Старогръцка литература II

2021 г.

Проза

(4 ноември, 2021)

Лекция II

Историография

Тукидид

(на основата на Фабриций. „Bibliotheca graeca“)

1. Оцелели произведения

„История на Пелопонеската война“ или „Записки (συγγραφὴ) за войната на пелопонесците и атиняните“. Написана е на атически диалект.
Не е сигурно кой я е разделил на 8 книги; според някои била разделена на повече (13). Осма книга, която се различава по стил и е без речи, е била приписвана на други – сина на Тукидид, Ксенофонт, Теопомп. Според Марцелин и тя е от Тукидид, но я е писал вече болен и с отслабнал дух.
Че Пелопонеската война щяла да трае 27 години било казвано предварително, и въз основа на оракули.
„Историята“ обхваща 20 години от войната (431-411 пр. Хр.), която иначе е продължила до 404 пр. Хр.

2. Източници за Тукидид

Самата „История“
„Животът на Тукидид“ от Марцелин
Съчиненията на Дионисий Халикарнаски
„Кимон“ на Плутарх
„Суда“
и др. антични и византийски свидетелства

3. Животът на Тукидид

Атинянин, възвеждал рода си към Милтиад. Син на Олор и Хегесипила, от дема Халимос.
Смятат, че бил роден през ол. 77,2 (471 пр. Хр.).
Учил при Анаксагор и ретора Антифонт.
Като атински гражданин участвал във войната; командвал морски сили, разположени на Тасос. След като спартанците превзели близкия Амфиполис, бил осъден на изгнание (ол. 89,1; 424 пр. Хр.).
Установил се в тракийския град Скаптехила (Σκαπτὴ ὕλη). Оженил се за богата жена, от която му се родил син Тимотей. Там писал „Историята“.
Изгнанието му продължило 20 години, след което се завърнал в Атина
Има колебания относно мястото и начина на смъртта му, и възрастта. Някои смятат, че е умрял в Атина; според други – в Тракия.

4. Тукидид като историк

Той е първият историк, който внася в изложението си обработени речи.
Възможно е да е имал намерение да опише само десетгодишната „Архидамова война“ (до Никиевия мир), а след това да е продължил и със следващите събития.

– сравнение с Херодот

Книгата на Тукидид няма вид на художествено произведение. Тук не може да се говори за „фабула” – целта е просто да се разкаже подробно и достоверно за случилото се между 431 и 404 пр. Хр., да се докаже, че това е най-голямата война, водена някога от гърци, да се обяснят причините за избухването ѝ и за поражението на Атина.
Покрай това да се изразят някои общи мисли за развитието на цивилизацията и усилването на държавите в Гърция, устройството на по-влиятелните от тях и поведението на хората във време на тежки изпитания – като заразни болести или граждански войни.
Херодот не се опитва да обсъжда напредъка на цивилизацията: за него държавата е силна когато начело стои способен цар, подкрепян от божеството, или когато властта премине в ръцете на мнозинството, както в Атина. Тогава, казва той, държавата се засилва, защото всеки е свободен и може да вземе активно участие в обществения живот.
Тукидид размишлява за прогреса: как от множество слаби и разделени общества може да се стигне до няколко големи и могъщи. Това става, когато се овладее разбойничеството и се установят връзки между обществата. В Гърция това става по море, така че е нужно да се премахне пиратството. После да се развие търговията, което не може да стане без флот, който служи за транспорт и военни цели едновременно. Активността на гражданите поддържа държавата силна, а натрупаните средства позволяват бързо придвижване и удари на различни места през цялата година; и лесно увеличаване на армията със строеж на нови кораби и привличане на наемници. Така една държава може да разпростре влиянието си навсякъде из крайбрежията, както е направила Атина.
Но Тукидид, подобно на други гръцки автори, не смята, че дори една добре устроена и успешна държава би могла да издържи дълго. Причината е, че хората лесно се деморализират – както във време на изпитания, така и във време на успехи. При граждански войни се разпалва взаимна омраза, разбуждат се отмъстителност, коварство и жестокост, разпадат се връзките между най-близки хора. При болест и други катастрофи, идващи от природата, връзките между хората и нравствените правила се рушат поради страха да не пострадаш като останалите и отчаянието пред неизбежната смърт.
От друга страна, успехите и усещането за сила и власт водят до неоправдан оптимизъм за бъдещето, алчност и безмилостност към по-слабия. Накрая се стига до поставяне на неизпълними задачи и армията търпи поражение, а обществото, което не може да обуздае желанията си – катастрофа: било от външен враг, било поради междуособици.
Тукидид не предлага конституция, която да гарантира разумен живот и да бъде опазвана от малък брой просветени държавници (както прави Платон). Той смята, че устройство като атинското е добро, стига начело на държавата да стои мъдър мъж (като Перикъл), който със словото и авторитета си да овладява желанията и страховете на мнозинството.

Тази история се отличава от Херодотовата по изобилието и дължината на речите, произнесени от историческите персонажи. Тукидид сам казва, че не предава буквално произнесените думи, а по-скоро смисъла на казаното, намерението на говорещия, главните аргументи.
Размяната на аргументи напомня на тогавашните учебни речи като тези на Антифонт, но понякога и на трагически диалог (преговорите на атиняните с мелосците). Чрез тях се създават портрети на политически и военни дейци (Перикъл, Алкивиад, Никий). Все пак главното в речта е аргументацията – защо е полезно или справедливо да се предприеме нещо; и откриването на действителните мотиви и причини – защо тези хора и държави избират да действат по този начин.

Така че „Историята” изглежда повлияна от реторическото образование, където едно от най-разпространените упражнения е противопоставянето на две гледни точки и изнамирането на контрааргументи, които всеки път да оборват изложените по-рано аргументи на противника.

– мнения за него

Демостен бил преписал „Историята“ осем пъти.
Цицерон го хвали в „За оратора“. Също и Плутарх, Лонгин и Гелий.
Според Квинтилиан той и Херодот надминават всички историци.
Имитирал го е историкът Филист от Сиракуза (според Цицерон, Квинтилиан, Климент).

Дионисий Халикарнаски го критикува на няколко места

– продължители и проучватели

Допълнение към „Историята“ за последните години от войната е писал Кратип, връстник на Тукидид. Ксенофонт продължава историята му до 362 пр. Хр. (битката при Мантинея).
Евагор от Линдос е съставил речник към него; и за „ораторското му изкуство“, в 5 кн.

– известни места от книгата

Надгробната реч на Перикъл за първите загинали (II, 35-46)
Чумата в Атина (II, 47-54) през ол. 87,3 (430 пр. Хр.), от която боледувал и самият Тукидид.
Гражданската война в Керкира (III, 79-84)
Поражението на атиняните при Сиракуза (кн. VII)

5. Разни съобщения и пояснения

Като млад бил слушал Херодот да чете „Историята“ си на Олимпийските игри
След осъждането си и преди да отиде в Скаптехила бил на Егина, а после в Италия.
„Историята“ била изчезнала и я открил Ксенофонт

6. Други Тукидидовци

Да не се бърка с Тукидид, син на Мелетий, атински демагог и противник на Перикъл.

7. Ръкописи и издания

– ръкописи

Две групи, едната представена от Laur. 69,2 (X в.), другата от Vatic. 126 (XI в.).

– издания до 1700 г.

