[1. Орфей]
2.
Лин
Най-ранно споменаване: Омир („Илиада“ XVIII,570)
Легендата за него: Диодор Сицилийски (III,67); Павзаний (IX,29)
За живота и дейността му:
– бил син на божество – музата Урания, Хермес, Аполон (Хигин,273; Квинтилиан I, 11; Павзаний IX,29; Диоген Лаерций, „Въведение“)
– певец и учител по четмо и писмо; приспособил финикийската азбука за гръцкия език; тя първо била употребявана от пеласгите (Теокрит XXIV,103; Диодор III, 67)
– имал известни ученици: Херакъл, Тамирис, Орфей (Теокрит XXIV,103; Диодор III,67)
– бил е убит – от Аполон или Херакъл (Диодор III,67; Аполодор II,4,9 ; Павзаний IX,29; Диоген Лаерций, „Въведение“)
– съчинил поемите „Деянията на Дионис“, „Плачове“ и „Теогония“ (Диодор III, 67; Плутарх. „За музиката“, 3; Диоген Лаерций, „Въведение“)
Свидетелства:
Омир. „Илиада“ XVIII, 570:
„Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен хубава Линова песен“ (Ал. Милев и Бл. Димитрова, 1969)
Херодот II, 79:
„Между религиозните обичаи, достойни за споменаване, е особено забележителна една песен – химнът в чест на Лин, който се пее във Финикия, Кипър и другаде. Има различно име според това, кой народ го пее; приема се, че е един и същ с този, който елините пеят и наричат „В чест на Лин“. Така че между многото и различни неща, свързани с Египет и предизвикали учудването ми, беше и това, откъде египтяните са взели този химн в чест на Лин. Изглежда, че го пеят открай време. Лин на египетски се казва `Манерос`. Египтяни ми казаха, че бил единствен син на първия цар на Египет, че умрял без време и египтяните го почели, пеейки тези оплаквателни песни и че това им бил първият и единствен химн“ (П. Димитров, 2010)
Теокрит XXIV, 103-106:
„Херакъл беше отглеждан от майка си като младо растение в градина; и носеше името на аргиеца Амфитрион. На четмо и писмо научи момчето старият Лин, син на Аполон – буден надзорник и херос.“
Диодор Сицилийски III, 67:
„И казва, че при гърците пръв откривател на ритмите и меликата е бил Лин; и още, след като Кадъм донесъл от Финикия т.нар. `писмена`, той пръв ги е преустроил за гръцкия език, сложил е название на всяко и е изработил начертанието им. Общо писмената се наричат `финикийски`, защото са били пренесени при гърците от финикийците; а частно са били наречени `пеласгийски`, защото първи пеласгите си служели с преустроените начертания. Тъй като бил много харесван заради поетическото си изкуство и песните, имал много ученици, а най-видните са трима: Херакъл, Тамирис и Орфей. Веднъж Херакъл, като учел да свири на китара и не можел да възприеме преподаването поради мудността на душата си, бил наказан от Лин с бой; и като се разгневил, ударил учителя си с китарата и го убил. Та за Лин казват, че е съставил „Деянията“ на първия Дионис с пеласгийски букви, а е оставил и други митически разкази в записките си.“
Хигин, 273:
„[Състезанието по пеене в Аргос] спечелил Лин, син на Аполон.“
Квинтилиан. „Обучението на оратора“ I, 11
„Кой не знае, че музиката в древни времена е била не само твърде желана наука, но е била и на голяма почит; дори музикантите са били смятани и за пророци, и за мъдреци. Аз ще пропусна другите, но ще спомена Орфей и Лин – и двамата синове на богове“ (М. Порталски, 1982)
Плутарх. „За музиката“, 3:
„Казва, че по същото време [на Амфион] Лин от Евбея е съчинил `плачовете`…“
Аполодор II, 4, 9:
„Херакъл се научил да кара колесница от Амфитрион, да се бори – от Автолик, да стреля с лък – от Еврит, да се сражава в пълно бойно снаряжение – от Кастор и да пее в съпровод на китара – от Лин. Този Лин бил брат на Орфей. Дошъл в Тива, станал тивански гражданин и умрял там, поразен от китарата на Херакъл – Херакъл го убил, защото се разгневил, че Лин го смъмрил и ударил. Обвинили го в убийство. Но Херакъл се позовал на един закон на Радамант, съгласно който, ако някой се защитава срещу друг, който е започнал пръв нападението, то той е невинен“ (М. Славова, 2015)
Павзаний II, 19, 8 (при храма на Аполон в Аргос):
„Там са и гробниците на Лин, сина на Аполон, и на Псамате, дъщерята на Кротоп, като за първата гробница казват, че е на поета Лин“ (В. Русинов, 2004)
IX, 29 (описва изображение в пещера на Хеликон):
„По правия път към дъбравата има изображение на Евфема, изваяно в релеф върху камък. Казват, че тя била кърмачката на Музите. Прочие, нейното изображение е там, а след него е това на Лин, на малка скала, издълбана като пещера. На Лин всяка година принасят жертви като на херос, преди да принесат на Музите. Речено е, че този Лин бил син на Урания и Амфимарос, син на Посейдон, че той си спечелил слава заради музиката си, по-хубава от тази на всеки негов съвременник или предтеча, и че Аполон го убил, задето бил негов съперник в пеенето. При смъртта на Лин, траурът по него изглежда се разпространил толкова сред целия варварски свят, че дори при египтяните имало песен за Лин, наричана на египетски език “Манерос”. От елинските поети, Омир показва, че е знаел, че страданията на Лин били тема на една елинска песен, когато казва, че Хефест, наред с други сцени, които изковал на щита на Ахил, е представил едно момче арфист (kitharodos pais), пеещо песента за Лин: `Там сред кръга на младежите момък със цитра звънлива свири игриво и пее със глас благозвучен и нежен хубава Линова песен.` Памфос, съчинил най-старите атински химни, го нарекъл Ойтолинос (обреченият Лин) когато траурът за Лин бил в разгара си. Сафо от Лесбос, научила името Ойтолинос от епоса на Памфос, възпява Адонис и Ойтолинос заедно. Тиванците твърдят, че Лин бил погребан при тях, и че след поражението на елините при Херонея Филип, синът на Аминта, подчинявайки се на съновидение, взел костите на Лин и ги пренесъл в Македония; други видения го подтикнали да върне костите на Лин в Тива. Но всичко, които било над гроба, и белезите, които го означавали, изчезнали според тях с времето. Тиванците разказват и други неща, как по-късно от този Лин се родил друг, наречен синът на Исмений, учител по музика, и как Херакъл, докато още бил дете, го убил. Но хекзаметрова поезия не е била написана нито от Лин, сина на Амфимар, нито от по-късния Лин; а и да е била написана, нищо не е останало за потомството“ (В. Русинов, 2005).
Диоген Лаерций, „Въведение“:
„Лин бил син на Хермес и на музата Урания. Той съчинил поема за произхода на космоса, за пътя на слънцето и луната и за възникването на животните и плодовете. Поемата му започвала така: `Във времето, някога, заедно всички неща се родили…` Лин паднал пронизан от стрелата на Аполон в Евбея и на гроба му е написано: `Тук земята прие мъртвия тиванец Лин, син на добровенчаната муза Урания`“ (Т. Томов, 1985/2002, с добавка)
„Суда“:
„Лин, халкидец. Син на Аполон и Терпсихора, според други на Амфимар и Урания, според трети – на Хермес и Урания. Казва се, че той пръв е донесъл писмената от Финикия при гърците. Бил е учител по четмо и писмо на Херакъл и пръв водач на лирическата муза.“
3.
Филамон
Най-ранно споменаване: Еврипид („Рез“,915)
За живота и дейността му:
– делфиец, син на Аполон и Хиона (Филонида); съпруг на Аргиопа и баща на Тамирис (Овидий. „Мет.“ XI,316; Павзаний IV,33,3; „Суда“)
– певец на химни (номи) и свирач на лира (Овидий. „Мет.“ XI,316; Плутарх. „За музиката“,3; Павзаний Х,7,2)
Свидетелства:
Овидий. „Метаморфози“ XI, 316-317 (за Хиона, майка на Филамон и Автолик):
„От Аполона се ражда (защото близнаци тя ражда)
син Филамон, знаменит със съзвучната песен и лира…“ (Г. Батаклиев, 1974/1981)
Конон, 7:
„Седмият разказва за Филамон, дете на Филонида, която се родила от Еосфор и Клеобия в Торик в Атика. Филамон бил невероятно красив. Една от нимфите се влюбила в младежа и забременяла. Засрамена, напуснала Пелопонес и като пристигнала в Акте, родила син Тамирис“ (Д. Драгнев, 2015)
Хигин, 200:
„Говори се, че Хиона, или както други поети я наричат, Филонида, дъщеря на Дедалион, спала в една нощ с Аполон и Хермес; и родила от Аполон Филамон, а от Хермес – Автолик. После по време на лов говорила надменно за Диана и затова била убита от нейните стрели. Баща й Дедалион, страдащ за единствената си дъщеря, бил превърнат от Аполон в ястреб.“
Плутарх. „За музиката“, 3:
„Също и делфиецът Филамон е представил в песни „Блуждаенията“ на Латона и раждането на Аполон и Артемида и пръв е уредил състезания с хорове при светилището в Делфи.“
5:
„Мелическите поети бяха споменати. А казват, че някои от Терпандровите китародически номи били съставени от древния делфиец Филамон.“
Павзаний II, 37, 2 (храм при Лерна край Аргос):
„Разправят, че лернейските мистерии били въведени от Филамон. Впрочем, от една страна изричаното по време на тайните ритуали очевидно не е на старинен език. От друга пък Арифон е разкрил, че нито дори надписът, за който чух, че е гравиран върху направеното от месинг сърце, не е от Филамон.“
IV, 33, 3:
„На път за Аркадия в Мегалополис при проходите има Херма, < Атическа> школа. Формата на хермите при атиняните е чатвъртита и другите са я научили от тях.
