„Деяния на апостолите“ 1-8. 2007.

1.

1. В предишното си изложение, Теофиле, говорих за всичко, което Иисус правеше и съветваше
2. до деня, в който чрез Дух Свети даде заръки на избраните си апостоли и бе въздигнат.
3. На тях той се показа жив след като бе пострадал, и то с много доказателства: явяваше се пред очите им четиридесет дни и им говореше за Царството Божие.
4. И докато беше с тях им поръча: “Не се отделяйте от Йерусалим и чакайте обещаното от Отца, което чухте от Мен, и то е:
5. `Йоан кръщаваше във вода, а вие ще се кръстите в Дух Свети, и то не след много дни`”.
6. А те, като се събраха, го разпитваха и казваха: “Господи, по това време ли ще върнеш царството на Израиля?”
7. А той им каза: “Вие не можете да знаете нито времената, нито сгодите, които Отец е поставил в Своя власт.”
8. Но когато Дух Свети слезе върху вас, ще добиете сила и ще бъдете Мои свидетели в Йерусалим, в цяла Юдея и Самария и до края на земята.”
9. Той каза тези неща, и докато го гледаха, издигна се и облак го отнесе от очите им.
10. И докато се взираха, а Той се движеше към небето, появиха се редом с тях двама мъже в бели дрехи
11. и казаха: “Мъже галилейци, защо стоите и гледате към небето? Това е Иисус, Който беше взет от вас и отиде на небето; и ще дойде пак така, както го видяхте да отива там.”
12. Тогава се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Маслинова, която е близо до Йерусалим – една събота път.
13. И като пристигнаха, качиха се на втория етаж на къщата, където се бяха настанили – бяха Петър, Йоан, Яков, Андрей, Филип, Тома, Вартоломей, Матей, Яков Алфеев, Симон зилотът и Юда Яковов.
14. И всички те упорито и единодушно се молеха заедно с жените, с Мария, майката на Иисус и с неговите братя.
15. И в тези дни Петър се изправи сред братята, а там се бяха събрали мнозина – около сто и двадесет имена – и каза:
16. “Братя, трябваше да се изпълни Писанието, което Светият Дух чрез устата Давидова предрече за Юда, който стана водач на онези, които заловиха Иисуса
17. И той бе зачислен сред нас и получи жребия за тази служба.
18. Та той придоби имот от несправедливата си заплата и като се втурна презглава изтрещя отвътре и всичките му вътрешности се изсипаха.
19. И това стана известно на всички жители на Йерусалим и затова на техния език онзи имот бе наречен Акелдамах, което значи: “кървав имот”.
20. Защото в книгата на Псалмите е писано: “нека домът му бъде празен и никой не живее в него” и “нека някой друг вземе неговото надзорничество”.
21. Та трябва измежду мъжете, които си събираха с нас през всичкото време, през което Господ Иисус идваше при нас и си отиваше,
22. като започна от кръщението си от Йоан та чак до деня, в който беше въздигнат изсреди нас: един от тях да стане заедно с нас свидетел на възкресението Му.”
23. И се изправиха двама – Йосиф, наричан Варсава и наречен още Юст, и Матия;
24. И те, като се помолиха, казаха: “Господи, Ти, който знаеш сърцата на всички хора, посочи един от тези двамата, когото си избрал
25. да заеме мястото за тази служба и апостолство, което Юда престъпи, за да тръгне към своето си място”.
26. И им дадоха жребий и жребият се падна на Матия и той беше причислен към дванадесетте апостоли.