Гръцки
Венеция (1502 и 1503 със сх., Мануций) с две биографии – една кратка анонимна и Марцелиновата
Флоренция (1506 и 1526, със схолии)
Базел (1540, Камерарий)
Париж (1564, А. Етиен)
Париж (1610) – надгробната реч на Перикъл от кн. II

Латински
Париж (1513) в превод на Лоренцо Вала, и „Животът“ на Марцелин
Франкфурт (1589, Етиен) с „Животът“ в превод на Казобон; резюмета на речите и „Хронология“
Витенберг (1562) – речите от „История“ и няколко Демостенови речи в превод на Меланхтон; Витенберг (1569, 1580); Тюбинген (1596 с нов превод), същото в Страсбург (1614)
Базел (1566, превод на Кантер) – речта на Перикъл от кн. II

Гръко-латински
Париж (1588, Етиен с превода на Лоренцо Вала)
Франкфурт (1594, с нов превод)
Оксфорд (1596, Хъдсън), с хронология на Dodwell (chronologorum nostra aetate princeps)

Преводи (vernaculae)
френски: Париж (1527, 1559) – преведена по нареждане на Франсоа I, настолна книга на император Карл V (in castris comitem habuit); Женева (1600); Париж (1662, 3 тома)
италиански: Венеция (1545, 1563)
английски: Лондон (1550); Лондон (1628 и 1634 в превод на Хобс)
испански: Саламанка (1564)
немски: Аугсбург (1533)
датски – 1702

– до края на XX в.

Амстердам (1731); същото в Глазгоу (1758) и Виена (1785, само текстът)
Лайпциг (1790-1802, 2 тома); същото в Лондон (1819, 4 тома)
Берлин (1821, 3 тома – Бекер); същото в Оксфорд, малък вариант (1824)
Лайпциг (1824, Диндорф)
Париж (1846 и 1868, von Haase)
Берлин (1874, Schöne)

(бележките под линия не са включени)

Библиография

Източници

Авъл Гелий. „Атически нощи“. Превод Вл. Атанасов. „Изток-Запад“, 2003.

Квинтилиан. „Обучението на оратора“. Превод М. Порталски. „НИ“, 1982

Лонгин. „За възвишеното“. Превод Ив. Генов. „НИ“, 1985

Марцелин. „Животът на Тукидид“. Превод М. Славова, 2010 – https://theseus.proclassics.org/node/175

Павзаний. „Описание на Елада“. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2004-2005

Плутарх. „Никий“. Превод М. Славова. В: Плутарх. „Успоредни животописи“. „Ерго“, 2013

Херодот. „История“. Превод П. Димитров. НБУ, 2010

Цицерон. „Брут, или за прочутите оратори“. Превод П. Стоянова. В: Цицерон. „За оратора“. УИ „Св. Климент Охридски“, 1992

The Attic Nights of Aulus Gellius. With an English translation by J.C. Rolphe. HUP, 1927/1952

Diogenis Laertii Vitae philosophorum. Rec. C.G. Cobet. Parisiis, 1878

Dionysii Halicarnasei De Thucydide. В: Dionysii Halicarnasei quae exstant. Еd. H. Usener, L. Radermacher, vol. 5. Leipzig, 1899 (Stuttgart, 1965)

Pliny. Natural History. V. II with an English translation of H. Rackham. HUP, 1942/1969

Plutarchi De exilio. В: Plutarchi Moralia vol. III. Rec. et emendav. Paton, Pohlenz, Sieveking. Leipzig, 1972

Plutarchi De garrulitate. В: Plutarchi Moralia vol. III. Rec. et emendav. Paton, Pohlenz, Sieveking. Leipzig, 1972

Plutarchi De gloria atheniensium. В: Plutarchi Moralia vol. II. Rec. et emendav. Nächstadt, Sieveking, Titchener. Leipzig, 1971

Scholia in Thucydidem ad optimos codices collata. Еd. K. Hude, Leipzig, 1927
(New York, 1973)

Suidae Lexicon graece et latine. Rec. G Bernhardy. Halis et Brunsvigae, 1853

Thucydidis historiae. Vol. 1. Ed. C. Hude. Leipzig, 1915

Vita Thucydidis. В: Thucydidis historiae. Vol. 1. Ed. H.S. Jones. Oxford, 1942 (1970); В: Thucydidis historiae. Vol. 1. Ed. C. Hude. Leipzig, 1915

Vitae decem oratorum. Ed. J. Mau. В: Plutarchi moralia, vol. V. 2.1. Leipzig, 1971

Изследвания

W. Christ. Geschichte der griechischen Literatur. München, 1890

J. Alberti Fabricii Bibliotheca graeca sive notitia scriptorum veterum graecorum. Liber secundus. Hamburgi, 1720

Fr. Schoell. Geschichte der Griechischen Litterarur von den frühesten mythischen Zeit bis zur Einnahme Constantinopels durch die Türken. Nach der zweiten Auflage aus dem Französischen übersetzt von J.F.J Schwarze. Erster Band. Berlin, 1828

Справочници

Б. Богданов, А. Николова съст.. Антична литература. Енциклопедичен справочник. „Д-р Петър Берон“, 1988.

…

(11 ноември, 2021)

Лекция III

Историография

Ксенофонт

(на основата на Фабриций. „Bibliotheca graeca“)

1. Оцелели произведения

– „Киропедия“ в 8 кн. – за Кир, който побеждава Крез и създава персийската империя.
Издадена в Лувен (1527); латински превод – Венеция (1569).
Италиански превод (1527, Поджо Брачолини); френски – Париж (1659, Карпентарий); английски – Лондон (1685).
– „Анабазис на Кир“ в 7 кн. Това е Кир Млади, воювал срещу брат си Артаксеркс. Може би е публикуван под името на Темистоген от Сиракуза.
Латински превод Болоня (1533).
Френски – Париж (1529, Сигелий); италиански Венеция (1547, L. Dominicus).
– „Гръцка история“ (Ἑλληνικά) в 7 кн. Започва от 21-ва г. на Пелопонеската война (411 пр. Хр.), където прекъсва Тукидид, и в края на 2-ра книга достига до поражението на Атина от спартанците, чиято армия се командва от Лизандър (405-404 пр. Хр.). И после до победата на Епаминонд над спартанците при Мантинея (362 пр. Хр.). Липсва въведение.
Гръцко издание във Венеция (1502, Мануций) като „паралипомена“ към Тукидид. Резюме на Л. Аретино (Лайпциг, 1546).
Италиански превод – Венеция (1550, Строци); френски заедно с този на Тукидид (Париж, 1671 – 3 тома).
– „Спартанска държавна уредба“. Според някои не е Ксенофонтова.
На гръцки в Базел заедно с „Етика“, „Политика“ и „Икономика“ на Аристотел; след това в Амстердам (1647).
Латински – Болоня (1502, Филелф) Лайпциг (1543). Също в Париж (1572, Камерарий) с „Животът на Ксенофонт“.
– „Атинска държавна уредба“.
На гръцки в базелското издание; латински Лайпциг (1543, Камерарий); френски Париж (1579).
– „Спомени за Сократ“ в 4 кн. Според някои Ариан („младият Ксенофонт“) му подражава в своите 4 кн. „Спомени за Епиктет“.
Гръцки в Париж (1559)
Френски – Париж и след това Амстердам (1699 с „Животът на Сократ“, Карпентарий); немски – Хале (1693).
– „Апология на Сократ“. Въпросът за отношението ѝ към Платоновата „Апология“: коя от двете е написана първа.
Латински – Болоня (1502, Аретино).
– „Пир на философи“.
Гръцки в Лувен и Хага (1530, 1531)
Латински – Базел (1548, Корнарий и Ribittus – същия превод в базелското издание на Ксенофонт на А. Етиен)
Френски – Сомюр (1666).
– „Разговор за стопанството“ (οἰκονομικὸς λόγος) – разговор между Сократ и Критобул, син на Критон. Цицерон го е превел на младини.
На гръцки в базелското издание на Аристотел.
Латински – в гръко-латинското базелско издание на Етиен.
Френски – Париж (1572, Boetius).
– „Агезилай“ („Реч за Агезилай“) – за известния спартански цар, за когото са писали Непот, Плутарх и др.
На латински в Болоня (1502, Филелф)
Френски – Париж и после Амстердам (1659 и 1661, Карпентарий).
– „Хиерон, или тиран“ – диалог на Симонид с Хиерон Първи (брат на Гелон, наследил от него властта в Сиракуза). Показва, че животът на царя, а още повече на тирана, е нещастен в сравнение с този на частните лица. Какво да правят царете, за да са по-малко нещастни.
Латински – Болоня (1502, Аретино) и Базел (1530, Еразъм)
Френски – Париж (1550).
– „За приходите“.
Латински – Париж (1572, Камерарий).
– „За ездачеството“ – препраща към труд по същата тема на някой Симон.
Латински – Париж (1572, Камерарий).
– „Командване на конница“ (Ἱππαρχικός)
Латински – Лайпциг (1543, Камерарий).
– „За лова“.
Латински – Болоня (1502, Leonicenus).
Някои писма, запазени при Стобей и публикувани от Етиен с превод на Геснер.