Като се слезе на тридесет стадия от проходите, се намира течението на Балира.
Разказват, че името на тази река произлизало от това, че там при прехвърлянето на реката Тамирис изтървал лирата си. Той бил син на Филамон и на Аргиопа. Казват, че първоначално Аргиопа живяла около Парнас, а когато заченала, се преместила при одрисите. А Филамон не пожелал да я заведе у дома си. И заради това наричат Тамирис одрис и трак.“
Х,7,2 (за Делфи):
„Най-старото състезание, за което за първи път предлагали награди според традицията било изпяването на химн в чест на бога. Този, който изпял и спечелил наградата бил Хризотемис от Крит, за чийто баща Карманор казват, че очистил Аполон от убийството. След Хризотемис, според традицията, с пеене спечелил Филамон, а след него синът му Тамирис“ (В. Русинов, 2004-2005)
„Суда“:
„Има друг Филамон, за когото пеят, че бил баща на трака Тамирис.“
4.
Тамирис
Най-ранно споменаване: Омир („Илиада“ II,595)
Легендата за него: Аполодор (I, 3, 3), „Суда“
За живота и дейността му:
– трак, син на Филамон и ученик на Лин („Илиада“ II,595; Диодор III,67; Плутарх. „За музиката“,3; Павзаний X,7)
– свирач на лира (китара) и певец; съчинявал химни и епически поеми („Илиада“ II,600; Платон. „Закони“ 829е; Плутарх. „За музиката“,3; Павзаний X,7; „Суда“)
– бил сляп – може би ослепен от музите, защото дръзнал да се състезава с тях („Илиада“ II,599; Еврипид. „Рез“, 925; Диодор III,67; Дион Хризостом XIII,21; Плутарх. „За музиката“,3; Аполодор I,3,3; Павзаний IV,33/IX,30; „Суда“)
Свидетелства:
Омир. „Илиада“ II, 591-600:
„Тези, които владееха Пилос и скъпа Арена,
Трион на брода Алфейски, красиво издигната Епи,
град Кипарисия, град Амфигения, много прочути,
Хелос, и Дорин, и Птелеос, музите гдето отдавна
срещнали Тамир от Тракия и го от песни лишили
тъкмо когато се връщал от царя Еврит ехалийски.
Той се похвалил, че музите, щерки на Зевса всесилен,
сам ще надвие със песни, когато се с него надпяват.
Гневни го те ослепили, отнели му дара да пее
и го лишили навеки от меденозвучната лира“ (Ал.Милев и Бл. Димитрова, 1969)
Хезиод, Fr. 246 (при Стефан Византийски, относно „Илиада“ II, 594):
„Дот, син на Пеласг, от когото е наречено `Дотово поле`. Така че напразно Хор в „За племената“ пише така, както поетът, като говори за Тамирис, прави грешката `в Дорово`; но пък Хезиод казва, че е бил ослепен в `Дотово поле`“
Еврипид. „Рез“, 915-925:
„Наистина, о сине на Филамон, ти и жив, и от царството на Хадес, много безпокои душата ми: защото дързостта ти и свадата ти с музите която те погуби, ми докараха да родя този нещастен син… когато ние музите, дойдохме в златоносните чукари на Пангей с инструментите си за голямото състезание по свирня със славния тракийски майстор Тамирис, който много хулеше нашето изкуство и го ослепихме“
(Д. Бояджиев в Извори за Тракия, 1981)
Платон. „Закони“ 829е:
„Никой не бива да дръзва да изпълнява произведение, което не е минало през одобрението на стражите на законите, дори то да е по-сладко от химните на Тамирис и Орфей…“ (Н. Панова, 2006)
Диодор Сицилийски III, 67:
„Тамирис [един от тримата известни ученици на Лин], който бил надарен с отлична природа, се упражнявал в музиката и поради превъзходното си пеене казал, че пее по-добре от музите. Затова богините му се разгневили, отнели му музикалната дарба и ослепили човека…“
Страбон VII, фр. 35:
„Тъкмо на този бряг [при планината Атон] е царувал тракът Тамирис, мъж със същите занимания като Орфей.“
VIII, 3,6:
„От коя Ехалия, моля, е тръгнал Тамирис, когато близо до Дорион музите срещнали тракиеца Тамирис и `и го от песни лишили`? Защото Омир добавя: `тъкмо когато се връщал от царя Еврит ойхалийски`.“
VIII, 3,25:
„Според някой днешният Алурис или Алура, разположен в т. нар. Аулон на Месения, е бил наричан Дорион. И някъде в този район е Ехалия на Еврит (днешната Андания, аркадско градче, със същото име като градчетата в Тесалия и Евбея), където според поета тракиецът Тамирис дошъл от Дорион и бил лишен от певческото изкуство (В. Русинов, 2007)
Конон, 7:
„След като възмъжал, той [Тамирис] толкова добре усвоил свиренето на китара, че скитите го направи свой цар, макар да бил чужденец. Състезавал се с музите в песен и за победителя били определени награди: за него – брак с музите, за тях – каквото си вземат от него. След като бил победен, му извадили очите“ (Д. Драгнев, 2015)
Плутарх. За музиката, 3:
„А Тамирис, по род трак, е имал най-хубав глас и е пял най-добре от онези по онова време, така че според поетите е влязъл в състезание с музите; казва се, че той е съчинил `Войната на Титаните срещу боговете`“
Дион Хризостом XIII, 21:
„И все пак Тамирис, който много добре знаел да свири на китара и е спорел със самите музи за хармонията, е бил ослепен заради това и в прибавка е изгубил знанието си за китаристиката.“
Аполодор I, 3, 3:
„Клио родила от Пиер син Хиацинт, когото обикнал Тамирис, синът на Филамон и нимфата Аргиона – първият, който започнал да харесва мъже. Обаче по-късно Хиацинт станал любимец на Аполон, който неволно го улучил и убил с един диск. А Тамирис който блестял с хубост и умение да пее и свири на китара, веднъж се надпреварвал с музите по изкусност, като се обзаложил, ако е по-добър, да ги обладае всичките, а ако бъде победен – да го лишат от каквото искат. Понеже победили музите, те му отнели очите и изкуството да пее и свири на китара“ (М. Славова, 2015)
Павзаний IV, 33, 7:
„Като се премине Електра, се намира така нареченият Ахейски извор и там има руини на града Дорий. Според Омир там загинал Тамирис, защото твърдял, че победил в надпяване самите Музи. Фокидецът Продик – ако стиховете за Миниада са негови – казва, че на Тамирис било наложено наказание в Хадес, заради самохвалството му спрямо Музите. Според мен Тамирис умрял от болест на очите, същото сполетяло по-късно и Омир. Но последният продължил да пее до края на живота си, без да отстъпи пред нещастието, докато Тамирис изоставил и пеенето поради сполетялото го страдание.“
IX, 30, 2:
„От поетите или прочутите музиканти, на които са поставили изображения, са следните. Там е самият Тамирис вече сляп, със счупената лира в ръката си.“
X,30,8 – 31,5 (постройка в Делфи с картини на Полигнот):
„В тази част на картината е Схедий, водил фокидците срещу Троя, а след него е Пелиас, седящ на трон, със сива коса и сива брада, и гледащ към Орфей. Схедий държи кама и е увенчан с венец от трева. Тамирис седи до Пелиас. Изгубил е зрението си; изглежда съвсем смирен; косата и брадата му са дълги; в нозете му лежи захвърлена лира със счупени рога и скъсани струни… В долната част на картината, след тракиеца Тамирис е Хектор, седящ с две ръце отпуснати на лявото коляно в израз на дълбока скръб“ (В. Русинов, 2004-2005).
Ватикански митограф:
„Говори се, че имало един певец на име Тамирис. Музите го били ослепили, защото дълго се състезавал по пеене с тях и с Аполон.“
„Суда“:
„Тамирис или Тамирас, от Едоне, град на бригите, син на Филамон и Арсиноя, епик: осмо поколение преди Омир, а според други, пето. Някои смятат, че е от одриската страна. Този Тамирис нанесъл оскърбление на музите и след това бил ослепен. Твърди се, че има една „Теология“ от 3 000 епически стиха. Той пръв се влюбил в момче, името му било Хименей, син на Калиопа и Магнет.“
5.
