Августин. „За Божия град“ І-ХІ. 2007

Магистърска програма “Антична култура и литература”
Избираем курс в рамките на: “Християнска литература и доктрина” (съвместно с Венцислав Стойков)
1 семестър – пролетен

І. Преглед на съдържанието

1. Книги І-ХІ

Книга І.
Опустошението (превземането) на Рим (vastatio Urbis, Romae captus). Всеки живот във времето, по-дълъг или по-кратък, завършва. Христос не освобождава от яростта на враговете (furor hostium). Въпросът за самоубийството
Книга ІI.
Какво учение, водещо към добър живот (beme vivendi doctrina) са дали римските богове? Това са били зли духове (maligni spiritus), които са си приписали божествен авторитет. Мнението на Цицерон за развалата на Римската държава (corruptio Romanae rei publicae).
Книга ІII.
Историята на Рим. С какво множеството на римските богове е помогнало на града преди идването на Христа? Управлението на римските царе. Нещастия и престъпления в Рим – изгонването на Сципион, едиктът на Митридат, гражданските войни.
Книга ІV.
Размерите на империята (latitudo imperii) са постигнати само с войни. Бъркотията в римската религия. Някои римляни (като Варон) достигат да идеята, че Бог е един. Царството на юдеите е установено и запазено (institutum et servatum) от Бог.
Книга V.
Предзнанието на Бог не означава липса на свободна воля у човека (praescientia Dei, libera voluntas). Защо Бог е позволил на римляните да разширят империята си? Награда във времето и награда във вечността. Желанието за слава и власт (cupiditas gloriae et dominationis). Бог съдейства за успехите (prosperitates) на Константин.
Книга VI.
Боговете не трябва да се почитат заради настоящия живот, а заради вечния. Разликата между приказна (митична) и гражданска теология (theologia fabulosa, civilis). Функциите (officia) на отделните богове.
Книга VIІ.
Тайните учения (secretior doctrina) на езичниците. Мистериите на Церера в Елевзин. Атис. Култът към Великата майка.
Книга VІІІ.
Езическата философия. Италийска и йонийска философия. Сократ и Платон. За религията на Платон. Хермес Трисмегист. Цялата религия на езичниците е около мъртви хора. Почестите, оказвани на християните мъченици.
Книга IХ.
Дали страстите (passiones), оказващи влияние върху душата на християнина, го водят до порок? Дали посредничеството на демони осигурява на човека приятелството на боговете? Христос като посредник (mediator). Знанието, с което демоните се гордеят. Знанието на ангелите.
Книга Х.
Дори платониците (като Плотин) са определили, че истинното блаженство (beatitudo) се дава само от единия Бог; и все пак те почитат ангели – добри или зли. Светите ангели се грижат за нас не за да почитаме тях, а за да почитаме единия истинен Бог. Очистването на душата (purgatio animi) според платониците (Порфирий). Теургията. Чудесата на Христа.
Книга ХІ.
Сътворението на света. Падналите (lapsi) ангели и дяволът. Причина за злината (malitia) е волята. Грешката на Ориген. За същността и знанието (essentia et scientia). Две различни ангелски общества (societates).

2. Кратко съдържание на книги ХІІ-ХХІІ

ХІІ. Vita aeterna. Natura humana.
XIII. Primus homo. Corpus humanum. Mors.
XIV. Peccatum. Perturbationes animi. Castitas.
ХV. Civitas terrena. Ante diluvum. Noe.
XVI. Post Noe. Abraham, Jacob. Ad tempora regum.
XVII. Prophetae. Regnum Israeliticum. Populus Dei.
XVIII. Graecia et Roma. Scripturae translatio. Praedicatio Evangelii. Persecutiones.
XIX. Bona et mala. Pax, libertas, jus. Populus, res publica.
XX. Judicium futurum. Resurrectio. Regnum sanctorum. Antichristus.
XXI. Supplicium aeternum.
XXII. Roma et Ecclesia. Aeterna felicitas.

ІІ. Лекции върху книги І-ХІ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>