списание”, 1910

Бобчев, С.С. Какъв беше Г. Кръстевич. “Българска сбирка”, С., 1899

Бонева, В. Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Шумен, 2000.

екзарх Йосиф І. Дневник. “Св. Георги Победоносец”, 1992

Кепов, И. П. Гаврил Кръстевич – живот, обществено-църковна и книжовна дейност. 1929

Кръстович, Г. “Брошура от името на търновския представител на патриаршеския събор хаджи Николи Минчоглу”.В: Български книжици, г. III, 1860

Кръстович, Г. Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос. Превел Н. Михайловский. Цариград, 1869

Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. БАН, 2008

Стамболски, Хр. Автобиография, дневници и. спомени на д-р Христо Тонев Стамболски от Казанлък. Т. І-ІІІ