Олен
Най-ранно споменаване: Херодот (IV,35)
За живота и дейността му:
– ликиец или хиперборей (Херодот IV,35; Павзаний X,5; „Суда“)
– епик, химнограф (Херодот IV, 35; Павзаний X,5; „Суда“)
– пророкувал, пръв съставял пророчества в хекзаметри (Павзаний X,5)
Свидетелства:
Херодот IV, 35:
„Делосците разказват, че им били отдадени други почести: жените събирали дарове за тях, призовавайки ги по име в химна, който бил съчинил в тяхна чест ликиецът Олен (този Олен, който дошъл от Ликия, съчинил и останалите древни химни, които се пеят в Делос)“ (П. Димитров, 1986/2010)
Павзаний II, 13:
„А в химна на Олен в чест на Хера е съчинено, че Хера е отгледана от Хорите, а нейни деца са Арес и Хеба.“
IX, 27, 2:
„Олен Ликийски, съчинил най-старите елински химни, казва в един химн на Ейлейтия, че тя е майката на Ерос.”
X, 5:
„Боио, местна жена, съчинила химн за делфийците, е казала, че прорицалището е основано от дошли тук хипербореи, Олен и други, и че той първи е пророкувал и първи изпявал оракулите в хекзаметър. След като изброява и други хипербореи, в края на химна назовава Олен: `И Олен, който стана първият пророк на Феб, и пръв съчини песен с древните стихове`“ (В. Русинов, 2004-2005)
„Суда“ :
„Олен: димеец или хиперборей, или ликиец – епик.“
6.
Амфион
Най-ранно споменаване: Омир („Одисея“ XI,260-265)
Легендата за него: Павзаний (IX, 5)
За живота и дейността му:
– бил от Беотия, син на Зевс и Антиопа; имал брат на име Зет („Одисея“ XI,260-265; Аполодор III,5,5; Павзаний IX,8; Цец. „История“ XIV, 316-324)
– изобретил свиренето на китара (лира); или бил научен от Зевс, Хермес или Тантал; лирата му дал Хермес, а Амфион прибавил още струни към нея (Хораций. Оди III,11; Плутарх. „За музиката“,3; Аполодор III, 5,5; Павзаний IX,5)
– дивите животни вървели след него, за да слушат музиката му; освен това тя задвижвала камъни, които сами строели сгради; така изградил Тива заедно с брат си Зет (Апол. Род. I,235-241; Хораций. „Поетическо изкуство“ 393-396; Аполодор III,5,5; Павзаний VI,20/IX, 17; Цец. „История“ XIV,316-324)
– съпруг на Ниоба, самоубил се, след като боговете убили 14-те им деца; понася наказание в Хадес за обидата срещу Латона и децата й (Овидий. „Мет.“ VI,221-272; Павзаний IX,5)
Свидетелства:
Омир. „Одисея“ XI, 260-265:
„После видях Антиопа, прекрасната щерка на А̀сон.
Тя се похвали, че спала в прегръдките и на Кронион
и че родила на бога близнаците Зет и Амфион.
Първи издигнали те седмовратата Тива и с кули
те укрепили, защото без крепост в равнината Тива,
храбри макар да били, не са можели там да живеят“ (Г. Батаклиев, 1981)
Аполоний Родоски I, 735-241:
„Там бяха и синовете на Антиопа Азопова
Зет и Амфион; неоградената Тива стоеше наблизо
а те на стената основи полагаха.
Зет на раменете си носеше от планината скали,
сякаш го правеше с мъка. А пък Амфион
вървеше след него със златната лира и пееше;
и по следите му дваж повече камъни идеха.“
Хораций
– Оди III, 11:
„О, Меркурий, някога ти научи вещ Амфион камъни да подрежда с песен; тебе лиро, със седем струни звън да издаваш…“
– „Поетическо изкуство“, 393-396:
„Казват, тъй също Амфион издигнал стените на Тива, камъни с лирата движел и с ласкава дума ги водел там, накъдето поиска“ (Г. Батаклиев, 1992)
Овидий. „Метаморфози“ VI, 221-272:
„Някои от седемте синове на Амфион там яхат
яки коне; и възсядат им те гърбовете, блестящи
в тирския пурпур и дърпат юздите, от злато тежки.
Общата скръб и мълвата, и сълзи на свои донасят
сигурна вест на Ниоба за тъй ненадейната гибел.
Чуди се тя, че решили това боговете, гневи се,
дето са дръзнали тъй, че с такива права разполагат.
Тозчас бащата Амфион затъкна в гърдите си меча
и тъй умиращ завърши скръбта си ведно със живота“ (Г. Батаклиев, 1974/1981)
Аполодор III, 5, 5:
„Антиопа родила от Зевс (в Беотия) двама сина, които изоставила. Някакъв пастир ги намерил и отгледал. Единия нарекъл Зет, а другия – Амфион. Зет се грижел за стадата, а Амфион се учел да пее под съпровод на лира, която му дал Хермес. Камъните, с които укрепвали града, сами се движели под съпровода на Амфиовата лира“ (М. Славова, 2015)
Плутарх. „За музиката“, 3:
„Хераклид в `Сборника за отличилите се в музиката` казва, че свиренето на китара и китародическата поезия е измислил пръв Амфион…“
Павзаний VI, 20, 18:
„Един египтянин ми каза, че Пелопс получил нещо от тиванеца Амфион и го заровил на това място, което наричат Тараксип, и че заради заровеното нещо и конете на Ойномай тогава се смутили, и по-късно всички коне. Този египтянин смяташе, че и Амфион, както и тракът Орфей са притежавали удивителни магически дарби, така както и Орфей, и Амфион притежавали дарбата да привличат зверовете с песни при градежа на крепостни стени със скали.“
IX, 5
„Омир обаче не споменава в стиховете си за пеенето на Амфион и как построил стената със свиренето на лирата си. Амфион се прочул със своята музика, като научил от самите лидийци лидийския лад, заради познанството си с Тантал и добавил още три струни към старите четири. Авторът на епоса за Европа казва, че Амфион бил първият арфист и че Хермес бил неговият учител. Той също казва, че песните на Амфион привличали дори камъни и зверове след него. Миро от Византион, поетеса, писала епос и елегии казва, че Амфион пръв издигнал олтар на Хермес и по тази причина той го дарил с лира. Казано е също, че Амфион е наказан в Хадес затова, че бил един от онези, които се подиграли с Лето и децата й. На наказанието на Амфион е посветена епическата поема `Мимиада`, в която се разказва както за Амфион, така и за Тамирис от Тракия. Домовете на Амфион и Зет били навестени от скръб; тази на Амфион била опустошена от чума, а синът на Зет бил убит по някаква погрешка от майка му. Самият Зет умрял от скръб и така Лай бил върнат от тиванците начело на царството.“
IX, 8
„По окръжността на древната стена на Тива имало порти, седем на брой и те си стоят до днес. Портите Неисти, казват те, получили името си по следната причина. Последната от струните на те наричат „нете” и според тях Амфион я изобретил при тези порти. Научих също така, че синът на Зет, брата на Амфион, се наричал Неид и че тези порти били наречени на него.“
IX, 17
„Гробницата на Зет и Амфион представлява малка земна могила… За грубо подредените камъни при основата на гробницата на Амфион казват, че били самите скали, следващи песента на Амфион. Подобна история се разказва и за Орфей, как диви зверове го следвали, докато свирел на лирата си“ (В. Русинов, 2005)
Климент Александрийски. „Стромата“ I,21:
„Зет и Амфион, откривателите на музиката, са родени около времето на Кадъм.“
Ватикански митограф III, 1
„Агенор пък роди Кадъм, Европа, Килик и Финик. Кадъм взе Хермиона, дъщеря на Афродита, съпруга на Хефест и Арес, от която роди Агава, Семела, Автоноя и Инона. Агава роди Пентей, Семела – Дионис, а Автоноя – Актеон. Ино, жената на Атамант – след Нефела, която роди Фрикс и Хела – роди Леарх и Меликерт. Кадъм бе наследен от Лик, чиято жена беше Антиопа, дъщеря на Никтей. С нея Зевс легна в тъмница, приел вида на сатир, и роди Зет и Амфион. Амфион наследи Лик и взе Ниоба, която роди седем синове и толкова дъщери.“
„Суда“:
„Амфион – този е откривателят на древната музика.“
„Антиопа, дъщеря на Никтей, която развратил един от гражданите. Баща й я изпратил при брат си да я накаже. Той обаче, като видял, че е бременна, я съжалил; и тя родила Зет и Амфион, които чичото захвърлил в планината. Той имал жена на име Дирка, която заподозряла мъжа си, че обича Антиопа; отвела я в планината, завързала я за шията на бик, запалила факли на рогата му и се готвела да я убие. Антиопа плачела, вдигнал се шум и се събрало множество земеделци, сред които били Зет и Амфион. Те познали майка си и я спасили, а Дирка предали на определеното й наказание. Зет и Амфион изградили Тива и царували там, а след тях и потомците им до Лай и Йокаст, който бил преименуван на Едип.“
Иоан Цец. „История“ XIV, 316-324:
„Певецът на лира Амфион заедно със Зет
са според Омир синове на Зевс и Антиопа.
