Съдбата на империите. Атинската империя през V в. 2011

Философски факултет
Магистърска програма “Глобалистика”
задължителен курс
2-ри семестър

І. Атинска империя

1. Издигане на Атина и поява на империята през V в.
Аристотел, Херодот, Тукидид, Плутарх /Изократ, Платон, Диоген Лаертски

2. Упадък през ІV в.
Ксенофонт, Изократ /Диодор Сицилийски, Помпей Трог

ІІ. Римска империя

1. Императорите през І в.
Тацит

2. Хронология на атинската и римската държави

3. Европейски историци за римската история
Монтескьо “За величието и падението на римляните” (република и Западна империя)

ІІІ. Византия

1. Византия и кръстоносците ХІІІ в.
Жофруа дьо Вилардуен

2. Византия и османските турци ХV в.
Критовул

3. Европейски историци (ХVІІ-ХVІІІ в) за Византия
Дюканж, Монтескьо (Източна империя)

4. Съвременни академични изследвания и хронология на Византия
Г. Острогорски, “История на византийската държава”

ІV. Австрийска и австро-унгарска империя

1. Хабсбургската империя от края на ХІХ и началото на ХХ в.
Миклош Хорти, “Мемоари”

2. За края на империята
Франсоа Фейтьо. “Реквием за една загинала империя”

V. Руска империя

1. Русия и Източният въпрос през втората половина на ХІХ в.
граф Н. Игнатиев, “Записки 1875-1878”;

2. Хронология на австрийската и руската империи

3. Русия и Европа
В. Соловьов, Н. Бердяев

**

Библиография

1. Бердяев, Николай. Извори и смисъл на руския комунизъм. Превод П. Кънева. “Христо Ботев”, 1994
2. Блед, Жан-Пол. История на Виена. с. 91-126. Превод В. Илиева. “Рива”, 2009
3. Вилардуен, Жофроа дьо. Завладяването на Константинопол. Превод И. Божилов. БАН, 2000
4. Воцелка, Карл. История на Австрия. с. 202-275. Превод Ф. и Б. Парашкевови. “Рива”, 2008
5. Генов, Георги. Източният въпрос. Т. І-ІІ. БАН, 2008
6. Гибън, Едуард. Залез и упадък на Римската империя. с. 101-408 (събитията ХІІІ-ХV в.). В: Гибън, Едуард. Залез и упадък на Римската империя. Т. ІV. Превод А. Даскалов. “ЛИК”, 2003.
7. Дюканж, Шарл. История на империята на Константинопол по време на френските императори до завладяването й от турците, с. 96-194. В: Дюканж, Шарл. Византийска история. Превод М. Кискинова, Р. Заимова. Военноиздателски комплекс “Св. Георги Победоносец”, “Аргес”, 1992
8. Игнатиев, Н. П. Записки (1875-1878). Превод В. Димитрова. “Издателство на Отечествения фронт”, 1986
9. Изгоев, Александър. За интелигентската младеж. В: Жалони. с. 186-211. Превод Д. Кирков. “Летописи”, 1992
10. Клари, Робер дьо. Завоюването на Константинопол. Превод Н. Марков. “Будител”, “Европрес”, 2007
11. Контлер, Ласло. История на Унгария. с. 268-356. Превод И. Илиев. “Рива”, 2009
12. Критовул. Животът и управлението на Мехмед ІІ Ал-Фатих. Превод Ирина Радевска. С., 2004
13. Монтескьо, Шарл дьо. Разсъждения за величието и упадъка на римляните, с. 827-935 (за древния Рим и Западната империя). В: Монтескьо, Шарл дьо. За духа на законите. Превод Т. Чакъров. “Наука и изкуство”, 1984
14. Монтескьо, Шарл дьо. Разсъждения за величието и упадъка на римляните, с. 936-961 (за Източната империя).
15. Острогорски, Георгий. История на византийската държава, с. 534-717 (събитията ХІІІ-ХV в.). В: Острогорски, Георгий. История на византийската държава. Превод И. Славова. “Прозорец”, 1998
16. Рънсиман, Стивън. Падането на Константинопол. Превод А. Мумджиев. “Издателство на Отечествения фронт”, 1984
17. Соловьов, Владимир. Руската идея. В: Руският религиозен ренесанс на ХІХ в. т. ІІ. с. 155-190. Превод В. Георгиев. “Христо Ботев”, 1995
18. Струве, Пьотър. Интелигенция и революция. В: Жалони. с. 135-152. Превод Д. Кирков. “Летописи”, 1992
19. Фейтьо, Франсоа. Реквием за една загинала империя. История на разрушаването на Австро-Унгария. Превод Цв. Кръстева. “Кама”, 2003.
20. Франк, Семьон. Етика на на нихилизма. В: Жалони. с. 153-185. Превод Д. Кирков. “Летописи”, 1992
21. Шмурло, Е.Ф. История на Русия. с. 418-558. Превод Е. Тодорова. “Рива”, 2008
22. Horthy, Nicholas. Memoirs http://www.hungarianhistory.com/lib/horthy/
horthy.pdf

***

Лекция І
(26 февруари)

Издигане на Атина и поява на империята през V в.

І. Атина преди V в.

1. Преди Солон (древност – края на VІІ в.)

а. коренно население на Атика

Атиняните претендират за автохтонност (Изократ, “Панегирик” 24-25; Платон “Менексен” 237с). Тукидид (І, 2) говори за уседналост поради липсата на интерес към непривлекателната (неплодородна) земя

б. войни и царе до началото на VІІ в.