2.
1. И като се изпълни денят на Петдесетницата,
всички бяха заедно на едно място.
2. И внезапно се надигна от небето шум, сякаш се носеше силен вятър, и изпълни целия дом, в който бяха седнали.
3. и пред очите им се явиха разхвърляни езици, които бяха сякаш от огън и върху всеки от тях слезе по един език.
4. И всички се изпълниха с Дух Свети и започнаха да говорят на различни езици така, както Духът им даваше да произнасят.
5. В Йерусалим живееха юдеи, хора благочестиви, които идваха от всеки народ под небето
6. И като стана този шум, множеството се събра и се смая, защото всеки ги чуваше, че говореха на собствения му език.
7. Смаяха се те и се чудеха и казваха: “Виж, тези всичките, които говорят, не са ли галилейци?
8. И как така ние и всеки от нас ги чува да говорят на нашия език, в който сме се родили?
9. Парти и мидийци и еламити, и обитатели на Месопотамия, на Юдея и Кападокия, на Понта и Азия
10. Фригия и Памфилия, Египет и частите на Либия около Кирена и пребиваващите тук римляни
11. и юдеи и прозелити, а също критяни и араби – ние ги чуваме да говорят на нашите езици за величието на Бог.”
12. И всички се смайваха и се удивляваха, и си казваха един на друг: “какво ли ще е това?”
13. А други им се присмиваха и казваха, че са се напълнили с шира.
14. А Петър се изправи заедно с единадесетте, издигна глас и рече: “Мъже юдеи и всички вие жители на Йерусалим, знайте и послушайте думите ми.
15. Тези хора не са пияни, както вие си мислите, защото сега е само третият час на деня;
16. но това е казано чрез пророк Иоил:
17. `и ще бъде в последните дни, казва Бог
и ще излея от Духа Ми върху всяка плът
и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви
и младежите ви ще видят видения
и старците ви ще сънуват сънища
18. и върху робите Ми и робините Ми
в онези дни
ще излея от Духа Ми и ще пророкуват
19. и ще дам чудеса горе в небето
и знаци долу на земята
кръв и огън и пара от дим
20. слънцето ще се обърне в мрак
и луната в кръв
преди да дойде денят Господен, големият и славен ден
21. и всеки, който призове името Господне, ще се спаси.`
22. Мъже израелити, чуйте тези думи: Иисус Назареецът, човек, посочен ви от Бога със сили, чудеса и знаци, които Бог направи чрез него сред вас, както и вие знаете,
23. Него, с взето от Бог решение и с Негово предзнание, вие го предадохте, приковахте и убихте чрез ръце на беззаконници.
24. Него Бог възкреси и избави от мъките на смъртта, защото не беше възможно Той да бъде удържан от нея. 25. Защото Давид казва за Него:
`Виждах Господа мой пред лицето си винаги
и ми е отдясно, та да не се поклатя
26. та затова се развесели сърцето ми
а още и плътта ми ще обитава в надежда
27. защото не ще изоставиш душата ми в ада
нито ще дадеш верния Твой да види погибел
28. научи ме Ти на пътищата на живота
ще ме изпълниш с веселие пред Твоето лице.`
29. Мъже братя, позволено е смело да ви се каже за патриарха Давид – че умря и бе погребан, и гробът му стои сред вас чак до днешния ден.
30. Той беше пророк и знаеше, че Бог му се закле с клетва да постави цар на трона му от плода на неговия скут.
31. Той провидя и говори за възкресението на Христа – че Христос не бе изоставен в ада нито пък плътта му видя разложение.
32. Този Иисус възкреси Господ, за когото всички ние сме свидетели,
33. Той бе въздигнат отдясно на Бог и като взе обета на Духа Свети от Отца, изля това, което вие виждате и чувате.
34. Защото не Давид възлезе на небесата, но той казва: `каза Господ на Господа мой: седни отдясно на Мен
35. докато поставя враговете Ти под краката Ти.`
36. Така че нека целият дом Израилев да знае със сигурност, че Него Бог направи Господ и Христос – този Иисус, когото вие разпнахте.”37. Като чуха това, натъжиха се в сърцата си и казаха на Петър и на останалите апостоли: “Какво да направим, мъже братя?”
38. А Петър им каза: “Покайте се и нека всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за опрощение на греховете и ще получите дара на Светия Дух.
39. Защото обетът е за вас и за вашите деца и за всички поколения далеч нататък, които ще призове Господ, нашият Бог.”
40. И с много други слова той свидетелстваше и ги призоваваше, казвайки: “Спасете се от това криво поколение.”
41. И те приеха словата му, кръстиха се и се прибавиха в този ден души около три хиляди.
42. И бяха прилежни в учението на апостолите и в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.
43. И настана страх за всяка душа и много чудеса и знаци ставаха чрез апостолите.
44. Всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо
45. и продаваха имуществата и състоянията си и ги разделяха на всички – на всеки каквато нужда имаше.
46. И всеки ден прилежно и единодушно се събираха в храма и разчупваха по домовете си хляба и приемаха храната в ликуване и невинност на сърцето;
47. Славеха Бога и имаха благоразположението на целия народ. А Господ прибавяше към тях спасяващи се всеки ден.

3.