Според други хронисти и Антиохиеца
са от Теобоонт и споменатата майка.
Родени от неомъжена жена и подхвърлени,
те като пораснали, придобили царството.
В чест на бащиното име изградили Тива.
Казват, че Амфион с лирата и песента си
притеглял камъните към строежа.“
7.
Ягнис
Най-ранно споменаване: Пароска хроника (10)
За живота и дейността му:
– фригиец (от Келена), баща и учител на Марсий, съвременник на атинянина Ерихтоний (Пароска хроника, 10; „Суда“)
– откривател на авлетиката, композирал номи (Пароска хроника, 10; Плутарх. „За музиката“,5)
Свидетелства:
Пароска хроника, 10:
„Откакто фригиецът Ягнис пръв откри авлосите във фригийския град Келена и пръв изсвири хармонията, наричана „по фригийски“, както и други номи в чест на Майката, Дионис, Пан, са 1242 г. [1506 пр. Хр.], а в Атина царуваше Ерихтоний.“
Плутарх. „За музиката“, 5:
„Александър в `Сборника за тези из Фригия` казва, че пръв Олимп е въвел сред гърците струнните инструменти; Ягнис пръв свирил на авлос, след това неговият син Марсий, след това Олимп“.
„Суда“:
„[Олимп] – ученик и любимец на Марсий, който бил по род сатир, слушател и син на Ягнис.“
8.
Марсий
Най-ранно споменаване: Херодот (VII, 26)
Легендата за него: Хигин (191), Аполодор (I,4,2), Цец („Ист.“ XVI,353-384)
За живота и дейността му:
– фригиец от Келена, сатир; син на Ягнис, баща и учител на Олимп; на негово име била реката Марсий (Херодот VII,26; Павзаний X,30,9; Хигин, 165; Цец. „Ист.“ XVI,353-384)
– авлет: свирил на флейтата, изобретена и захвърлена от Атина; състезавал се с Аполон, загубил и бил убит и одран (Овидий. „Мет.“ VI,382-393; Хигин,191; Павзаний X,30,9; Аполодор I,4,2; Тациан. „Против елините“, 1; Цец. „Ист.“ XVI,353-384)
Свидетелства:
Херодот VII, 26 (на път за Сарди и след река Халис войската на Ксеркс навлиза във Фригия):
„Катарактес извира от самия пазарен площад на Келена и се влива в Меандър; в този град на площада виси кожата на силена Марсий, която според преданието на фригийците бил одрал и овесил там Аполон“ (П. Димитров, 2010)
Овидий. „Метаморфози“ VI, 382-393:
„Някой разказа така гибелта на мъжете ликийци,
други припомва за сатир, когото синът на Латона
на надпревара със свирка тритонска надви и наказа.
`Що ме изтръгват – той викнал – от мене, от моята кожа?`
Плачеха полските фауни – тe, на леса божествата,
сатири – техните братя, Олимп, знаменит и тогава…“ (Г. Батаклиев, 1974/1981)
Хигин, 191:
„Мидас, мигдонският цар, син на Богинята майка от Тмол, беше повикан за съдия, когато Аполон се състезаваше по свирене с Марсий или Пан. И след като Тмол присъди победата на Аполон, Мидас каза, че е по-добре да се даде на Марсий. Тогава Аполон възмутен казал на Мидас: `Какъвто ти е бил умът при отсъждането, такива и уши да имаш.` И направи така, че Мидас да има магарешки уши.“
Аполодор I, 4, 2:
„Аполон убил и сина на Олимп, Марсий. Този Марсий намерил флейтата, която Атина захвърлила, защото при свирене й загрозявал лицето. В спор с Аполон те се обзаложили победителят да направи каквото иска победения. При надсвирването Аполон обърнал китарата си и тъй се състезавал, като накарал и Марсий да направи същото. Понеже той не можел, победител излязал Аполон. Той закачил Марсий на един много висок бор, и го убил, като му одрал кожата“ (М. Славова, 2015)
Павзаний X, 30, 9 (постройка в Делфи с картини на Полигнот):
„Над него е Марсий, седящ на скала, а до него е Олимп, с външност на момче в разцвета на младостта си, което се учи да свири на флейта. Фригите в Келена твърдят, че реката, преминаваща през града, била някога велик свирач на флейта и също така твърдят, че “Песента за майката”, мелодия за флейта, е била съчинена от Марсий. Твърдят също така, че са отблъснали войската на галатите с помощта на Марсий, който ги опазил от варварите с водата от реката и с музиката на флейтата си“ (В. Русинов, 2005).
Тациан. „Против елините“, 1:
„Авлетиката получихте от Марсий и Олимп; а и двамата са фригийци.“
Хигин, 165:
„За Атина се казва, че първа направила флейтата от еленова кост и дошла да свири на пира на боговете. Хера и Афродита й се присмели, че си издула бузите и посиняла. И тя, след като била отхвърлена и осмяна за музиката си, отишла в гората Ида при един извор и се огледала във водата, докато свирела; и видяла, че била осмяна заслужено. Затова захвърлила там флейтата и и я проклела: който я вземе, да претърпи тежко наказание. Намерил я Марсий, сатир и син на Еагър, и като се упражнявал усърдно, от ден на ден извличал от нея все по-приятен звук. Затова и предизвикал Аполон с неговата китара на състезание. Аполон дошъл и двамата повикали музите за съдии в състезанието. И когато Марсий вече излизал победител, Аполон обърнал китарата и звукът останал същия; което Марсий не могъл да направи с флейтата. И така Аполон завързал Марсий на едно дърво и го предал на Скит, който му одрал кожата; а останалото тяло предал на ученика му Олимп, да го погребе. На негово име е наречена реката Марсий.“
Иоан Цец. „История“ XVI, 353-384:
„Фригиец Марсий, философ, пръв изнамери флейтата
и с тези сламки влезе във състезание със Аполон;
и победен, бе окачен на бор с одрана кожа.
И досега реката носи лудостта флейтистка,
както е писано във речите на Юлиан
и от Прокопий Кесариеца, и много други.
А други казват, че Атина е открила авлодията,
но се навела към вода и си видяла бузите издути;
и затова изкуството на Марсий е предала.
Та този син на Ягнис преподавал на Олимп.“
„Откритие на разума е и флейтистиката,
но тя издува бузите и загрозява образа,
та на разумните човеци не подхожда.
Но все пак философът Марсий, за когото споменах,
намери я и се гордееше със нея. А после полудя
и се удави във река. Бе закачен на бор
и бе видян от Хелиос, висящ като един убиец.
Защото Хелиос е пръв във музиката: и казаха,
че той се състезавал с него; и победен, увиснал.“
9.
Олимп
Най-ранно споменаване: Аристофан („Конници“, 7)
Легендата за него: Плутарх („За музиката“,7), „Суда“
За живота и дейността му:
– фригиец, флейтист, приятел на Марсий (Аполодор I,4,2; Плутарх. „За музиката“,4/7; Тациан. „Против елините“, 1; „Суда“)
– създател на номите, на мелически и елегически произведения (Плутарх. „За музиката“,7; „Суда“)
– споменава се за двама или трима „Олимповци“: първият преди Троянската война, последният при цар Мидас (Плутарх. „За музиката“,7; „Суда“)
Свидетелства:
Аристофан. „Конници“, 7:
„Ела, че заедно да заредим Олимповите плачове“ (Ал. Ничев, 1985)
Аристотел. „Политика“ 1339b:
„Това би било очевидно, ако чрез нея придобиваме определени нравствени качества. А че тя оформя характера е ясно от много неща и не на последно място от песните на Олимп. По общо мнение те въодушевяват душата, а въодушевлението е чувство за нравствената част на душата“ (Ан. Герджиков, 1995)
Плутарх. „За музиката“, 7:
„Казва се, че споменатият Олимп, флейтист от тези във Фригия, е съчинил ном за флейта в чест на Аполон, наречен `Многоглав` (номът); казват, че този Олимп произхожда от първия Олимп, ученика на Марсий, който е създал номите в чест на боговете. Той е бил любимец на Марсий и е научил авлетиката от него и е внесъл в Гърция хармоничните номи, с които и сега гърците се служат в празниците на боговете.“
„Суда“:
„Олимп, син на Меон, мизиец, авлет и създател на мелоси и елегии, станал предводител на музиката, изпълнявана на авлоси; ученик и любимец на Марсий. Олимп е роден преди Троянската война; по негово име е наречена планината в Мизия.
Олимп, който установи и преподаваше китародическите номи.
Олимп, фригиец, по-нов. Бил е авлет по времето на Мидас, син на Гордий.“
10.
