Е, какво ще правим сега, скъпи приятели, съграждани, сънародници? Вие, които говорите и пишете на български и на други езици? Кажете, какво ще правим? Как ще живеем обществения си живот? Коя е новата истина, кои са днешните й говорители? Какво мислят британските учени за последните побоища в Лондон и другаде из ЮКей? Кого ще награди тази година нобеловият комитет – било за мир, било за литература, било за икономика? Кой е по-лош – Путин или Ахмадинеджад? Защо говорят, че доларът се обезценявал? Ами Европейският съюз? Сигурни ли сте, че още съществува?
Довчера на мнозина тук им беше достатъчно да хулят България, сиреч да злословят срещу родителите си, братята и сестрите си, приятелите си, себе си. Ако имаш деца, готви ги за емиграция. Представяй се за жертва на злата съдба – роден в България, значи достоен за всяко съжаление, но и за презрение. Как да отмиеш позора? Много просто: отричай се, клевети всичко свое, превъзнасяй “онези хора там”, чието портмоне е справедливо пълно.
Да, всичко това не беше нито радостно, нито красиво, но поне беше ясно, че така се прави, така постъпва разумният, трезв човек. А от този август нататък как ще е? Пак ли така да продължаваме?
Нали не е съвсем лесно още утре да си вземеш учител по китайски, да пратиш децата в китайска гимназия, да прославяш, въздишайки, “истинския живот” на “онези хора” в Пекин и околностите? Нали не можем да сме чак толкова бързи в смяната на “ цивилизационния избор”?
По стечение на обстоятелствата познавам добре интелигенцията в България. Мнозина познавам лично и отблизо, а останалите – по лице и чрез думите им. Свидетел съм на културния живот тук, в София, от дете. Половината от деня си прекарвам в Ректората, в старата му част. Мога ли да не знам какво се мисли и говори наоколо? И ако такъв като мен, който живее тук, не гладува, не е затворник, не прави пари, не е станал политик, не укрива престъпления или подлости, а освен това и получава издръжка от народа си точно за това, да говори пред младежите, да ги учи да мислят – ако такъв мълчи, кой да говори?
Как да се спасим от беснеещата пропаганда на силните в този свят? На каква вяра да стъпим? Как да се опрем на истината? Как да живеем като истински хора?
Едни мълчат, други грубиянстват, други лукавстват, други се кикотят, други се чудят как по-умело да се поклонят пред господарите. Не може повече така. Този свят се срива, нещата са други, идва катастрофа. Не го ли забелязвате?