Атическата комедия. 2004

специалност Новогръцка филология
бакалавърска степен
задължителен курс в рамките на “Старогръцка литература”
1 семестър

(резюмето е направено въз основа на студентски записки)

І. Старата Атическа Комедия. Аристофан

1. Що е смешно?
Обикновено смешното е свързано с провал (неуспех) който няма необратими последици.
Смешно е някое наше преодолимо различие, което ни поставя в неизгодно положение и за което ние сами сме отговорни. Смешното предполага изненада
Нещо като дефиниция: Смешното произтича от някаква временна и неочаквана негодност да се осъществи определена ценност или изпълни задължение.

2. Аристотеловият възглед за произхода и същността на смешното и комедията
a. дефиниция за смешното у Аристотел (виж Поетика, гл. 4, 5)
Смешното е част от недостойното (грозното). То е грешка, грозота – не болезнена и не пагубна.
б. какво е комедията и как възниква и се развива
Може би комедията възниква от песните изпълнявани по време на фалическите шествия. Спори се за произхода й. Дали тя се появява първо в Сицилия, в Мегара или в Пелопонес.
Според Аристотел Омир пръв е открил същността на комедията: в „Маргит“ той изобразява в драматична форма не подигравката (psogos), а смешното – както го разбира самият Аристотел („Поетика“, гл. 4, 5). За разлика от него ямбографът Архилох атакува в стиховете си конкретни хора.

Сицилиецът Епихарм е един от най-известните ранни комедиографи.
Сред по-известните атически автори на комедии са:
– Магнет, Хионид
– Кратет. Смята се, че той е един от създателите на атическата комедия, тъй като се отказва от персоналната нападка и започва да представя действие.

3. Други сведения за комедията
а. автори
Кратин (520-420 пр.Хр.) – споменаван е в някои от Аристофановите драми.
Евполид (455-410) – признат още през античността, като един от тримата майстори на старата атическа комедия (заедно с Кратин и Аристофан). От него са запазени само фрагменти.
б. комическите състезания
През 488 г. пр. Хр. за пръв път в Атина се поставя комедия на държавни разноски (трагически представления са били подкрепяни 50 години преди това). В комическите авторите участват с по една комедия, а не с три, както при трагическите.
Хористите са 24, а не 15, както е в трагедията
В структурата на комедията, извън познатите от трагедията части (пролог, парод, епизоди и т.н.), присъства и парабаза, в която хорът говори за автора на произведението, атакува неговите конкуренти и представя възгледа му за добрата комическа поезия.

4. Аристофан (450 – 385 пр.Хр.). Теми и герои.
Автор е на около 40 пиеси, от които изцяло запазени са 11: те са и единствените оцелели произведения на старата комедия.
а. Кой е осмиван
– интелектуалци, философи, трагически поети
– политици, администратори, съдии
– частни лица
б. Смешното при Аристофан
– сексуалната тема
– подигравки с: усложнения обществен живот; човешките страсти и апетити; странните представи за божествата

ІІ. Новата атическа комедия. Менандър

1. Преход към елинистическата епоха
a. Борбата на Атина срещу Филип, Александър и диадохите
б. Ефектът на историческите промени върху словесността
– реториката – след 4 в. политическата реторика изчезва
– философията – вече не се обсъжда държавата и правото
скептиците (въпросът за сигурното знание); киниците (прилагане на философията в ежедневието); стоиците (етика, физика, логика, езикознание); епикурейци (разумно избягване на болката и страха)
– лириката – изчезва тържествената лирика; появява се буколическата поезия. Теми от градския живот (мимове, „идилии“) Тази лирика предхожда римсакта сатира.

2. Комедията на Менандър
a. За него
– автор е на близо 100 комедии; от тях една е изцяло запазена и две – почти изцяло. Има и 4-5 големи фрагмента от други пиеси.
б. Типичните ситуации в неговите комедии
Обикновено има любовен и/или семеен проблем.
– младеж е влюбен в девойка, родителите са против, някой помага;
– предстои сватба, девойката се оказва бременна, след перипетии става ясно, че детето е от бъдещия съпруг
– намерено е подхвърлено дете, издирват се родителите
– младо неомъжено момиче получава голямо наследство, явяват се агресивни и нежелани женихи, накрая се сключва брак по любов с приятен (понякога беден) младеж
– влюбените се оказват брат и сестра, бракът се осуетява навреме

в. Типичните герои
– родители; младежи; войници; хетери; роби; готвачи; паразити

г. Фабулата в „Момичето от Самос“
– Баща и син живеят в една къща. Бащата си взима млада любовница от Самос. Приятелката на сина забременява; синът моли самиянката да каже, че детето е нейно – забременяла е преди да дойде в Атина. Тя се съгласява. Всички освен бащите на младежа и на родилата вече приятелка знаят за измамата. Приказлива робиня казва, че детето е от младежа; баща му мисли, че самиянката е изневерила със сина му, гони я от дома. Синът успява да обясни случилото се на баща си и на бъдещия си тъст, стига се до щастлив край.

3. Жанрове, сродни на Менандровата комедия
a. Някои трагедии на Еврипид
б. „Характерите“ на Теофраст
в. Идилиите на Теокрит
г. Мимовете на Херондас

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>