– преди Троянската война

Война с Евмолп – цар на траките от Елевзин; с амазонките от Скития (Изократ, “Панегирик” 68-70; Платон “Менексен” 239b)
Кекропс и Ерехтей (Тукидид, ІІ, 15)
Тезей, син на Егей. Обединява разпръснатите селища из Атика, установява съвет (boule) и пританейон, по време на война се обединяват около един цар (главнокомандващ), в негова чест се празнува празникът синойкии, знак за разпръснатостта е, че и до Пелопонеската война атиняните предпочитат да живеят в домовете си из Атика (Тукидид, ІІ, 15; Плутарх, “Тезей”)

– Троянска война

Менестей от Атина потегля за Троя с 50 кораба (“Илиада”, ІІ)

– след Троянската война

Ион, предполагаем син на Ксут и Креуса, (Еврипид, “Ион”); според Аристотел (“Атинска държавна уредба” ІІІ, 2) Ион е поканен от атиняните да им стане цар; йонийците, наречени по негово име, са преселници от Атина в Мала Азия (Херодот…; Тукидид…);
Кодър; Кодриди – Медонт, Акаст (Аристотел, “Атинска…” ІІІ, 3). До 713 г. царете са пожизнени, до 683 – с 10-годишен мандат, след това – по една година (архонт-цар)

в. събития през VІІ в.

– законодателство на Драконт (Аристотел, “Атинска…” ІV).

Става архонт ок. 620 г. Създава първите писани закони на Атина. Населението се разделя според ценза на 3 съсловия. Правила за избиране на архонти (висши чиновници, аналогични на министри), тамии (ковчежници), съвет (401 души). Ареопагът има съдебни функции. Възможно е заробване на атински граждани за дългове. Наказанията за някои престъпления са несъразмерно тежки.

– Атина и околните градове

Елевзин изглежда още е независима от Атина (в “Химн към Аполон” се изреждат елевзинските царе – Триптолем, Евмолп, не се споменава Атина; открити са елевзински монети)

– престъплението на Алкмеонидите

Опит на Килон да установи тирания с помощта на мегарския тиранин Теаген. Опитът е осуетен, обаче някои от привържениците му са убити в нарушение на клетва и право на убежище при храм или олтар. Сред виновниците са представители на рода на Алкмеонидите (Тукидид, І, 126). За Алкмеонидите вж. и Херодот V, 71; VІ, 123-131.

2. Солон

а. преди архонтството

– според Плутарх (“Солон”) той е посредничил между Килон и Алкмеонидите; по произход бил от първите, по имущество – от средните (елегии)

б. архонт и законодател (ок. 593) (главно по Аристотел, “Атинска…” V-ХІІ и Плутарх, “Солон”)

– забрана на заробването на атински граждани за дългове, откупуване на продадените, опрощаване на дългове

– 4 групи по ценз според дохода от земята
от първите три се избират архонти, тамии (финанси), полети (търговия), единадесетте (полиция); от четвъртата група (най-бедните) се избират членове на народното събрание (ekklesia) и съда (heliaia); в съвета (boule) от 400 души влизат по 100 души от 4-те фили. Ареопагът се състои от бивши архонти. Действа като конституционен съд, налага наказания при политически престъпления (опит за преврат), убийства

– закони

за имиграцията – граждански права се дават на чужденци, прогонени по политически причини или пък владеещи занаят;
за образованието – синът може да не издържа баща си, ако той не го е обучил в занаят; деклариране на имущесвото и произхода на доходите (Херодот, ІІІ…);
за семейството – ако синът е незаконен (от хетера) може и да не издържа баща ти;
за победителите в общогръцките състезания – получават парична награда; за участието в политическия живот – наказание за онези, които остават неутрални;
законите са изписани на дъски и поставени в центъра на града

в. след архонтството

– Солон бил обвинен в корупция, че умишлено облагодетелствал някои около опрощаването на дълговете; и двете страни (богати и демос) били недоволни от законите

– разпорежда законите да останат непроменени за 100 г.; напуска града за 10 години – пътешества (Херодот, Платон, “Тимей”)

– подтиква атиняните към война с Мегара за Саламин; предупреждава ги, че Пизистрат готви тирания

3. Пизистрат и наследниците му (Аристотел, “Атинска…” ХІІІ-ХІХ; Херодот І, 59-64)

а. Атина след Солон

На 5-тата година настъпва безвластие, не се избира архонт. След това е избран Дамасий, който е свален със сила след 2 год. Избират се 10 архонти – 5 евпатриди, 3 земевладелци и 2 занаятчии.
Оформят се три партии – на гражданите от крайбрежието (паралийци, умерени) с лидер Мегакъл, на земевладелците (педиаки, олигарси) с лидер Ликург и от планинската област (диакрии, демократи) с лидер Пизистрат

б. управление на Пизистрат

– политически борби

Поискал телохранители под предлог, че бил нападнат от противниците си и превзел Акропола (ок. 561). Бил прогонен от Мегакъл и Ликург за няколко години. Завърнал се с помощта на Мегакъл, който му предложил дъщеря си за съпруга (вж. Херодот І, 60, цитиран и от Аристотел). Той не пожелава да живее с нея, за втори път е прогонен от Мегакъл. Завръща се с въоръжена сила, подкрепен от тиранина на Наксос Лигдам. Разоръжава гражданите с хитрост. Умира ок. 528, през тези 33 год. прекарва 14 в изгнание.

– друга вътрешнополитическа дейност

– външнополитическа дейност

в. управление на Пизистратидите (ок. 528 – 510 г.)

– синовете на Пизистрат

– заговор срещу Пизистратидите и убийство на Хипарх (514 г.) (Тукидид І, 20)

– гражданска война и прогонване на Хипий

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>