2. Източници за Ксенофонт

Собствените му съчинения
Диоген Лаерций II, 48-59
Авъл Гелий XIV, 3
„Суда“
Други свидетелства на антични и византийски автори

3. Животът на Ксенофонт

Син на Грил, от дема Ерхия. Роден най-рано през 82 ол. (452-449 пр. Хр.).
На млади години бил в кръга на Сократ. После се запознал с персийския принц Кир Млади и участвал във войната срещу брат му Артаксеркс.
След като Кир бил убит в битка, Ксенофонт поел командването на 10-те хиляди гръцки наемници и успял да ги върне в Европа.
Бил близък със спартанския цар Агезилай. След като атиняните го осъдили на изгнание, се установил в Скилунт (в Елида). После се преместил в Коринт.
Жена му се казвала Филесия, а синовете му – Грил и Диодор, който загинал в битката при Мантинея.
Когато умрял в Коринт бил вече доста стар – сигурно над 80-годишен.

4. Ксенофонт като писател

– мнения за него

Според Диоген Лаерций той е първият, писал спомени за някого
Цицерон; Дионисий Халикарнаски; Квинтилиан; Тацит

– продължители и проучватели

Загубени коментари: „За Ксенофонт“ на Лонгин; „Бележки към Ксенофонт“ на Зенон от Китион.
Може би под негово влияние Цезар говори за себе си в трето лице (в „Галската война“).
Плутарх го ползва като източник за някои от биографиите си.

5. Разни съобщения

Съперничели си с Платон.
Хвалят го за съчетанието между философски/литературни интереси и воинско умение

6. Загубени и приписвани произведения

„Животът на философите“ („Суда“)
„За истината“ (Полукс VI, 33)
„Реторически изкуства“ (пак там)
„Обиколка“ (Περίπλους – Плиний III,48 и Вал. Максим VIII,13)
„За Теогнид“ (Стобей. „Антология“ 88, 14)

7. Ръкописи и издания

– ръкописи

„Анабазис“ – Paris. 1640 от 1320 г. – но възхожда към ръкопис от IX в.
„Киропедия“ – Marc. 511, XII в.
„Спомени“ – Paris. 1302, XIII в.

– издания до 1700 г.

Гръцки
Венеция (1525, Мануций), Флоренция (1516, 1527), Базел (1540, Кастелио с предговор на Меланхтон – 3 тома); (1561, Етиен)

Латински
Болоня (1502, различни преводачи), Базел (1534, различни преводачи), Франкфурт (1595, Leunclavius, Portus)

Гръко-латински
Базел (1568, различни преводачи; 1569, Leunclavius/Loewenklau – същото във Франкфурт 1594 и после 1625); (1581, Етиен – същата от Ант. Етиен в Париж, 1625), Париж (1625); Оксфорд (1703, Wells с превода на Leunclavius – 5 тома)

Френски
Париж, „Киропедия“ (1547, Contesius)
Кьолн (1613, Seysselius)

Италиански
Венеция (1587, Гандини)

– до края на XX в.

Лайпциг (1763, повтаря оксфордското от 1703)
Лайпциг (1768-1804 и 1790-1846, Шнайдер – 6 тома)

Лайпциг, „Киропедия“ (1821, Poppo)
Лайпциг, „Гръцка история“ и „Анабазис“, scripta minora (1824, Диндорф)
Хале, „Спомени за Сократ“ (1827, Хербст)

(бележките под линия не са включени)

Библиография

Източници

Авъл Гелий. „Атически нощи“. Превод Вл. Атанасов. „Изток-Запад“, 2003.

Диоген Лаерций. „Животът на философите“. Превод Т. Томов. „НК“, 1985 и „Планета-3“, 2002

Елиан. „Всякакви истории“. Превод Р. Николова. „Кибеа“, 2011

Квинтилиан. „Обучението на оратора“. Превод М. Порталски. „НИ“, 1982

Ксенофонт. „Анабазис“. Превод М. Мирчев. В: Ксенофонт. Исторически съчинения. „НИ“, 1984

Ксенофонт. „Атинската държавна уредба“, „Лакедемонската държавна уредба“. Превод М. Славова. „Изток-Запад“, 2016

Ксенофонт. „Гръцка история“. Превод Р. Стефанов. В: Ксенофонт. Исторически съчинения. „НИ“, 1984

Ксенофонт. Диалог за стопанството. „За приходите“. Превод Г. Гочев. „Сонм“, 2006 и НБУ, 2018

Ксенофонт. „Киропедия“. Превод Вл. Атанасов. „НК“, 1995

Ксенофонт. Спомени за Сократ, Пирът, Апология. Превод Р. Стефанов. В: Ксенофонт. Сократически съчинения. „НК“, 1985

Павзаний. „Описание на Елада“ I-V. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2004

Полибий. „Всеобща история“ V-XV. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2002

Страбон. „География“ II-XI. Превод В. Русинов. „Рал Колобър“, 2008

Цицерон. „За задълженията“. Превод Р. Златанова. В: Цицерон. Избрани произведения. УИ „Св. Климент Охридски“, 2008

Athenaei Naucratitae deipnosophistarum libri XV, 3 vols. Ed. G. Kaibel, Leipzig, 1887-1890
(Stuttgart, 1965-1966)

Diogenis Laertii vitae philosophorum, 2 vols. Ed. H.S. Long. Oxford, 1964/1966

Dionysii Halicarnasei Epistula ad Pompeium Geminum. В: Dionysii Halicarnasei quae exstant. Еd. H. Usener, L. Radermacher, vol. 6. Leipzig: Teubner, 1929 (Stuttgart, 1965)

Eusebius. Praeparatio evangelica. Ed. K. Mras. Berlin, 1954-1956

Isocratis orations. Recogn. G.E. Benseler, c. Fr. Blass.Vol. II. Lipsiae, 1910

Photius. Bibliotheca. Ed. R. Henry. Paris, 1959-1977

Plutarchi Moralia. vol. II. Rec. et emend. Nächstadt, Sieveking, Titchener. Leipzig, 1935/1971

Plutarchi Moralia vol. III. Rec. et emend. Paton, Pohlenz, Sieveking. Leipzig, 1929/1972.

