Има един триъгълник. Ето кои са ъглите:

1. Роднини

Говоря първо за родители, после, до едно време – дядовци и баби (бабите са по-дълголетни), братя и сестри; може би някои братовчеди. И семействата им.

Отношенията с тях са стабилни. Особено ако човек е сам. Всъщност най-вече тогава. Те са ти почти приятели, или направо сякаш приятели. Има обаче една разлика – с тях не можеш да се разделиш, както с приятел. Не може просто “да си омръзнете”. По-устойчиви са. И да се скарате, и да ти направят подлост (а го могат), ще си кажеш: “е, роднини са все пак”.
А те знаят, че така ще си кажеш, и затова са дръзки. За каквото наказваш приятеля, на тях го прощаваш. Значи – “заповядайте, вършете още подлости”.

2. Колеги

Това е название за онези, с които сътрудничиш. Може да имате и различно образование, нали.

С тях отношенията са: от строго и чисто формални – до отчасти приятелски. Но не са приятели. Главното тук е “регламентиран контакт”. Говори се на “Вие” или поне е за предпочитане. Има едно здраве в общуването, яснота, защото трябва да се върши конкретна работа, често свързана с пари. За интимности не може и да се мисли, главното е добрият тон и деловитостта.
Това създава и едно задоволство, човек си казва: “сериозен съм”; “на място съм”. То дава известен престиж пред роднините, както и пред другите, за които ще стане дума. Пък и пред всекиго.
Въобще, както виждаш, става дума за нещо като разделение на властите. Нищо чудно, че групите са три.

3. Приятели

Ето една много мила група. Познавате се отдавна. С някои едва помниш кога си се запознал.

Има разделение: едни са близо в пространството, а други далеч, но пък далечните са ти даже по-обични – понеже не създават абсолютно никакви проблеми (така изглежда).
Между тези, които са по-наблизо, някои – обикновено старите – са като стълбове, около които се образува общество. Ти си във връзка и с това общество, но въз основа на устойчивата си връзка със “стария”. Има разлики в близостта ти с тези хора, което създава приятна неопределеност. Има задушевност, безвремие, много е приятно.

С тях ще споделиш това, което не може с роднините. Всъщност може и да преспиш с някого. Обаче сте свободни – ще се раздалечите, не е трудно. Ще го обърнете на смях. О, как лесно става!

*

Много ми е тъжно, като си го мисля. Този триъгълник е устойчив, страшен. Освен това без тези общности не може. Какво да правим?

Като изключим “колегията”, останалите са извънредно ревниви. Охраняват те, сякаш им се плаща за това. Кое ги плаши най-много ли? Добре известно е. Любовта.

Те я игнорират, гледат я отвисоко, надсмиват й се. Отричат съществуването й. Както мнозина отричат съществуването на Бога. И на народа. То си е подобно, защото атаката не е просто срещу любовта към този и онзи човек, нито е срещу уважението към този или онзи народ, нито срещу “някои религиозни предразсъдъци”.
Атаката е срещу верността и свободата.

*

Любовта е унизена. Но тя е по-силна от тях. Тя не унищожава триъгълника, но се изправя, усмирява го и господства над него. Любовта побеждава подлостта на всекидневието, както Давид побеждава Голиат.

Аз не се боя да говоря за нея.