1. А около деветия час, който беше за молитва, Петър и Йоан се изкачваха към храма.
2. А там носеха един мъж, който беше недъгав още от утробата на майка си; и всеки ден го слагаха пред портата на храма, наречена Красива, за да иска милостиня от влизащите.
3. И той видя Петър и Йоан, които щяха да влязат в храма и ги помоли за милостиня.
4. А Петър, като се взря в него заедно с Йоан, каза: “Погледни към нас”.
5. И той се обърна към тях и чакаше да вземе нещо.
6. И Петър каза: “Сребро и злато нямам, каквото имам, това ти давам. В името на Иисуса Христа Назарееца, стани и върви”.
7. И като го хвана за дясната ръка, вдигна го и веднага заздравяха стъпалата и глезените му.
8. И той скочи, изправи се, завървя и влезе с тях в храма като ходеше, скачаше и славеше Бога.
9. И целият народ го видя да върви и да слави Бога
10. и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивата порта и се изпълниха със смайване и изумление заради случилото се.
11. И докато той държеше Петър и Йоан, целият народ се стече около тях при стоата, наречена Соломонова и всички бяха изумени.
12. И Петър, като видя това, заговори на народа: “Мъже израелити, защо се чудите на това и защо ни гледате, като че ли със своя сила или благочестие сме го направили да върви? 13. Богът на Авраам, на Исаак и на Яков, Богът на нашите бащи прослави Сина Си Иисуса, Когото вие предадохте и отрекохте пред лицето на Пилат, когато беше решил да Го пусне.
14. Вие отрекохте Светия и Справедливия и поискахте да ви бъде даден мъж убиец,
15. а убихте Княза на живота, Когото Бог вдигна от мъртвите и за Когото ние сме свидетели.
16. И във вярата в Неговото име този, когото гледате и познавате, утвърди името Му; и вярата чрез него самия му даде тази пълнота пред очите на всички вас.
17. И сега, братя, аз зная, че поради невежество извършихте това, както и вашите водачи;
18. а Бог, каквото извести чрез устата на всичките пророци, че ще пострада Неговия Христос, това и изпълни.
19. Затова се покайте и се обърнете, за да ви бъдат изтрити греховете,
20. така че да дойдат времена на отдих откъм лицето на Господ и да изпрати предопределения ви Христос Иисус,
21. Когото небето трябва да приеме чак до времената на възстановяването на всички неща, за които говори Бог чрез устата на светите Си отвека пророци.
22. Мойсей каза, че “Господ, вашият Бог, ще ви издигне пророк изсред братята ви като мен; него ще слушате според всичко, което ще ви говори.
23. Но ще бъде тъй, че и всяка душа, ако не послуша онзи пророк, ще се изтреби от народа.
24. И това казваха всички пророци от Самуил и нататък, които говориха и известиха за тези дни.
25. Вие сте синовете на пророците на Завета, който Бог завеща на вашите бащи, когато говореше на Авраам: “и в твоето семе ще се благословят всички родини на земята”.
26. И като издигна своя Син, Бог го изпрати най-напред на вас, за да ви благослови и да отклони всекиго от пороците ви.”

4.