Suidae lexicon, 4 vols. ed. A. Adler. Leipzig, 1928-1935 (Stuttgart, 1967-1971)

Изследвания

W. Christ. Geschichte der griechischen Literatur. München, 1890

J. Alberti Fabricii Bibliotheca graeca sive notitia scriptorum veterum graecorum. Liber secundus. Hamburgi, 1720

Fr. Schoell. Geschichte der Griechischen Litterarur von den frühesten mythischen Zeit bis zur Einnahme Constantinopels durch die Türken. Nach der zweiten Auflage aus dem Französischen übersetzt von J.F.J Schwarze. Erster Band. Berlin, 1828

Справочници

Lexicon der Antike. Hrsg. von J. Irmscher, R. Johne. Leipzig, 1982

***

Философски факултет
Магистърска програма “Глобалистика”
„Съдбата на империите“
задължителен курс
2-ри семестър

І. Атинска империя

1. Издигане на Атина и поява на империята през V в.
Аристотел, Херодот, Тукидид, Плутарх /Изократ, Платон, Диоген Лаертски

2. Упадък през ІV в.
Ксенофонт, Изократ /Диодор Сицилийски, Помпей Трог

ІІ. Римска империя

1. Императорите през І в.
Тацит

2. Хронология на атинската и римската държави

3. Европейски историци за римската история
Монтескьо “За величието и падението на римляните” (република и Западна империя)

ІІІ. Византия

1. Византия и кръстоносците ХІІІ в.
Жофруа дьо Вилардуен

2. Византия и османските турци ХV в.
Критовул

3. Европейски историци (ХVІІ-ХVІІІ в) за Византия
Дюканж, Монтескьо (Източна империя)

4. Съвременни академични изследвания и хронология на Византия
Г. Острогорски, “История на византийската държава”

ІV. Австрийска и австро-унгарска империя

1. Хабсбургската империя от края на ХІХ и началото на ХХ в.
Миклош Хорти, “Мемоари”

2. За края на империята
Франсоа Фейтьо. “Реквием за една загинала империя”

V. Руска империя

1. Русия и Източният въпрос през втората половина на ХІХ в.
граф Н. Игнатиев, “Записки 1875-1878”;

2. Хронология на австрийската и руската империи

3. Русия и Европа
В. Соловьов, Н. Бердяев

**

Библиография

1. Бердяев, Николай. Извори и смисъл на руския комунизъм. Превод П. Кънева. “Христо Ботев”, 1994
2. Блед, Жан-Пол. История на Виена. с. 91-126. Превод В. Илиева. “Рива”, 2009
3. Вилардуен, Жофроа дьо. Завладяването на Константинопол. Превод И. Божилов. БАН, 2000
4. Воцелка, Карл. История на Австрия. с. 202-275. Превод Ф. и Б. Парашкевови. “Рива”, 2008
5. Генов, Георги. Източният въпрос. Т. І-ІІ. БАН, 2008
6. Гибън, Едуард. Залез и упадък на Римската империя. с. 101-408 (събитията ХІІІ-ХV в.). В: Гибън, Едуард. Залез и упадък на Римската империя. Т. ІV. Превод А. Даскалов. “ЛИК”, 2003.
7. Дюканж, Шарл. История на империята на Константинопол по време на френските императори до завладяването й от турците, с. 96-194. В: Дюканж, Шарл. Византийска история. Превод М. Кискинова, Р. Заимова. Военноиздателски комплекс “Св. Георги Победоносец”, “Аргес”, 1992
8. Игнатиев, Н. П. Записки (1875-1878). Превод В. Димитрова. “Издателство на Отечествения фронт”, 1986
9. Изгоев, Александър. За интелигентската младеж. В: Жалони. с. 186-211. Превод Д. Кирков. “Летописи”, 1992
10. Клари, Робер дьо. Завоюването на Константинопол. Превод Н. Марков. “Будител”, “Европрес”, 2007
11. Контлер, Ласло. История на Унгария. с. 268-356. Превод И. Илиев. “Рива”, 2009
12. Критовул. Животът и управлението на Мехмед ІІ Ал-Фатих. Превод Ирина Радевска. С., 2004
13. Монтескьо, Шарл дьо. Разсъждения за величието и упадъка на римляните, с. 827-935 (за древния Рим и Западната империя). В: Монтескьо, Шарл дьо. За духа на законите. Превод Т. Чакъров. “Наука и изкуство”, 1984
14. Монтескьо, Шарл дьо. Разсъждения за величието и упадъка на римляните, с. 936-961 (за Източната империя).
15. Острогорски, Георгий. История на византийската държава, с. 534-717 (събитията ХІІІ-ХV в.). В: Острогорски, Георгий. История на византийската държава. Превод И. Славова. “Прозорец”, 1998
16. Рънсиман, Стивън. Падането на Константинопол. Превод А. Мумджиев. “Издателство на Отечествения фронт”, 1984
17. Соловьов, Владимир. Руската идея. В: Руският религиозен ренесанс на ХІХ в. т. ІІ. с. 155-190. Превод В. Георгиев. “Христо Ботев”, 1995
18. Струве, Пьотър. Интелигенция и революция. В: Жалони. с. 135-152. Превод Д. Кирков. “Летописи”, 1992
19. Фейтьо, Франсоа. Реквием за една загинала империя. История на разрушаването на Австро-Унгария. Превод Цв. Кръстева. “Кама”, 2003.
20. Франк, Семьон. Етика на на нихилизма. В: Жалони. с. 153-185. Превод Д. Кирков. “Летописи”, 1992
21. Шмурло, Е.Ф. История на Русия. с. 418-558. Превод Е. Тодорова. “Рива”, 2008
22. Horthy, Nicholas. Memoirs http://www.hungarianhistory.com/lib/horthy/
horthy.pdf

***

Лекция І
(26 февруари, 2011)

Издигане на Атина и поява на империята през V в.

І. Атина преди V в.

1. Преди Солон (древност – края на VІІ в.)

а. коренно население на Атика

Атиняните претендират за автохтонност (Изократ, “Панегирик” 24-25; Платон “Менексен” 237с). Тукидид (І, 2) говори за уседналост поради липсата на интерес към непривлекателната (неплодородна) земя

б. войни и царе до началото на VІІ в.

– преди Троянската война

Война с Евмолп – цар на траките от Елевзин; с амазонките от Скития (Изократ, “Панегирик” 68-70; Платон “Менексен” 239b)
Кекропс и Ерехтей (Тукидид, ІІ, 15)
Тезей, син на Егей. Обединява разпръснатите селища из Атика, установява съвет (boule) и пританейон, по време на война се обединяват около един цар (главнокомандващ), в негова чест се празнува празникът синойкии, знак за разпръснатостта е, че и до Пелопонеската война атиняните предпочитат да живеят в домовете си из Атика (Тукидид, ІІ, 15; Плутарх, “Тезей”)

– Троянска война

Менестей от Атина потегля за Троя с 50 кораба (“Илиада”, ІІ)

– след Троянската война

Ион, предполагаем син на Ксут и Креуса, (Еврипид, “Ион”); според Аристотел (“Атинска държавна уредба” ІІІ, 2) Ион е поканен от атиняните да им стане цар; йонийците, наречени по негово име, са преселници от Атина в Мала Азия (Херодот…; Тукидид…);
Кодър; Кодриди – Медонт, Акаст (Аристотел, “Атинска…” ІІІ, 3). До 713 г. царете са пожизнени, до 683 – с 10-годишен мандат, след това – по една година (архонт-цар)

в. събития през VІІ в.

– законодателство на Драконт (Аристотел, “Атинска…” ІV).

Става архонт ок. 620 г. Създава първите писани закони на Атина. Населението се разделя според ценза на 3 съсловия. Правила за избиране на архонти (висши чиновници, аналогични на министри), тамии (ковчежници), съвет (401 души). Ареопагът има съдебни функции. Възможно е заробване на атински граждани за дългове. Наказанията за някои престъпления са несъразмерно тежки.