Музей
Най-ранни споменавания: Херодот (VIII,96/VII,6); Аристофан („Жаби“,1033)
За живота и дейността му:
– от Атина, съвременник на Орфей, баща на Евмолп или негов син (Платон, „Държавата“ 364е; Пароска хроника, 15; Клим.Алекс. „Стромата“ I,21; Диог. Лаерц., „Въведение“)
– прорицател (Павзаний X,9/12)
– епически поет, автор на поема „Евмолпия“ (Павзаний X, 5); също на химни и „Съвети“ и „Теогония“ (Павзаний I,22; Диог. Лаерц., „Въведение“; според „Суда“ са били двама)
Свидетелства:
Аристофан. „Жаби“, 1033:
„И Музей ни показа целителна мощ и пророчески дар“ (Ал. Ничев, 1985)
Платон
– „Държавата“ 364е:
„Музей и неговият син [Евмолп] дават на справедливите още по-ценни блага. Те отвеждат благочестивите в подземното царство, приготвят им гощавки и пирове, окичват ги с венци и ги заставят да прекарват цялото си време в пиене като смятат вечното пиене за най-добрата награда за добродетелния живот. Боговете ще запазят децата и цялото следващо поколение на благочестивия и верния на клетвата си човек. А нечестивите и несправедливите закопават в някаква тиня в подземното царство и ги пращат да носят вода с решето…“ (Ал. Милев, 1981)
– „Ион“ 536b:
„Едни изпадат в изстъпление от връзката си с един поет, други от друг – едни от връзката си с Орфей, други – от Музей“ (Б. Богданов, 1979)
Аристотел. „Политика“ 1339b:
„Нали и Музей казва, че `Най-приятна за смъртните е песента`“ (Ан. Герджиков, 1995)
Павзаний I,22,7 (разказва за картините в „Пинакотеката“ на Акропола в Атина):
„След като подминеш картините с момчето, носещо ведрата и бореца, когото е нарисувал < Тимайнет>, ще видиш Музей. Четох някакви епически стихове, в които се говори за Музей, че лети, дарен от Борей, но ми се струва, че тях ги е съчинил Ономакрит, и със сигурност няма нищо запазено от Музей, освен може би химнът на Деметра при ликомидите.“
I,25,8
„Деметрий, синът на Антигон, който освободил атиняните от тираните, не им предал Пирей веднага след бягството на Лахарес, и по-късно, след като спечелил война, вкарал гарнизон в самия град, като построил така наречения Музейон. Музейонът е вътре в древния периболос, възвишение срещу Акропола, където казват, че пеел Музей и където бил погребан, когато умрял от старост. По-късно на това място бил издигнат и надгробен паметник на някакъв сириец“ (към 114 пр. Хр. на Антиох Филопап, внук на Антиох IV)
X, 5
„Сред елините има една поема, наречена “Евмолпия”, приписва се на Музей, сина на Антиофем. В тези стихове се твърди, че прорицалището принадлежало общо на Посейдон и Гея…“
X, 7
„Най-старото състезание, за което за първи път предлагали награди според традицията било изпяването на химн в чест на бога… Но казват, че Орфей, който бил много горд и с високо самочувствие заради своите мистерии, както и Музей, който във всичко подражавал на Орфей, отказали да се явят на състезание по музикални дарби.“
X,9,11
„Другото доказателство, което цитират е взето от оракулите на Музей: `Дъжд над атиняните иде свиреп`.“
X,12,11 (във връзка със сибилите)
„Казват, че мъжете, които изричали оракули са Евклус от Кипър, атиняните Музей, синът на Антиофем и Люкос, синът на Пандион, а също и Бакис, беотиец, който бил обсебен от нимфи. Чел съм оракулите на всички тях, освен на Люкос. Това са жените и мъжете до ден днешен за които се казва, че са изричали пророчества от името на бог“ (В. Русинов, 2004-2005).
Климент Александрийски. „Стромата“ I, 21:
„По времето на Акризий е идването на Пелопс от Фригия и пристигането на Ион в Атина, вторият Кекропс, делата на Персей и Дионис, а също Орфей и Музей.“
Диоген Лаерций, „Въведение“:
„Музей, който според преданието бил син на Евмолп, пръв създал „Теогония“ и „Сфера“. Учел, че всичко се ражда от едното и се разлага в него. Той умрял във Фалерон и на гроба му е написана тази елегия: `Обичния Евмолпов син държи фалерската земя – Музей, изтляло тяло, под този гроб`. По бащата на Музей е наречен и атинския род Евмолпиди“ (Т. Томов. 1985/2002, с промени и добавка)
Евстатий. „Схолии към `Илиада`“ I, 6:
„И че преди него е имало други поети, между които е и Музей, който написал `Лечения на болести`“.
„Суда“:
„Музей, елевзинец от Атина, син на Антифем, на Евфем, на Екфант, на Керкион, когото победи Тезей; и на жената Елена. Епик, ученик на Орфей, може би по-възрастен от него, защото разцвета му е бил при втория Кекропс. Написал `Съвети към сина Евмолп` в епически стих и много други.“
„Музей, тиванец, син на Тамирис, на Филамон, мелик. Роден много преди Троянската война; писал е мелоси и песни.“
11.
Евмолп
Най-ранно споменаване: Омир („Химн към Деметра“,474-476)
Легендата за него: Аполодор (III, 15, 4); Павзаний (I,38,2-3)
За живота и дейността му:
– син на Посейдон и Хиона (дъщеря на Борей и на Орейтия); трак, имал син на име Исмар; цар или съюзник на елевзинците, воювал на тяхна страна срещу атиняните по времето на Ион, син на Ксут, или на Ерехтей, син на Пандион – от когото бил убит (Алкидамант. „Реч на Одисей“, 24; Хигин, 273; Аполодор III,15,4; Павзаний I,38,2-3; Лукиан. „Демонакс“, 34)
– син на Музей, баща на Керикс; основател на елевзинските мистерии; жрец в тях и на Дионис („Химн към Деметра“; Пароска хроника, 15; Овидий. „Мет.“ XI,92-94; Аполодор II,5,12; Павзаний I,38,2-3; Лукиан. „Демонакс“, 34; според „Суда“ са били двама)
– певец и поет, син на Филамон, учител на Херакъл по музика (Теокрит XXIV, 109-110; Диодор Сицилийски I,11; Хигин, 273)
Свидетелства:
Омир. „Химн към Деметра“, 474-476:
„После отиде [Деметра] при царете, които почитат правдата – при Триптолем, при Диокъл конеукротител, и при Евмолп, цар могъщ, при Келей, властелин всенароден – лично показа на всеки обряда свещен и потаен“ (Р. Константинова, 1988)
Същото е при Павзаний II, 14:
„… не мога да се съглася с флиунтийците, че някой елевзинец бил надвит в битка и бил прокуден, след като тази война приключила след примирие и преди да влязат в сражение, и след като в Елевзин останал самият Евмолп… В произведенията на Омир има и неща, посветени на Деметра: `Показа тя [Деметра] на Триптолем и на Диокъл конеукротител и на Евмолп могъщ и на Келей водач народен светите служби и тайнствата им разкри на всички`“ (В. Русинов, 2004)
Алкидамант. „Реч на Одисей против Паламед“, 24:
„когато Евмолп, синът на Посейдон, тръгна на война срещу атиняните, водейки траки; така че това не е изобретение на Паламед, а на други преди това.“
Теокрит XXIV, 109-110:
„Филамонидът Евмолп го направи [малкия Херакъл] певец и приучи ръцете му да държат дървен форминкс.“
Диодор Сицилийски I, 11:
„Някои от древните митолози сред гърците наричат Озирис Дионис, и наред с това – Сириус. Един от тях е Евмолп, който казва в `Бакхическите стихове`:
`звездосвет Дионис, в лъчи огненолик`,
а Орфей:
`затова го нарича Фанес, също и Дионис`.“
Овидий. „Метаморфози“ XI, 92-94:
„Стигна пред Мидас – деспот, на когото певецът тракийски,
както на жреца Евмолп, завеща празненствата на Бакха“ (Г. Батаклиев, 1974/1981)
Хигин, 273:
„Евмолп, син на Посейдон [спечелил състезание по пеене в Аргос] при съпровод на флейта от Олимп, ученик на Марсий.“
Аполодор II, 5, 12
„Херакъл отишъл в Елевзин при Евмолп, понеже искал да бъде посветен в мистериите. Но не бил очистен от осквернението след убийството на кентаврите и не можел да види свещенодействието. Тогава получил очищение от Евмолп и бил посветен.“
III, 15, 4
„А за Хиона се оженил Посейдон. Тайно от баща си тя родила Евмолп и за да не узнае никой, го хвърлила в морската бездна. Но Посейдон го извадил и го занесъл в Етиопия при Бентезикима, негова дъщеря от Амфитрита, да го отгледа. Когато Евмолп пораснал, мъжът на Бентезикима му дал за жена една от дъщерите си. Но Евмолп се опитал да насили и сестрата на жена си, заради което го изгонили от страната. Заедно със сина си Исмар той отишъл при тракийския цар Тегирий, който дал дъщеря си за жена на Исмар. Но по-късно се разкрило, че Евмолп крои заговор срещу Тегирий и затова трябвало да търси убежище при елевзинците, с които станал приятел. След смъртта на Исмар Тегирий изпратил да извикат Евмолп. Той пристигнал, помирил се с него и поел властта. Когато атиняните воювали с елевзинците, Евмолп бил призован на помощ на елевзинците и воювал на тяхна страна начело на многобройна тракийска войска. Когато Ерехтей се допитал до бога как атиняните да удържат победа, той му предсказал, че трябва да принесе в жертва една от дъщерите си. Ерехтей принесъл в жертва най-малката, но и останалите се самоубили, защото според някои се били заклели да умрат заедно. В битката след жертвоприношението Ерехтей убил Евмолп“ (М. Славова, 2015)
Лукиан. „Демонакс“, 34:
„Веднъж, след като чу забраната, се осмели да попита публично атиняните по каква причина изключват варварите, след като обреда им е установил Евмолп, който е варварин и трак.“
Павзаний I, 38, 2-3:
„Не можах да открия гробницата на Крокон, но гроба на Евмолп го намерих такъв, какъвто ми го описват и елевзинците, и атиняните. Разказват, че този Евмолп дошъл от Тракия и бил син на Посейдон и Хионе. А за Хионе казват, че е дъщеря на вятъра Борей и на Орейтия. Омир нищо не е съчинил за неговото потекло, но в стиховете си го нарича “храбрият Евмолп”. Когато станала битката между елевзинците и атиняните, загинал царят на атиняните Ерехтей, загинал и Имарад, сина на Евмолп. Войната между тях била прекратена с условието, че елевзинците ще бъдат подвластни на атиняните във всичко друго, но ще запазят своя култ. Мистериите към двете богини въвеждат Евмолп и дъщерите на Келей. След смъртта на Евмолп остава по-младият му син Керикс, за когото самите Керики казват, че е син на дъщерята на Кекропс Аглаура и на Хермес, а не на Евмолп“ (В. Русинов, 2004).