1. И докато говореха на народа, към тях пристъпиха свещенослужителите, военачалникът на храма и садукеите,
2. недоволни от това, че учеха народа и известяваха възкресението на мъртвите в Иисуса.
3. И сложиха ръце върху тях и ги поставиха под стража до утрешния ден; защото вече беше вечер.
4. Но мнозина от чулите Словото повярваха и броят на мъжете стана около пет хиляди.
5. И стана така, че на другия ден се събраха техните водачи, стареите и книжниците в Йерусалим,
6. първосвещеникът Анна и Кайафа, и Йоан, и Александър и всички, които бяха от първосвещенически род.
7. И като ги поставиха в средата, разпитваха ги: “В каква сила и в чие име направихте това?”
8. Тогава Петър, изпълнен с Духа Свети им каза: “Водачи на народа и стареи,
9. ако ние днес сме разследвани за благодеяние към болен човек и за това, в кого се е спасил,
10. то нека се знае от всички вас и от целия народ на Израил, че е в името на Иисуса Назарееца, Когото вие разпнахте и Когото Бог възкреси от мъртвите; в Него той застана здрав пред лицето ви.
11. Иисус е камъкът, пренебрегнат от вас,строителите, който стана глава на ъгъла
12. и в никого другиго няма спасение, нито има друго име под небето, дадено на хората, в което вие да трябва да се спасите.”
13. И като гледаха смелостта на Петър и Йоан, и като разбраха, че са хора неграмотни и обикновени, зачудиха се и ги познаха, че бяха с Иисуса.
14. И като гледаха излекувания човек, който стоеше до тях, нищо не можаха да възразят.
15. Но като им казаха да излязат извън синедриона, заговориха помежду си и казваха:
16. “Какво да направим с тези хора? Чрез тях се даде знак, явен за всички жители на Йерусалим и не можем да го отречем;
17. Но за да не се разпространи това повече из народа, да ги заплашим, та вече да не говорят в това име на никого сред хората.”
18. И като ги извикаха, наредиха им да не промълвят нищо и да не учат в името на Иисуса.
19. Но Петър и Йоан им отвърнаха: “Отсъдете дали е справедливо пред лицето на Бога да слушаме повече вас, нежели Бога.
20. Защото ние не можем да не говорим това, което видяхме и чухме.”
21. А онези, като ги заплашиха още, ги пуснаха, без да открият как да ги накажат: поради народа, защото всички славеха Бога за станалото.
22. Защото човекът, на когото се случи този знак на изцелението, беше на повече от четиридесет години.
23. И след като бяха пуснати, отидоха при своите и им известиха онова, което им казаха първосвещениците и стареите.
24. А те, като чуха, единодушно вдигнаха глас към Бога и казаха: “Господи, Ти, който сътвори небето и земята, морето и всичко в тях,
25. Ти, Който чрез Духа Свети и устата на нашия баща и твой син Давид каза:
“защо се възгордяха племена и народи умуваха напразно
26. застанаха царете на земята
и князете се събраха заедно
срещу Господа и срещу Неговия Христос”,
27. защото наистина се събраха в този град срещу светия Ти Син Иисуса, Когото Ти помаза – Ирод и Понтий Пилат с племената и народите на Израил
28. за да направят това, което ръката Ти и волята Ти предопределиха да стане.
29. И сега, Господи, погледни към заплахите им и дай на рабите Ти да говорят с пълна смелост Твоето слово,
30. като протегнеш ръката Ти, за да има изцеление, знаци и чудеса чрез името на светия Ти Син Иисус.”
31. И докато се молеха, заклати се мястото, в което се бяха събрали и се изпълниха всички със Светия Дух и заговориха словото Божие със смелост. 32. На множеството на повярвалите сърцето и душата беше едно и никой не казваше, че нещо от имуществото му беше негово, но всичко им беше общо.
33. И с голяма сила свидетелстваха апостолите за възкресението на Господа Иисуса и голямо беше благоволението над всички тях.
34. Защото никой сред тях не беше в нужда, понеже всички, които бяха собственици на земи или къщи, ги продаваха и носеха цената на продаденото
35. и я слагаха пред краката на апостолите, и всекиму се раздаваше според нуждата му.
36. А Йосиф, който беше наречен от апостолите Варнава, което преведено значи “Синът на Утешението”, левит и по род кипърец,
37. имаше нива; и като я продаде, занесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

5.