– Атина и околните градове

Елевзин изглежда още е независима от Атина (в “Химн към Аполон” се изреждат елевзинските царе – Триптолем, Евмолп, не се споменава Атина; открити са елевзински монети)

– престъплението на Алкмеонидите

Опит на Килон да установи тирания с помощта на мегарския тиранин Теаген. Опитът е осуетен, обаче някои от привържениците му са убити в нарушение на клетва и право на убежище при храм или олтар. Сред виновниците са представители на рода на Алкмеонидите (Тукидид, І, 126). За Алкмеонидите вж. и Херодот V, 71; VІ, 123-131.

2. Солон

а. преди архонтството

– според Плутарх (“Солон”) той е посредничил между Килон и Алкмеонидите; по произход бил от първите, по имущество – от средните (елегии)

б. архонт и законодател (ок. 593) (главно по Аристотел, “Атинска…” V-ХІІ и Плутарх, “Солон”)

– забрана на заробването на атински граждани за дългове, откупуване на продадените, опрощаване на дългове

– 4 групи по ценз според дохода от земята
от първите три се избират архонти, тамии (финанси), полети (търговия), единадесетте (полиция); от четвъртата група (най-бедните) се избират членове на народното събрание (ekklesia) и съда (heliaia); в съвета (boule) от 400 души влизат по 100 души от 4-те фили. Ареопагът се състои от бивши архонти. Действа като конституционен съд, налага наказания при политически престъпления (опит за преврат), убийства

– закони

за имиграцията – граждански права се дават на чужденци, прогонени по политически причини или пък владеещи занаят;
за образованието – синът може да не издържа баща си, ако той не го е обучил в занаят; деклариране на имущесвото и произхода на доходите (Херодот, ІІІ…);
за семейството – ако синът е незаконен (от хетера) може и да не издържа баща ти;
за победителите в общогръцките състезания – получават парична награда; за участието в политическия живот – наказание за онези, които остават неутрални;
законите са изписани на дъски и поставени в центъра на града

в. след архонтството

– Солон бил обвинен в корупция, че умишлено облагодетелствал някои около опрощаването на дълговете; и двете страни (богати и демос) били недоволни от законите

– разпорежда законите да останат непроменени за 100 г.; напуска града за 10 години – пътешества (Херодот, Платон, “Тимей”)

– подтиква атиняните към война с Мегара за Саламин; предупреждава ги, че Пизистрат готви тирания

3. Пизистрат и наследниците му (Аристотел, “Атинска…” ХІІІ-ХІХ; Херодот І, 59-64)

а. Атина след Солон

На 5-тата година настъпва безвластие, не се избира архонт. След това е избран Дамасий, който е свален със сила след 2 год. Избират се 10 архонти – 5 евпатриди, 3 земевладелци и 2 занаятчии.
Оформят се три партии – на гражданите от крайбрежието (паралийци, умерени) с лидер Мегакъл, на земевладелците (педиаки, олигарси) с лидер Ликург и от планинската област (диакрии, демократи) с лидер Пизистрат

б. управление на Пизистрат

– политически борби

Поискал телохранители под предлог, че бил нападнат от противниците си и превзел Акропола (ок. 561). Бил прогонен от Мегакъл и Ликург за няколко години. Завърнал се с помощта на Мегакъл, който му предложил дъщеря си за съпруга (вж. Херодот І, 60, цитиран и от Аристотел). Той не пожелава да живее с нея, за втори път е прогонен от Мегакъл. Завръща се с въоръжена сила, подкрепен от тиранина на Наксос Лигдам. Разоръжава гражданите с хитрост. Умира ок. 528, през тези 33 год. прекарва 14 в изгнание.

– друга вътрешнополитическа дейност

– външнополитическа дейност

в. управление на Пизистратидите (ок. 528 – 510 г.)

– синовете на Пизистрат

– заговор срещу Пизистратидите и убийство на Хипарх (514 г.) (Тукидид І, 20)

– гражданска война и прогонване на Хипий

Екзарх Йосиф (Лазар Йовчев)

1870-1903

Част І

1870-1876

1870
– последен изпит в Юридическия факултет в Сорбоната (юли)
– война – не е представил дипломна теза; потегля обратно (29-ти дек.), три месеца в Швейцария (с Д. Греков); в Цариград (20 ноем.)

- френско-пруска война (юли 1970 – март 1971), Наполеон ІІІ е пленен (2 окт.);
– ферман на султан Абдул Азиз за независима Българска църква (Екзархия) (27 фев.)
– сп. “Читалище” (от окт. – ред. М. Балабанов)

1871
– неплатен чиновник в търговския съд (ян.-септ.)
– сътрудник на в. “Македония” (изд. П.Р. Славейков, ян.-май, заплащане); статия за проекто-устава на Екзархията (ян.); ред. на сп. “Читалище” (от май до май на сл. година); статия за превода на “Илиада” на Пърличев (май); Слово за ползите от читалищата (май, на събрание на Българското читалище) (“публичното мнение е върховното и най-страшно съдилище за онези хора, които не се боят ни от Бога, ни от съвестта си”); етически статии (Свобода и дълг, Страстта, Човеколюбие, Себелюбие); Интернационал “работничеството, когато прибягва до комунизма, прегръща една теория, която е чиста утопия, защото е противна на свободата и на природата на човека” (ноем.)
– калоферци искат да се върне като учител, Тъпчилещов разговаря с него по тяхна молба (юни-юли)

- Първи църковно-народен събор (фев.-юли)
– Парижка комуна (март)

1872
– статии във в. “Право”; превод на откъси от “Науката на добрия Рихард” от Франклин (“Читалище”, апр.)
– секретар-писар на Смесения съвет при екзархията (12 ян.); става монах с името Йосиф, ръкоположен за дякон (23 септ.); гласуван за Одрински митрополит (окт.), но не е одобрен. Протосингел (дек.)

- избор за екзарх – Иларион Ловчански (12 фев.), Антим Видински (16 фев.), утвърден от правителството на 23-ти; Натанаил ръкоположен за Охридски митрополит, Симеон – за Варненски и Преславски.
– оповестява се схизмата (обявена на 16 септ.)

1873
– архимандрит (ян.)
– обиколка из българските земи (Варна-Букурещ-Ниш-Рилски манастир-Пловдив-Одрин – апр.-окт.)

1874
– управлява Видинската епархия (от септ. – една година)

1875
– писмо до Ст. Чомаков за престоя си там (септ.); Връща се в Цариград като протосингел-секретар (окт., 12 лири на месец)

- въстание в Херцеговина (лято)

1876
– ръкоположен за Ловчански митрополит (2 фев.); заминава от Цариград (27 апр.) – Варна (придружава го митрополит Симеон) – Русе – Търново (30 апр., изпратен и от Григорий Доростоло-Червенски, Климент Браницки, архим. Константин) – Ловеч (3 май); обиколка на епархията (юли-септ.); в Орхание поставя за архиерейски наместник поп Кръстьо (ноем.)

- Априлско въстание

Част ІІ

1877 -1885

1877
– гласуван за Екзарх (24 април – 3 митрополити и 16 цариградчани – 9:8:2); Екзархийският устав още не е одобрен и не е в сила; Савфет паша потвърждава, че султанският указ е издаден (3 май), получава берата (указ), че е утвърден (28 май), представя се на султан Абдул Хамид (2 юни); писмо до султана, съдържащо моление за победата му над Русия (23 юни)

- напрежение между екзарх Антим (“неверен пастироначалник” според турския печат) и Ст. Чомаков. Властта се отказва да работи с Екзарха. Екзарх Антим подава оставка (април), на заточение в Анкара (юли)
– Обявяване на Руско-турската война (12 април), известия за изтребване на българи (авг.), пада Плевен (ноем.), победа при Шейново (дек.)