Климент Александрийски. „Стромата“ I, 21:
“По времето на Линкей е грабването на Кора и установяването на светилището в Елевзин; Триптолемовото земеделие, пристигането на Кадъм в Тива и царуването на Минос. А по времето на Пройт е войната на Евмолп срещу атиняните.“
„Суда“:
„Старият Евмолп бил трак, основател на мистериите в Е.; младият, син на Музей, очиствал Херакъл.“
12.
Сибилите
Най-ранни споменавания: Хераклит (fr. 92, в Плутарх. „За оракулите на Пития“, 397а) и Платон („Федър“ 244а)
Легендите: Вергилий („Енеида“ VI), Павзаний (X, 12), Предговор към „Сибилински оракули“
За тях:
– били поне десет: палестинската (еврейска), наричана още персийска, вавилонска, халдейска, египетска; либийска; делфийска; италийска; еритрейска; самоска; кумска; хелеспонтска; фригийска; тибуртинска (Павзаний X, 12; Предговор към „Оракули“)
– от имената им, за които има разногласия кое на коя принадлежи, са известни: Саббе или Самбета; Херофила или Амалтея; Деифоба; Демо; Фито; Абунея (Вергилий. „Енеида“ VI; Павзаний X, 12; Предговор към „Оракули“)
– гадателки и пророчици; гадаят в лудост, унес, на листа, обладавани от Аполон (Хераклит, фр. 92; Платон. „Федър“ 244а; Вергилий. „Енеида“ III; Павзаний X, 12)
– дълголетни – кумската трябвало да живее 1000 години (Овидий. „Метаморфози“ XIV, 144)
– една от тях (еритрейската – Херофила) предсказала Троянската война; кумската предложила девет книги с оракули на Тарквиний Стари, от които той купил три, а после всички сибилински книги били събрани от него в Рим и се пазели на Капитолия, като тези на кумската били тайни (Павзаний X, 12; Предговор към „Оракули“)
– на една от тях (палестинската?) се приписват XIV книги с предсказания за историята на света, от тях оцелели 12 (на гръцки), редактирани IV-VI в. сл. Хр.
Свидетелства:
Хераклит, fr. 92, в: Плутарх, „За оракулите на Пития“ 397а:
„А Сибила, според Хераклит, с беснееща уста произнася тъжни, неукрасени и неблаговонни, изминава хиляда години с гласа си, благодарение на бога…“
Аристофан. „Мир“
„То не говори за мене, сибилата друго вещае“ (Ал. Ничев; стр. 334)
Платон. „Федър“ 244а:
„И ако заговорим за Сибила и за другите жреци, които, гадаейки в лудост и предсказвайки много неща на мнозина са ги насочили в бъдещето, само ще се забавим да говорим за неща, известни всекиму“ (Б. Богданов, 1982)
Вергилий. „Енеида“ III, 441-452:
„Щом пък доплаваш дотам и в кумейският град щом достигнеш
при езерата свещени в авернската звънка дъбрава
в дън пещера ще откриеш гадателка, в унес вещае
тя съдбините и руни, и думи дълбае на листи…
Всеки се връща без помощ, намразил дома на Сибила.“
VI, 35-566
„Но Ахат, неотдавна изпратен
вече се върна назад с Деифоба, на Главк дъщерята,
жрица на Феб и Хеката, и тя се обърна към царя…
Беше в евбейския клон отстрани пещерата вдълбана,
в нея сто входа широки и двери сто водят, отдето
толкова гласа отекват ответната реч на Сибила…
В разговор много догадки един с други те размениха –
кой ли другар е издъхнал, та трябва да бъде погребан
според Сибила?…
Жрицата четири черни юнеца най-първо докарва
и от съсъд връз челата на жертвите вино възлива;
после изскубва влакната им, щръкнали между рогата,
и като първи оброк тя ги хвърля в свещения огън,
гръмко зовяща Хеката, могъща в небето и Ереб…
`Стойте далеч оттук, непосветени!` –
тъй предсказвачката виква – `от целия лес отстъпете.`
Толкова само изрече и в унес влетя в пещерата…
Жрицата, щом забеляза, че змийските шии настръхват,
хвърли му медена питка, упойна от приказни билки…
Но се намеси Сибила водачката с малкото думи:
`Бяга нощта, докато в плач и жал часовете пилеем.
Ето оттука, Енее, дели се на две страни пътят:
пътят надясно отвежда в дома на великия цар Дит,
ние по него ще стигнем в Елизиум. Пътят наляво
към нечестивия Тартар за мъки злодеите води…
Ала когато Хеката авернския лес ми придаде,
вред ме разведе и всички възмездия божи показа`…“ (Г. Батаклиев, 1980)
Овидий. „Метаморфози“ XIV, 101-146
„Стига героят местата, със блатни води изобилни,
върху кумейския бряг, в пещерата на вечна Сибила
идва и моли да стигне душата на своя родител…
След речта си
клонка, блестяща от злато, в леса на авернска Юнона
тя му посочи с повеля от ствола й да я откъсне…
`Или богиня си ти, или божа любимка` – й казва –
`винаги за божество ще те имам и все ще признавам:
своя живот ти дължа – до света на смъртта ме заведе
и от видения свят на смъртта ме изведе отново.