1. Но един мъж на име Анания със жена си Сапфира продаде имот
2. и си присвои от цената, което знаеше и жена му, и като занесе една част, сложи я пред краката на апостолите.
3. Но Петър каза: “Анания, защо сатаната изпълни сърцето ти, та да излъжеш Духа Свети и да си присвоиш от цената на земята?
4. Тя нали си беше твоя и като я продаде, пак беше в твоя власт? Какво стана, че сложи в сърцето си това нещо? Ти не излъга хората, а Бога.”
5. И като чу Анания тези думи, падна и издъхна, и настана голям страх за всички, които слушаха.
6. И като станаха по-младите, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.
7. Мина време около три часа и жена му, която не знаеше за станалото, влезе.
8. А Петър се обърна към нея: “Кажи ми, за толкова ли продадохте земята?” И тя каза: “Да, за толкова.”
9. А Петър на нея: “И какво, като сте се съгласили да предизвикате Духа Господен? Виж, краката на погребалите мъжа ти са пред вратата и те ще те изнесат.”
10. И тя веднага падна пред краката му и издъхна; и като влязоха младежите я намериха мъртва и като я изнесоха, погребаха я при мъжа й.
11. И настана голям страх в цялата Църква и у всички, които чуваха това. 12. И чрез ръцете на апостолите ставаха много знаци и чудеса сред народа и пребиваваха единодушно всички в Соломоновата стоа.
13. А от останалите никой не смееше да се допре до тях и народът ги възвеличаваше.
14. И се присъединяваха още вярващи в Господа, множества мъже и жени,
15. така че и болни биваха изнасяни по площадите и ги слагаха на легла и постелки, та като дойде Петър, сянката му да падне върху някой от тях.
16. И се стичаше множество от околните градове към Йерусалим и носеха болни и смутени от нечисти духове и всички те биваха лекувани.
17. И се надигна архиереят и всички, които бяха с него, а това беше ереста на садукеите, и се изпълниха с ревност
18. и сложиха ръце върху апостолите и ги поставиха под обществена стража.
19. Но ангел Господен през нощта отвори вратите на затвора, изведе ги и им каза:
20. “Вървете, изправете се и говорете в храма на народа всички слова на този живот”.
21. И като чуха, влязоха призори в храма и учеха. А като дойде първосвещеникът и тези с него, свикаха синедриона и цялото старейшинство на синовете на Израил и изпратиха хора в затвора, за да ги доведат.
22. Но служителите, като дойдоха, не ги намериха в затвора; и като се върнаха, известиха
23. казвайки: “намерихме затвора заключен сигурно и пазачите застанали пред вратите; но като отворихме, не намерихме вътре никого”.
24. И като чуха тези думи военачалникът на храма и първосвещениците, зачудиха се как ли ще е станало това.
25. Но дойде един човек и им извести: “Ето, мъжете, които хвърлихте в затвора, стоят в храма и учат народа”.
26. Тогава военачалникът отиде със служителите и ги доведе; но не със сила, защото се страхуваха от народа да не ги нападне с камъни.
27. И като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги запита, казвайки:
28. “Не ви ли разпоредихме да не учите в това име? А ето, вие изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате да хвърлите върху нас кръвта на този човек”. 29. А Петър отговори заедно с апостолите и казаха: “Трябва да се подчиняваме повече на Бог, отколкото на хората.
30. Богът на нашите бащи възкреси Иисуса, когото вие убихте, като провесихте на дърво;
31. Него Бог възвиси като Княз и Спасител от дясната Си страна, за да даде разкаяние на Израил за опрощение на греховете.
32. И ние сме свидетели за тези слова, както и Духът Свети, когото Бог даде на онези, които Му се подчиняват.”
33. А онези, като чуха, възнегодуваха и поискаха да ги убият.
34. Но се изправи в синедриона едни фарисей на име Гамалиел, законоучител, почитан от целия народ и нареди да изведат за кратко хората навън.
35. И им каза: “Мъже израелити, внимавайте какво ще направите на тези хора.
36. Защото преди тези дни се надигна Теудас, който казваше за себе си, че е някакъв; и към него се присъединиха мъже на брой около четиристотин. Той беше убит и всички, които му се подчиняваха, се разпръснаха и изчезнаха.
37. След него, в дните на записването на народа се надигна Юда Галилееца и много хора се отделиха и тръгнаха след него; но и той загина и всички, които му се подчиняваха, се разпръснаха.
38. И сега ви казвам, оставете тези хора и ги пуснете да си идат; защото ако това намерение или това дело е от хора, ще загине,
39. но ако е от Бог, няма да можете да ги премахнете и внимавайте да не се окаже, че воювате с Бог.” И те го послушаха.
40 И като извикаха апостолите, биха ги, заповядаха им да не говорят в името на Иисуса и ги освободиха.
41. И те си тръгнаха от лицето на синедриона радостни, че бяха удостоени с оскърбление заради името Му
42. и цял ден не престанаха в храма и по домовете да учат и да благовестват Христа Иисуса.

6.