1878
– разговори със Савфет паша и Ференц де Зичи за Сан-Стефанска България (фев.- март). Посланикът Нелидов го представя на великия княз Н. Николаевич в руското посолство. Връчва му благодарствен адрес в Сан Стефано с 230 000 подписа (апр.). Разговори с княз Дондуков и ген. Тотлебен (май). В Пловдив – седалището е в къщата на Найден Геров, среща се с Дринов и Антим І (юни-окт.). Разговор с посланик Лобанов-Ростовски, княз Дондуков, Савфет паша в Цариград (ноем.). “Българите са по-лоялни на султана от гърците”. Не отива в Търново. “Аз съм поданик и чиновник султанов” (дек.)

- ген. Гурко в Одрин (ян.). Санстефански договор (фев.), Берлински конгрес (юли)
– Къде да бъде Екзархията – София, Пловдив или Цариград? (юли-септ.). Методий Кусевич защитава исканията на македонските българи в Цариград, споменава се за уния (авг.). Писмо на Антим І до императорския комисар
– епархиите в Македония са загубени през войната

1879
– в Пловдив (до дек. ); в София се среща с княз Батенберг (окт.); писмо от митрополит Симеон в полза на оставането в Цариград (ноем.).

- Органически устав на Източна Румелия (апр.)

1880
– завръща се в Цариград (ян.); Г. Кръстович: “Силата е само в правото Ви. Имате един ферман, който е признал за отделна българската народност, имате 1,5 милиона българско население”. Екзархът: “Македония е 8 части българи и една част гърци”.
– “Св. Анна I степен” от Александър II (септ.)
– заживява в къща в Ортакьой заедно с две от сестрите си;

- в Солун е основано д-во “Просвещение”; план за класни училища и гимназии в Македония (център Солун) и Одринско (М. Кусевич, К. Шапкарев, Н. Спространов, Хр. Бучков ); Солунска мъжка гимназия “Кирил и Методий”

1881
– тръгва за София (18 май), посрещнат от Стоилов, Иречек (23 май); в Търново (юни)
– пише до Г. Груев, председател на Постоянния комитет в Източна Румелия, в което го моли да повече средства за учебното дело в Македония

- убийство на Александър ІІ (1 март)
– преврат на Ал. Батенберг срещу Каравеловия кабинет. Извънредни пълномощия, министри – руски генерали (27 апр.)

1882

- доклад на К. Стоилов до княза за ролята на екзархията в неосвободените земи
– “Училищно попечителство” – екзархийски комитет за ръководене на просветната дейност с председател архим. Методий Кусевич (от 1884 – “Училищен отдел” при Екзархията); Солунска девическа гимназия “Св. Благовещение” (дир. Царевна Д. Миладинова)

1883
– княз Батенберг посещава султана, и патриарха, но не Екзархията (апр.); екзархът не е поканен на семейния празник на султана, на който се канят началниците на всички религиозни общини (окт.);
– приет е от Абдул Хамид II (дек.) – потвърден е ферманът от 1870, екзархията остава в Цариград, екзархът получава орден “Османие I степен”

- Одринско свещеническо училище (до 1892, откогато е в Цариград)

1884
– посреща Ст. Станимиров, назначен за деловодител на Училищното попечителство (ян.); изпраща го при Г. Кръстович да поиска 3 000 т.л. за Солунския пансион (Кръстович обещава и изпраща парите); приема М. Балабанов, външен министър на Княжеството (апр.)
– в Бруса (май)

- в Екзархията са чиновници още М. Кусевич (протосингел) и М. Пелов (секр.). Станимиров напуска (авг.), за да стане директор на Габровската реална гимназия

1885
– телеграма от княз Александър до султана – “нека правата, подарени от султан Азис да бъдат запазени и приложени” (4 май)
– Съединение; разговор с Великия везир за взаимодействие между валиите и владиците в Македония, за да се запази мирът (септ.).

Част ІІІ

1886-1894

1886

- Н. Спространов съобщава за присъединяване на част от кукушките униати към екзархията
– Ст. Станимиров е назначен за директор на Софийската класическа (Първа мъжка) – до 1893

1887
– пише до Гр. Начович (8 юни). Уверява го в благоразположението на Русия – необходимо е да се изпрати една депутация в Петербург за помирение, да се избере привременен комисар, да се поставят руски офицери начело на армията и да се избере нов княз (съгласувано с Чомаков и Нелидов).

- Фердинанд е избран за княз (25 юли)

1888
– пише до Начович (26 фев.). Да се постигне споразумение с Русия, но не чрез цанковисти или каравелисти, а чрез консерваторите или дори Стамболов; до външния министър Странски (16 апр.) – относно взаимодействието между патриаршията и сръбската пропаганда
– изложение до великия везир относно положението на бълагрите в Турция (апр.)

- Стоилов пише от Виена на Странски (26 авг) “днес е най-несгодното време за повдигане на македонския въпрос”

1889

- писмо от Вълкович до Странски “великият везир се отказал да иска от екзархията отзовавнето на митрополит Синезий от Одрин”

1890
– берати за владици в Охрид (Синесий) и Скопие (Теодосий)
– вестник “Новини” (преименуван на “Вести”) – орган на екзархията

- Вълкович прочита нотата на българското правителство пред великия везир и пред министъра на външните работи (4 юни). До Стамболов: “Впечатлението на беше приятно”. До Г. Живков: “Портата няма да отстъпи в нищо, защото България не се защитава от никого”.

1891
– разговор с Д. Ганчев (“хвали Стамболовата политика, лоялното му държане към Високата порта”)
– заповед на Великия везир до валиите в Солун и Битоля – да не се възпрепятстват българите да напуснат Патриаршията (лято); 150 села и градове писмено преминават към Екзархията

- Одринското свещеническо училище е открито в Цариград под името “Духовно училище” като клас на българското четирикласно към църквата във Фенер (септ.); Одринска мъжка гимназия “д-р Петър Берон”

1892
– протестира пред Джевдет паш за преследванията на български учители в Солун и българи в Неврокоп; приет от султана (6 ноем.)

- Свещеническото училище приема името “Св. Йоан Рилски” (ректор – архим. М. Кусевич). Намира се във Фенер, на брега на Златния рог (нездравословни здания)
– холера в Цариград

1893

- княз Фердинанд се жени за Мария-Луиза (апр.); с промяна в чл. 38 на конституцията се дава възможност не само на княза, но и на наследника му да не бъде православен (май)
– процес срещу митрополит Климент (май-юли)

1894
– берати за Велес и Неврокоп
– приема В. Думев (учител по български език в Одринското училище, тогава четирикласно) и Г. Белев на о. Принкипо, където летува; Ст. Станимиров, назначен за ректор на семинарията (септ.), изпраща го да обходи руските семинарии (ноем.); започва спор с монахините от съседния католически манастир (извадили основния камък на бъдещото здание на семинарията във Ферикьой – място, подарено от султана)

- роден е престолонаследникът Борис (18 ян.); пада правителството на Стамболов (18 май), съставено е правителство на Стоилов
– наети са помещения за семинарията в по-здравословна част на града; облекло на семинаристите, съвпадащо с халкинското; 160 ученици

Част ІV

1895-1903

1895
– митр. Григорий Русенски поканва Екзарха да кръсти княз Борис (дек.)
– след убийството на Стамболов “загуба за България” (7 юли)