Заради тази заслуга, когато на бял свят изляза,
храм ще ти вдигна, честта на тамянен дим ще ти въздавам…`
`Презряла подаръка Фебов,
аз си оставам безбрачна. Но мина щастливата възраст,
и с разтреперан крак иде досадната старост, която
дълго ще нося. Аз вече живея столетия седем,
но ми остава, додето достигна на пясъка броя,
триж по сто жътви да видя и триж по сто есени още…`“ (Г. Батаклиев, 1974/1981)
Павзаний X, 9, 11:
„Като доказателство за това твърдение цитират следния оракул на Сибила:
`И тогава над атиняните ще стовари тежки беди Зевс Гръмовержец`.“
X, 12
„Има една скала, издигаща се над земята. На нея, казват делфийците, заставала и изпявала оракулите си жена с име Херофила и с прозвище Сибила. Открих, че предишната Сибила била много древна; според елините тя била дъщеря на Зевс от Ламия, дъщеря на Посейдон, тя била първата жена, пееща оракули, а името Сибила й било дадено от либийците. Херофила била по-млада от нея, ала и тя явно е била родена преди Троянската война, защото предсказала, че Елена ще бъде доведена в Спарта за гибел на Азия и на Европа, и че заради нея Илион ще бъде завладян от елините. Делосците също така помнят един химн, който тази жена е съчинила в чест на Аполон. Съчинила е тези неща, обзета от лудост и обладана от бога. На друго място в оракулите си казва, че майка й е безсмъртна, една от нимфите на Ида, а баща й е смъртен мъж. Ето ги стиховете: `По род съм полусмъртна и полубожествена; от майка нимфа и баща, що с жито се храни; по майка от Ида съм родом, а бащината ми родина е червеният Марпесос, свят на Майката, и реката Аидоней`. Марпесос отстои на сто и четиридесет стадия от Александрия в Троада. Жителите на тази Александрия твърдят, че Херофила станала послушница в храма на Аполон Сминтейски, и по повод съня на Хекуба тя изрекла пророчеството, за което знаем, че наистина се сбъднало. Тази Сибила живяла по-голямата част от живота си в Самос, но също така посещавала Кларос в земята на Колофон, Делос и Делфи. При всяко свое гостуване в Делфи тя заставала на тази скала и изпявала оракулите си. Смъртта обаче я споходила в Троада и гробът й е в свещената дъбрава на Сминтиеца. Еритрейците, които най-ревностно от всички елини претендират да са родина на Херофила, сочат за доказателство т.нар. планина Корюкос с пещера в нея, като казват, че Херофила е родена в нея и че била щерка на Теодор, местен пастир и на нимфа. Следващата жена, която давала оракули по същия начин, според Хиперох от Кюме, историк, е от Куме в земята на Опики и се казвала Демо. След Демо, при евреите над Палестина отраснала жена, която давала оракули и името й било Саббе. Казват, че бащата на Саббе бил Беросос, а майката – Ериманте. Но някои я наричат вавилонска Сибила, други – египетска (В. Русинов, 2005)
Атенагор („За християните“, 30) цитира стихове 108-112 от кн. III на „Оракулите“:
„Сибила (за нея споменава и Платон): `Тогава беше десетото поколение смъртни, откакто се случи потопът върху първите човеци; и царстваше Кронос, Титан и Япет, отлични деца на Гея и Уран. Тях хората нарекоха Гея и Уран [„Земя и Небе“], защото бяха първи от смъртните хора…“
Климент Александрийски. „Стромата“ I,21:
„И не само той, но и Сибилата е по-древна от Орфей. Твърди се, че има много писания и за прозвището й, и за потвърдените й предсказания: че била фригийка и се казвала Артемида, и като дошла в Делфи изпяла:
`Делфи, служители на далнострелец Аполон,
дойдох да ви изкажа мисълта на Зевс Егидодържец
и разгневена на брата роден Аполон`“
Има и друга, от Еритрея, наречена Херофила: за нея споменава Хераклид Понтийски в „За прорицалищата“. Оставям настрана египетската и италийската, която обитавала Кармал в Рим, и чийто син Евандър изградил в Рим светилището на Пан, наречено Луперкион.“
Лактанций. „Божествени устроения“ (Divinae Institutiones), I, 6:
„Седмата е кумската, на име Амалтея, която от други се нарича Демофила или Херофила; тя е занесла девет книги на цар Тарквиний Приск.“
Предговор към „Сибилинските оракули“:
„Сибила“ е римска дума, която се превежда като „пророчица“ или „гадателка“; откъдето жените-гадателки са били наречени с едно име – Сибили. И както мнозина са писали, те са родени в различни времена и места и са на брой десет. Първа от тях е халдейската или персийската, чието собствено име е Самбета. Тя е от рода на блажения Ной и за нея се казва, че е предрекла събитията, свързани с Александър Македонски: споменава я Никанор, който е проучвал Александровия живот. Втора е либийската, за която споменава Еврипид в пролога на „Ламия“. Трета е делфийската, родена в Делфи, за която каза Хризип в книгата „За божеството“. Четвърта е италийската, в Кимерия, Италия, чийто син бил Евандър, изградил светилището на Пан в Рим, наречено „Луперкион“. Пета е еритрейската, която предсказала Троянската война; за нея съобщава Аполодор Еритрейски. Шеста е самоската, чието собствено име е Фито и за която е писал Ератостен. Седма е кумската, наречена Амалтея, която е и Херофила, а при някои Тараксандра; Вергилий нарича кумската Деифоба, дъщеря на Главк. Осма е хелеспонтската, родена в село Мармес край градчето Гергитион, което някога, във времената на Солон и Кир беше в границите на Троада, както писа Хераклид Понтийски. Девета е фригийската, а десета – тибуртинската, на име Абунея.
Казват, че кумската е занесла девет книги със собствени предсказания на Тарквиний Стари, който тогава царувал в Рим и му е поискала триста филипки за тях; и като била пренебрегната и дори не я попитали какво се съдържа в книгите, изгорила три. Пак, при следващото си отиване при царя, предложила шестте книги, като поискала същата цена. И като не била удостоена с отговор, изгорила още три. След това дошла за трети път, предлагайки останалите три, като посочила същата стойност; и че ако не ги вземе, ще изгори и тях. Тогава, казват, царят се зачел в тях, удивил се, дал сто филипки и ги получил; а освен това попитал и за другите. Тя казала, че ги няма същите и не може да се знаят такива неща без вдъхновение от бога; но е възможно да се съберат от някои градове и села онези, които са били сметнати от тях за необходими и полезни, и че така трябва да се направи сборникът. Това била сторено много бързо: не е останало скрито даденото от бога, което сякаш наистина е било като прибрано в съкровищница. И така всички книги на сибилите били положени в римския Капитолий, като тези на най-старата – кумската – били скрити и не били разпространявани, защото тя изрекла по-точно и открито това, което предстояло да се случи в Италия; докато другите били достъпни за всички. От тях тези, които принадлежат на еритрейската, са надписани по мястото, от което тя е била наречена така; другите обаче не са надписани кои на коя са, а са останали неразграничени.
Ватикански митограф:
Sibyllam Apollo pio amore dilexit et ei poscendi quae uellet arbitrium obtulit. Illa harenam manibus hausit et tam longam uitam poposcit; cui Apollo id posse fieri respondit, si Erythraeam in qua habitabat insulam relinqueret et eam numquam uideret. Profecta igitur Cumas tenuit et illic corporis uiribus defecta uitam in sola uoce retinuit. Quod cum ciues eius cognouissent, siue inuidia, siue miseratione commoti — incertum est —, ei epistolam miserunt creta antiquo more signatam; qua uisa terra, quia erat de eius insula, in mortem est soluta. Vnde nonnulli hanc esse dicunt, quae Romana fata conscripsit, quod incenso templo Apollinis inde Romam allati sunt libri, unde haec fuerat.
13.
Фемоноя
Най-ранни споменавания: Страбон (IX,3,5), Павзаний (X,5,7)
За нея:
– пророкувала в Делфи, вдъхновявана от изпаренията в пещерата (Страбон IX, 3, 5; Павзаний X, 5)
– първа делфийска жрица (пития) и първа произнесла оракули в хекзаметър; затова я смятат за създателка на епоса (Страбон IX, 3, 5; Павзаний X, 5; Прокъл, „Христоматия“)
Свидетелства:
Павзаний X, 5, 7:
„Най-преобладаващото мнение обаче е, че Фемоноя била първата пророчица на бога и първа запяла в стихове хекзаметър… Традицията обаче не съобщава за друг мъж пророк [освен Олен], а упоменава само за пророчици.“
X, 6:
„Фемоноя, пророчицата по това време им дала оракул в хекзаметър: `Тежка стрела от близо Аполон ще изстреля по осквернителя на Парнас…` и
X, 12:
„За Пелеядите казват, че били родени по-рано и от Фемоноя, и че били първите жени, изпели следните стихове: `Зевс е бил, Зевс е, Зевс ще бъде; О, велики Зевсе.
Гея праща плодовете, хвалете Майката земя`“ (В. Русинов, 2005)
Страбон IX, 3, 5:
„Казват, че седалището на оракула е куха пещера дълбоко надолу в земята с много тясно устие, от което се вдига дъх, който предизвиква божествено вдъхновение; и че над устието е поставен висок триножник, качена на който питийската жрица поема дъха и след това изрича оракулите както в стихове, така и в проза, макар че вторите биват оформени в стихове от поети, които са на служба при храма. Казват, че първата, която станала питийска жрица била Фемоноя; и че пророчицата, както и градът са наречени така от думата `питестай`“ (В. Русинов, 2008)
Климент Александрийски. „Стромата“ I, 21:
“И ако някой ни казва, че Фемоноя първа е прорицавала на Акризий, нека знае, че 27 години след Фемоноя са онези около Орфей, Музей и Лин, учителя на Херакъл.“
Прокъл. „Христоматия“ (в патр. Фотий. „Библиотека“, 319а):
„Епосът е открит най-напред от прорицателката на Аполон Фемоноя, която произнасяла оракулите си в хекзаметри.“
„Суда“:
„Палефат, атински епик, син на Актей и Боио, някои казват на Иокъл и Метанира, а трети – на Хермес. Според някои е живял след Фемоноя, а според други – дори преди нея. Написал е „Създаване на света“ в пет хиляди епически стиха, „Раждането на Аполон и Артемида“ в три хиляди стиха, „Слова и изказвания на Афродита и Ерос“ – в пет хиляди стиха, „Свада на Атина и Посейдон“ – в хиляда стиха и „Плитката на Латона“.