1. В тези дни, когато се умножаваха учениците, настана недоволство сред елинистите срещу евреите затова, че във всекидневната служба техните вдовици се пренебрегваха.
2. И дванадесетте, като повикаха множеството ученици, казаха: “Не е хубаво да оставим словото Божие и да се грижим за трапези;
3. но потърсете, братя, сред вас мъже изпитани седем, пълни с Дух и мъдрост, и тях да поставим за тази работа,
4. а пък ние ще постоянстваме в молитвата и в службата на Словото.”
5. И се хареса това слово пред лицето на цялото множество, и избраха Стефан, мъж пълен с вяра и Дух Свети, и също Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Парменас и прозелита Николай от Антиохия,
6. изправиха ги пред лицето на апостолите, а те, като се помолиха, положиха ръце върху тях.
7. И словото Божие растеше, и числото на учениците в Йерусалим се умножаваше твърде много, и множество свещеници се вслушваха във вярата.
8. А Стефан, пълен с благодат и сила, правеше чудеса и големи знаци сред народа.
9. Но се надигнаха някои от синагогата, наречена на либертинци, киренейци, александрийци и на онези от Киликия и Азия, които спореха със Стефан,
10. и нямаха сила да устоят на мъдростта и Духа, в който говореше.
11. Тогава подставиха мъже, които да кажат: “Чухме го да говори хулни думи срещу Мойсея и Бога.”
12. И раздвижиха народа, старейшините и книжниците, и като се нахвърлиха, грабнаха го и го отведоха в синедриона.
13. И сложиха свидетели, които да кажат: “Този човек не спира да говори думи срещу това свято място и срещу Закона,
14. защото го чухме да казва, че този Иисус от Назарет ще разруши това място и ще промени обичаите, които ни предаде Мойсей.”
15. И като погледнаха към него всички, седящи в синедриона, видяха, че лицето му е като лице на ангел.
7.
1. И каза първосвещеникът:
“Така ли е?”
2. “Мъже братя и отци, чуйте. Богът на славата се яви пред очите на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан.
3. И му каза: `излез от земята ти и от рода ти и ела в земята, която ще ти покажа.`
4. Тогава той излезе от земята на халдеите и се засели в Харан. И оттам, след като умря баща му, се пресели в тази земя, който вие сега обитавате.
5. И Бог не му даде нито стъпка наследство в нея, но обеща да я даде за владение нему и на семето му след него. А той нямаше дете.
6. Но заговори Бог така: `Ще бъде семето му пришелец в чужда земя и ще го поробят, и ще го измъчват години четиристотин;
7. и народът, на който ще робуват, ще го съдя Аз`, каза Бог, `и след това ще излязат и ще ме почитат на това място.`
8. И му даде завет обрезание. И така роди Исаак и го обряза на осмия ден, и Исаак – Яков, и Яков – дванадесетте патриарси.
9. И патриарсите завидяха на Йосив и го предадоха в Египет. И Бог беше с него,
10. и го изтръгна от всичките му беди и му даде благодат и мъдрост пред фараона, царя на Египет, и го постави за водач над Египет и над целия му дом.
11. Но дойде глад за целия Египет и за Ханаан, и бе голяма беда, и бащите ни не намираха прехрана.
12. Но като чу Яков, че има жито в Египет, първо изпрати нашите бащи.
13. И после Йосиф даде на братята си да го познаят, и родът на Йосиф стана явен за фараона.
14. А Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия род – те бяха седемдесет и пет души.
15. И Яков слезе в Египет. И умря той самият, и нашите бащи,
16. и бяха пренесени в Сихем, и бяха поставени в гроба, който Авраам купи на цената на сребро от синовете на Емор в Сихем.
17. Но като наближи времето на обета, който даде Бог на Авраам, увеличи се народът и се умножи в Египет,
18. докато се издигна друг цар, който не знаеше Йосиф. 19. Той намисли зло на нашия род и насилваше бащите ни да подхвърлят своите деца, за да не оцеляват след раждането.
20. В това време се роди Мойсей и беше мил на Бога; и бе отглеждан три месеца в дома на баща си.
21. А след като бе подхвърлен, взе го дъщерята на фараона и го отхрани като собствен син.
22. И Мойсей беше възпитан в цялата мъдрост на египтяните, силен в словата и в делата си.
23. Но когато му се изпълваше четиридесетата година, дойде му на сърцето да посети братята си, синовете на Израил,
24. и като видя един измъчван, защити го и отмъсти за изтезавания като удари египтянина.