- Янаки Гелев става преводач по турски в Екзархията; получава позволително от правителството за това училище, наречено вече “семинария” (апр.)
– преследване и убийства на арменци (и 1896); край на японско-китайската война, Япония придобива Ляодунския полуостров и Порт Артур

1896
– К. Стоилов идва да покани Екзарха и да издейства разрешение за отиването му в София от султан Хамид (ян.); Екзархът отсяда в сградата на (сегашната) митрополия; кръщение на княз Борис в “Св. Крал”(2 фев.)
– В Цариград княз Фердинанд посещава Екзархията и на Великден е в българската църква, но не посещава патриарха. Екзархът не е поканен в руското послство (защото трябва да се покани и патриархът)

- княз Борис е кръстен и по католически обряд; Фердинанд е признат от Русия, Турция и други Сили.
– М. Кусевич управлява Старозагорската епархия

1897
– Екзархът поздравява султана за Рамазан Байрям и победата над гърците; по време на войната обещават 4 берата след войната и да се пази в тайна (окт.).
– Говори с изключените от семинарията (“Основали сте тайна библиотека с книги, противни на държавата, в която живеем”).
– Ръкоположение на трима митрополити – Козма Дебърски, Герасим Струмишки, Методий Охридски (дек.) (Я. Гелев му предал забраната с умишлено закъснение; ръкополагат се в три последователни нощи, тайно от Патриаршията в стария “Св. Стефан” (къща, подарена от Ст. Богориди, осветена 1849). С Григорий Русенски и Константин Врачански нощуват в метоха с/у църквата).

- гръцко-турска война
– купуват място за семинарията с готови здания в Шишли, близо до бъдещата болница “Евлоги Георгиев”; от семинарията са изключени (до края на годината) 6-ма участници в таен революционен кръжок. (фев.). Имали тайна библиотека със съчинения на З. Стоянов, Ст. Заимов, Вазов, Ботев, Каравелов.
– посланик в Цариград – Д. Марков. Протакане и съпротива от Портата (правителството) и Ялдъза (Двореца) за бератите. Назначават се архиерейски наместници на гръцките митрополити в Прилеп, Пехчево и другаде.
– семинарията “Св. Йоан Рилски” вече е шестокласна (от 1895) със собствена сграда. Учениците – главно от Македония и Одринско, стипендианти на Екзархията (в нея са учили Ив. Марковски, Ив. Снегаров)

1898
– приема В. Думев относно учителите, членове на ВМРО, после и Г. Петров (след събранието на ЦК в Солун – авг.)
– освещаване на желязната църква “Св. Стефан” в Цариград (8 септ.)
– подава молба до Портата за назначаване на митрополити в Мелнишка и Серска епархия (Сяр), Полянска и Солунска (Солун), Одринска (Одрин), Маронийска и Ксантийска (Гюмюрджина)
,
– Крит получава автономия
– българска класическа гимназия в Битоля (7 класа)
– В. Думев – представител на ЦК на ВМРО в Цариград, Гьорче Петров – в София; убит е редактора на “Новини” Д. Македонски (фев.)

1899
– възразява пред Таксин бей за готвеното назначение на Фирмилиан за Скопски митрополит

- завършва първи випуск на семинарията (1913 – закрита, преместена в Пловдив); “д-р Петър Берон” става пълна гимназия, 7 класа; девическа гимназия “Янко Касъров” в Одрин

1900
– пише до мин.председателя Т. Иванчов и до княза относно опита за отцепване на Скопска епархия (авг.)
– ограбен от македонския революционер С. Мерджанов

1901
– разговор със Зиновиев относно Фирмилиан. Научава, че Русия подкрепя назначението, за да помогне на крал Александър.

- Правителството на Р. Петров предпочта да се ограничи дейността на македонските комитети

1902
– тържествено честване на 25-годишнината от служението на Екзарха в Цариград (апр.); става почетен член на Книжовното дружество и доктор honoris causa на Университета
– получава телеграма, подкрепяща действията му срещу отцепването на Скопската епархия, подписана от лидерите на партии – Др. Цанков, П. Каравелов, Ив. Гешов, В. Радославов, Д. Петков, Р. Петров

- освещаване на българската болница “Евлоги Георгиев” в Цариград (апр.)
– 878 български училища във вилаетите – в Цариградски и Одрински 149, в Солунски, Скопски и Битолски – 729
– назначаване на Скопския патриаршистки митрополит Фирмилиан (сърбин)
– въстание в Горно-Джумайско, Разлог, Неврокопско, Мелнишко

1903
– записки до княза относно изтребването на българи в европейска Турция (май-юни)
– повикан при великия везир – съобщава му се за Илинденското въстание (22 юли)

- нота на Русия и Австрия до Портата относно въстанието (фев.); среща на руския и австрийския императори относно събитията в европейска Турция (септ.)

**

Арнаудов, М. Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870-1915). С., 1940

Арнаудов, М. Живот и дейност на екзарх Йосиф. Синодално издателство, 1965

Арнаудов, М. Към историята на българската екзархия. Документи 1881-1890. Ун. печатница, 1944

Йосиф I. Дневник. Хр. Темелски, Т. Събев, текст, коментар, редакция. Военноиздателски комплекс „Св.Георги Победоносец“, 1992

Йосиф I. Писма и доклади. В. Георгиев, Ст. Трифонов, съст. “Клуб 90”, 1994

Екзарх Йосиф І в спомени на съвременници. Хр. Темелски, съст. УИ “Св. Климент Охридски”, 1995

Йосиф І, Екзарх Български 1877-1902. Юбилеен сборник, 1904

Йовчев, Л. Статии и преводи. Ф. Марчев и др., съст. 2001

Гавриил Кръстович

1835-1885

Част І

1835-1849

1835
– писмо до Р. Попович в Карлово от Сливен (фев.). Оставил един “Корнелий Непот”, получил чрез Стойко [бащата на Г. Раковски] писмо от “Стефанаки челеби” [Ст. Богориди] до чорбаджиите в Котел и Сливен. Потеглял за Котел и оттам – за Цариград;
– друго писмо от Котел (март) – първенците се отказали да му плащат учението в Цариград (недоразумение за разноските между тях и Богориди). Препраща и писмото от Богориди до първенците. Иска от Р. П. препоръка до Богориди за разноските, да учи повече неща с цел да остане в Цариград при някой търговец;
– друго от Цариград (март, на български) – добре е приет в “бейския конак” от Богориди, от майка му и сина му; друго от Цариград, Фенер (апр.). Нарича Богориди “княз (prinkeps) на Самос и околните острови”. Не е доволен от домашния учител, с когото четат (заедно с Николай Богориди) Размишленията на Маврокордатос; друго (май) – оплаква се от скучното преподаване, четяли Динарх с елементарен анализ. Цитира Лукиан за образованието. Разговарял с Н. Логадис, учител в Куру-чешме. Чуди се как да говори с Богориди, който “не ме постави в никое училище, дето се извършва всеки напредък, но ме държи вътре в конака”;
– друго (юли) – живеят в Халкедон, бягайки от чумата. Пита за новите книги на Неофит Рилски и Анастас Кипиловски. Моли го да плати за екземпляр на речника на Антим Гази. От една седмица учат аритметика и “Панегирик” на Изократ. Предстоели нови предмети – алгебра, геометрия, реторика, поетика, физика, метафизика. Скоро започват и френски. Разговарял с майката на Богориди;
– друго (ноем.) – ученето не върви, не започва френски по разни причини, съученикът му не учи достатъчно. Доволен е от грижите на баба Ана. Получил книгите на Неофит. Приятелят му Бончо бил изпратен в Крайова при ton exochotaton jatrophilosophon Петър х. Берович.