Евстатий. „Схолии към `Илиада`“ I, 5:
„Та след като започнаха да правят епос в мерена реч и да съчиняват рапсодически, нарекоха накратко `епици` тези, които биват наричани и просто `поети`. Но най-вече така се наричат тези, които пишат героическа поезия в хекзаметров ритъм: и това е започнато, както се твърди, от някоя си Фемоноя, жена прорицателка на Аполон. Тя, казват, първа е изнамерила епоса, който според древните е наречен така не само според превъзходството, поради което хекзаметърът си е присвоил общото название за `реч`, но и защото, казват, нещата следват оракулите.“
14.
Памф
Павзаний I, 38, 3:
„Мистериите към двете богини въвеждат Евмолп и дъщерите на Келей, като тях Памфос ги нарича, също както Омир, Диогенея, Памеропе и третата Сезара.“
IX, 27, 2:
„След Олен, и Памфос, както и Орфей, са написали стихове в хекзаметьр и са съчинили поеми за Ерос, за да се пеят от ликомидите по време на техните обреди. Прочетох ги, след като поговорих с един дадухос (факлоносец). ”
IX, 29, 8:
„Памфос, съчинил най-старите атински химни, го нарекъл Ойтолинос (обреченият Лин) когато траурът за Лин бил в разгара си. Сафо от Лесбос, научила името Ойтолинос от епоса на Памфос, възпява Адонис и Ойтолинос заедно“ (В. Русинов, 2004-2005).
15.
Дарес Фригийски
Омир. „Илиада“ V, 9-13
„Имаше между троянците някой си Дарес, имотен,
жрец непорочен на Хефест, баща на двамина герои:
братя Фегей и Идей, във различните битки изкусни.
Двамата сина на Дарес нападнаха цар Диомеда,
двамата със колесница, той прав на земята стоеше“ (Ал. Милев и Бл. Димитрова, 1969)
Клавдий Елиан. „Всякакви истории“ XI, 2
„Имало е епос на Орибант от Трезен преди Омир, както се казва в `Трезенски слова`. И за фригиеца Дарес, чиято фригийска `Илиада` знам, че е запазена и досега, също казват, че е живял преди Омир.“
Евстатий. „Схолии към `Илиада`“ XII, 521
„Антипатър от Акант казва, че фригиецът Дарес, който написал „Илиада“ преди Омир, съветвал Хектор да не убива приятеля на Ахил, защото за това имало оракул от Аполон… и след като дезертирал, бил убит от Одисей“ (латинският превод е приписан на Корнелий Непот, в предговор-писмо до Салустий Крисп)
16.
Демодок и Фемий
Плутарх. „За музиката“, 3:
„Говори се, че и Демодок от Керкира е бил древен музикант…; също и Фемий от Итака….“
Птолемей Хефестион, VII:
„В Седма книга се съдържа сведението на Теодор от Самотраки. А в Тирения Одисей участвал в състезание за флейтисти и го спечелил, като изпълнил песента на Демодок `Превземането на Илион`“ (В. Калфина, 2015)
17.
Фантазия от Мемфис
Птолемей Хефестион, V:
„Разказва за някаква жена от Мемфис на име Фантазия, дъщеря на Никарх, която описала преди Омир Троянската война и странстванията на Одисей, а книгите й се намирали в Мемфис. Омир, който се озовал там, получил преписи от писаря на храма Фанит и по тях съчинил своите поеми“ (В. Калфина, 2015)
18.
Сиагрос и Пронапис
Евстатий. „Схолии към `Илиада`“ I, 6
„Нека прибавим и това, че е имало и други поети преди него, сред които е Музей, написал „Лечения на болести“; и, както твърди Елиан, след Орфей и Музей е живял поетът Сиагрос, който пръв е възпял Троянската война.“
Диодор III, 67
С тези пеласгийски букви [приспособени от Лин въз основа на финикийските] си е служил също и Орфей, и Пронапис, учителят на Омир, който бил надарен съчинител на песни.
19.
Зороастър
Платон. „Алкивиад“ 122а
„Първият от тях обучава момчето в изкуството на магите, предадено на хората от Зороастър, сина на Ормазд – това са нещата, свързани със служенето на боговете“ (Б. Богданов, 1979);
„Суда“:
Зороастър, персомидиец. За него виж в „Астрономията“. Първо с него е свързано използваното при тях название „маги“. Живял е 500 години преди Троянската война. Приписват му се 4 книги „За природата“ и една „За ценните камъни“ и др.
Маги: при персите това са философите и боголюбците. Пръв от тях е Зороастър, последван от Останес и др.
Астрономия: устройството на небесните тела. Първи я откриха вавилонците чрез Зороастър, а заедно с тях и Останес. Те твърдяха, че нещата около родените същества да зависими от небесните движения.
20.
Санхуниатон от Бейрут
Според някои Санхуниатон е бил древен близкоизточен историк. Живял във времето на Семирамида, занимавал се с финикийска история и писал на финикийски. Главен източник за него е Евсевий, който се позовава на Филон от Библос (50-138 сл. Хр. , автор на „История на Финикия“ в 9 кн.):
„Тези неща ги разказва Санхуниатон, древен мъж и, както казват, живял преди Троянската война. За него свидетелстват, че е представил точно и истинно финикийската история. Филон – този от Библос, а не евреина – е издал цялото му писание, като го е превел от езика на финикийците на гръцки“; „Този бейрутец Санхуниатон разказва истинно и за евреите, в пълно съгласие с имената и местата им. Записки за тях е взел от Иеромбал, жрец на бога Иево, който посветил историята си на Абибал, цар на бейрутците и тя е била одобрена от него и приближените му изследвачи на истината. Техните времена са по-ранни от времената на Троянските събития и почти доближават времената на Мойсей, както известяват списъците с реда на царете на Финикия. А Санхуниатон, който истинолюбиво събра и записа на финикийски език цялата древна история от записките по градовете и от надписите в светилищата, е живял във времето на Семирамида, царица на асирийците; за която е записано, че е живяла преди Троянската война, тоест в същите времена. А книгите на Санхуниатон преведе на гръцки език Филон от Библос“(Eusebii Praeparatio evangelica I, 9, 20).
Най-вероятният източник на Евсевий е Порфирий:
„Финикийците, при големи нещастия в случаи на война, болести или суша принасяли в жертва някого от най-близките хора, като го посвещавали на Кронос. И финикийската история е пълна с жертващи – тази, която написа на финикийски език Санхуниатон, а Филон от Библос преведе на гръцки в осем книги“ (De abstinentia II, 56)
21.
Египетският Хермес (Трисмегист)
Платон. „Федър“ 274c
„И тъй, слушал съм, че край Навкратис в Египет сред тамошните древни божесва имало едно, на което именно е свещена птицата, наречена Ибис. А на самото божество името било Тевт. Та той открил пръв числата, смятането, геометрията и астрономията и още играта на дама и зарове, а също и писмената. По онова време цар на Египет бил Тамуз. Отишъл при него Тевт, показал му изкуствата и рекъл, че е редно да станат достояние и на останалите египтяни…“ (Б. Богданов, 1982)
Цицерон, De natura deorum III, 5:
„Петият Меркурий, за когото се казва, че убил Аргус и поради това избягал в Египет и дал закони и писмена на египтяните; него египтяните го наричат Теут и при тях на негово име е наречен първият месец от годината“
Атенагор. „За християните“, 28
„И Хермес, наричан Трисмегист, свързва собствения си род с тях, и безброй други, да не изреждам всички поотделно; за тях няма вече никакъв спор, че бидейки царе, не са били смятани за богове. А че са били хора, твърдят и най-образованите между египтяните, които наричат богове етера, земята, слънцето, луната…“
Евсевий Кесарийски. Praep. еv. I, 9. 20
„Санхуниатон… грижливо проучи нещата относно Таут, тъй като знаеше, че измежду родените под слънцето първи Таут изобрети писмената и започна да прави записи; и така сякаш постави основа на словото. Него египтяните го наричат Тоут, александрийците Тот, а гърците го преведоха като `Хермес`“ Та нека се имат предвид тези неща от писанието на Санхуниатон, което е преведено от Филон от Библос и чиято истинност е потвърдена от свидетелството на философа Порфирий.“
Лактанций. De ira XI,11
„Това свидетелства Хермес, за когото Цицерон казва, че при египтяните е бил смятан за бог, и е изглежда същият, който поради добродетелите си и познаването на много изкуства е наречен Трисмегист, и е бил много по-древен не само от Платон, но дори от Питагор и седемте мъдреци“
Inst. epitome 4, 4:
„Хермес… който по учение и древност изпревари философите, и който при египтяните се почита като бог…“
14, 3:
„Трисмегист, когато казваше, че са твърде малко мъжете, познаващи съвършеното учение, изброи между тях своите роднини Уран, Сатурн, Меркурий“
Августин. За Божия град VIII, 23-24
„Понеже египтянинът Хермес знаеше, че ще дойде време, когато тези пусти, измамни, престъпни светотатства ще бъдат премахнати, страдаше; но колкото безсрамно страдаше, толкова неразумно знаеше. Защото не Светият Дух му беше разкрил тези неща…“
*
223