25. И мислеше, че ще разберат братята му, че Бог чрез неговата ръка им дава спасение, но те не разбраха.
26. На следващия ден се яви при тях, а те се биеха; и той ги помиряваше, като казваше: “мъже вие сте братя; защо се оскърбявате един другиго?”
27. А онзи, който нападаше ближния си, го изблъска и каза: “кой те е сложил за вожд и съдия над нас?
28. Да не би да искаш да ме убиеш, както вчера уби египтянина?”
29. И Мойсей си отиде след тези думи, и стана пришелец в земята Мадиам, където стана баща на двама сина.
30. И след като му се изпълниха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай ангел в огнен пламък и от къпина.
31. И като видя Мойсей, учуди се на гледката, а когато се доближи, за да разбере, настана глас Господен.
32. “Аз съм Бог на бащите ти, Бог на Авраам, на Исаак и на Яков.” А Мойсей се изплаши и не смееше да погледне.
33. А Господ му каза: `Развържи сандалите от краката си, защото мястото, на което си застанал, е свещена земя.
34. Видях бедата на народа ми в Египет и чух стенанията им, и слязох, за да ги освободя: и ето, сега те изпращам в Египет.`
35. Този Мойсей, когото отрекоха, като казаха: `Кой те е поставил за вожд и съдия?`, него Бог изпрати като вожд и изкупител чрез ръката на ангела, който му се яви в къпината.
36. Той ни изведе, след като направи чудеса и знаци в земята Египет, в Червеното море и в пустинята, където бяха четиридесет години.
37. Този е Мойсей, който каза на синовете на Израил: `Бог ще ви въздигне пророк измежду братята ви като мен`.
38. Този е, който беше в събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на планината Синай и заедно с бащите ни, който прие живи слова, за да ни ги даде.
39. И на когото не искаха да се подчиняват нашите бащи, но го отхвърлиха и се обърнаха в сърцата си към Египет,
40. като казаха на Аарон: `Направи ни богове, които да ни водят: защото този Мойсей, който ни изведе от страната Египет, с него ние не знаем какво се случи.`
41. И си направиха телец през онези дни, и принасяха жертви на идола, и се радваха на делата на ръцете си.
42. И се обърна Бог, и ги остави да се покланят на армията на небето, както е писано в книгата на пророците:
`не ми ли принасяхте заклани животни и жертви
четиридесте години в пустинята, доме Израилев?
43. И поехте скинията на Молох
и звездата на бога ви Райфан
образите, които направихте, за да им се покланяте;
и Аз ще ви преселя отвъд Вавилон.`
44. Скинията на Завета беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Говорещият на Мойсей да я направи според образа, който видя
45. и който приеха и внесоха нашите бащи заедно с Иисус при завладяването на народите, които Бог прогони пред лицето на нашите бащи чак до дните на Давид;
46. който намери благодат пред очите на Бог и се помоли да открие шатра в дома Яковов.
47. Соломон пък Му построи дом.
48. Но не живее Височайшият в това, що е дело на ръце човешки, както казва пророкът:
49. `Небето Ми е трон,
а земята – подложка под краката Ми.
Какъв дом ще Ми построите, казва Господ,
Или кое е мястото на почивката Ми?
50. Не е ли ръката Ми, която сътвори всичко това?`51. Твърдоврати и необрязани в сърцата и в ушите, вие винаги упорствате пред Духа Свети – както бащите ви, така и вие.
52. Кого сред пророците не преследваха вашите бащи? И убиха онези, които предричаха пришествието на Справедливия, на Когото сега вие станахте предатели и убийци -
53. вие, които приехте Закона като заповед от ангели и не го опазихте.”
54. Но като чуха това, ожесточиха се в сърцата си и заскърцаха със зъби срещу него.
55. А той, изпълнен с Духа Свети, погледна към небето и видя славата на Бога и на Иисуса, седнал отдясно на Бога.
56. И каза: “Ето, виждам небесата отворени и Сина на човека да стои отдясно на Бог.”
57. И като ревнаха с голям глас, запушиха си ушите, и се хвърлиха единодушно срещу него.
58. И като го изхвърлиха извън града, захвърляха камъни. И свидетелите поставиха дрехите им при краката на един младеж, наричан Савел.
59. И захвърляха камъни по Стефан, който призоваваше и казваше: “Господи Иисусе, приеми духа ми.”
60. И като падна на колене, викна с голям глас: “Господи не им зачитай този грях.” И като каза това, почина.

8.

1. А Савел одобряваше неговото убийство.И в този ден настана голямо преследване срещу църквата в Йерусалим, и всички се разпръснаха по земите на Юдея и Самария, освен апостолите.
2. А Стефан го погребаха богобоязливи мъже и направиха голямо оплакване над него.
3. А Савел опустошаваше църквата, като влизаше по домовете, влачеше мъже и жени и ги предаваше в затвора. 4. А разпръснатите ходеха и благовестваха Словото.
5. Филип слезе в града на Самария и им проповядваше Христа.
6. И тълпите внимаваха в казаното от Филип, и единодушно слушаха и гледаха знаците, които правеше.
7. Защото на мнозина от онези, които имаха нечисти духове, духовете им, ревейки с голям глас, излизаха; а и мнозина парализирани и куци бидоха излекувани;
8. и настана голяма радост в онзи град.
9. В града отпреди това имаше един мъж на име Симон, който магьосничеше и изумяваше народа на Самария, и казваше за себе си, че е някакъв велик.
10. И нему обръщаха внимание всички, от малък до голям, като казваха: “Този е силата на Бога, наричана велика.”
11. Внимаваха в него, защото доста време бяха изумявани от магиите му.
12. Но когато повярваха на Филип, който благовестваше за царството Божие и за името на Иисуса Христа, започнаха да се кръщават мъже и жени.
13. А Симон също повярва, и като се кръсти, стараеше се около Филип; и като виждаше, че стават големи знаци и сили, изумяваше се.
14. А като чуха апостолите в Йерусалим, че Самария е приела словото Божие, изпратиха при тях Петър и Йоан,
15. които, като слязоха, помолиха се за тях да получат Дух Свети.
16. Защото все още не беше слязъл върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.
17. Тогава положиха ръце върху тях, и те започнаха да получават Дух Свети.
18. А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се дава Духът, донесе им пари,
19. и каза: “Дайте и на мен тази власт, та на когото положа ръце, да получава Дух Свети.”20. Но Петър му каза: “Твоето сребро нека бъде погубено заедно с теб, защото си помислил, че Божият дар се придобива за пари.
21. За теб няма част, нито наследство в това Слово, защото сърцето ти не е право пред Бога.
22. Затова разкай се за тази твоя лошота и помоли Господа, та дано ти се прости тази помисъл на сърцето ти.
23. Защото те виждам, че си обзет от горчива жлъч и си обхванат от несправедливост.”
24. А Симон отговори и каза: “Помолете си и вие на Господ заради мен, та да не дойде върху ми нищо от онова, което казахте.”
25. И тъй, като свидетелстваха и говориха словото Господне, потеглиха към Йерусалим и благовестваха из много села на самарейците.
26. А пък на Филип заговори ангел Господен и каза: “Стани и тръгни на юг по пътя, който слиза от Йерусалим към Газа – той е пуст.”
27. И като стана, тръгна. И ето, мъж етиопец, евнух, наместник на Кандака, царицата на етиопците, който управляваше цялата тази ивица, беше отишъл да се поклони в Йерусалим.
28. Връщаше се, беше седнал върху колата си и четеше пророк Исайя.
29. А Духът каза на Филип: “Доближи се и се допри до тази кола. ”
30. Филип пък, като притича, чу го да чете пророк Исайя и каза: “Нима разбираш това, което четеш?”
31. А той каза: “Как бих могъл, ако някой не ме води?” И повика Филип да се качи и да седне до него.
32. А мястото от Писанието, което четеше, беше това:
`като добитък на заколение бе отведен
и като агнец безгласен пред стрижещия,
така не отваря устата си.
33. В унижението му дойде неговият съд;
рода му кой ще разкаже?
Защото вдига се от земята животът му.`
34. А евнухът, като се обърна към Филип, каза: “Моля те, за кого пророкът казва това? За себе си, или за някой друг?”
35. А Филип, като отвори устата си и като започна от това писание, благовести му за Иисус.
36. И като пътуваха по пътя, дойдоха до вода, и евнухът каза: “Ето вода, какво пречи да се кръстя?”
37-38. И нареди да спрат колата, и слязоха двамата при водата, Филип и евнухът, и Филип го кръсти.
39. А когато излязоха от водата, Дух Господен грабна Филипа и евнухът вече не го видя; но вървеше радостен по пътя си.
40. А Филип се намери в Азот; и като преминаваше, благовестваше на всички градове, докато стигна в Цезарея.

Преведох тази част от „Деяния на апостолите“ между 21 декември 2006 и 23 януари 2007 г., като си помагах единствено с латинския превод. Останалата част също е преведена, но засега е записана само на ръка. Превеждането на Писанието е работа за цял живот, но мисля, че всеки християнин, който работи с гръцки, би трябвало да се опита.

Честито Рождество Христово!
28 декември 2007

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>