1836
– писмо до Р. Попович (ян.) – Ст. Б. му дал 500 гроша за нови дрехи; друго (март) – ученето на гръцки било слабо, но започнал да учи френски.
– други две (авг.) – събира спомоществовователи за Христоитията. Редактирал преведен на български Encheiridion за църковния ред; друго за българския правопис и граматика (видял граматиката на Неофит Рилски).
– друго (септ.) – князът щял да замине през октомври за Молдова, а него да настани в патриаршията като копист, за да се подготви за секретар; той самият вече превел Илиада І-ІІІ и от френски Мудрост добраго Рихарда

1837
– писма до Р. Попович (ян.) – споменава за чумата в Цариград. Султанът забранил на християните да се качват на кон; бил назначен за писар в патриаршията, превел Митос Продиков
– друго (март). Р.П. щял да издаде превода на Мудрост добраго Рихарда. Две години не видял полза от княза и ще го моли “със сълзи” да продължи учението си
– в предговора към Христоития Р. Попович споменава Кръстович – че е учил гръцки в Котел и Карлово и за преводите на Илиада І-ІІІ, Мудрост добраго Рихарда и Митос Продиков.
– друго (юли) – разнася книгите на Попович. От май живеел в Куру-чешме.
– друго (дек.) – вече е ученик в Куру-чешме, приет през септ. след 1-2 изпита. Около 60 ученици. Учат Аристофан (Плутос, Облаци), Есхил (Прикованият Прометей), география, физика, граматика, богословие, Катехизис-а на митрополит Платон. През лятото чел Аритметика на Теофил Каирис. Опасност от болестта. Болестта засегнала Пловдив, Карлово и околностите. Относно преписването на превода на Робинзон. Стойко чорбаджи довел Сава (Раковски), който е записан за ученик в Куру-чешме и поздравява Р.П. Богориди споменал, че може да изпрати Кръстович във Франция. Интересува се за Историята и Речника на Анастас (Кипиловски) Казва, че не желае да стане учител във Видин.

1838
– писмо до Р. П. от Цариград (фев.) – съобщава му, че заминава за Париж. Споделя тревогите си – да не се усъмни в правотата на православието, как ще съжителства с “бейзаде Николаки”. Моли го да изпраща писмата си до Сава Стефаниди (Раковски); в свое писмо (ян.) до Р. Попович Раковски също споменава, че по решение на Ст. Б. Кръстович заминал за Париж.
– писмо до Р.П. от Париж (май) – пристигнал след 51 дни пътуване. Николаки го посрещнал – бил драгоман в османското посолство. Учат 3 пъти седмично латински и всеобща история и 3 пъти – френска граматика и превод. Следващата година Кръстович щял се яви на изпит по всички общообразователни предмети, за да постъпи в “Академията на правото” (реторика, география + геометрия, алгебра, физика, химия, астрономия). Споменава, че се запознал с единородец от Ески-Заара, който от една година учел медицина [това е Ал. Екзарх]; друго (юни) – “за мен едничката слава и желание е да се върна в Котел”. Изказва радост от приятелските чувства на Неофит Рилски към Р.П., споменава за Кипиловски, казва, че “не се залавя за една своя система”; друго (окт.) – превел от френски биографиите на някои древни философи и ги изпратил на Р.П. За българския език против “надутите славонисти” – “жените еднички говорят по-правилно [български]” –; друго (дек.) – за ползата от ветеринарното училище в Париж, която биха имали някои сънародници.

1839
– писмо до Р.П. (фев.) – Ст. Б. му определил издръжка 3000 фр. годишно, така че той могъл да излезе от турското посолство, където нямало условия за учене и да си наеме собствена стая. Вече учи философия, реторика, физика, математика. През юли му предстои изпит. Според турския посланик от тази наука (правото) той нямало да има полза в Турция. Ходатайствал пред турския посланик да определи помощ за Александър х. Бойоглу (Екзарх). Моли Райно да препрати приложеното писмо на Ал. Б. до Ески-Заара. Писмата щели да минават през Виена до Филипополи чрез търговеца от Карлово Евстатий Гешоглу, а не по море. За напреженията между демократи и монархисти, за конфликта между Холандия и Белгия; друго (март) – за промяна в началното образование в България (трябва повече предмети, а не само гръцки).

- възцаряване на Абдул-Меджид

1840
–

1841
– писмо до Р. Попович от Париж (август, на български); последното писмо от Р.П., което получил, било от юли 1839-та. Александър х. Бойоглу заминава за България с “един французки превелик мъж”. Кръстович научил за “нещастията в Ниш”. Сава му писал, че “българите са се събудили откъм учение” Учи право (“правдата или законното знание”), взел два изпита, предстои му още един и ще вземе “един диплом”. По негова молба Ст. Богориди ще го остави още известно време да учи.

- Ал. Екзарх заминал с икономиста академик Бланки; проучват относно въстанието и жестокото му потушаване в Нишко, Пиротско и Лясковско
– Ст. Богориди (Стойко Иванов) е “княз Самоски” (наследствена). Самос е автономен, Богориди не го посещава.

1842
– писмо до Р. Попович от Париж (ян., на гръцки); Ал. Екзарх донесъл едно Евангелие в превод на Неофит Рилски (К. не го одобрява). Надява се до една година да се върне; последно писмо от Париж (юни, на гръцки);

- “Български народни песни и пословици” от Ив. Богоров, Будапеща

1843
– завръща се в Цариград (дек.); частен секретар на Ст. Богориди

- публикуван е пътеписът на Бланки Voyage en Bulgarie.
– К. Огнянов отваря печатница в Цариград, отпечатва Страдание на великомъченица Марина (първа книга на български, отпечатана в Цариград)

1844
– писмо до Р. П. от Цариград (ян., на български) – “отечеството наше Болгария; моят господар Ст. Б. го люби премного и би му сторил големи добрини, ако би се не боял…”; “еднакво с вас съм укорен за грекомания, обаче, от моите изследования ради старо-български-ът наш език мога кого-то праведно да укоря за россомания”; запознава се с еленчанина Иларион, който се готви да напечата Катехизис-а на Платон на български; друго писмо (фев.-март, гръцки) – среща се всекидневно с Иларион, очаква той да стане някога архиерей; писал на Априлов (не одобрява казаното от него в Денница); надява се Неофит (Бозвели) да бъде освободен.
– писма до Р.П. относно българския език (март-септ., на български). Упреква Априлов, Кипиловски, К. Огнянов. “Няма по-добри и по-полезни книги да дадем днес на българите, освен исторически”; последно писмо (ноем, на бълг.) – казва, че превежда една “История на откриването на Америка”

- Иларион не може да получи паспорт за Русия, защото не получава препоръка от гръцките владици. Ст. Богориди му казал да стои в Куручешмейското училище и да чака да се уреди въпросът (“мълчете да не ни чуят гърците!”)
– класни училища на Ив. Момчилов в Елена и Б. Петков в Калофер; Девическо взаимно училище във Враца на Цв. Кръстенякова
– Кипиловски отпечатва Буквар; сп. “Любословие” на Конст. Фотинов в Смирна (апр. – до дек. 1846)
– Политическата програма на Илия Гарашанин

1845
– Ст. Богориди изпраща “частния си секретар” Кръстович за управител (dioiketes, “каймакамин”) на Самос (май); писмо до Р.П. (окт.); второ писмо – “не Самски правител, но и паша, но и бей да стана, пак … от българството-то си не излизам” (дек.)
– редактира Есопово житие на Попович и му го изпраща обратно.

- поема “Стоян и Рада” на Н. Геров в Одеса
– йеромонасите Иларион Стоянович от Елена и Неофит Бозвели са заточени на Света Гора

1846

- класно училище на Н. Геров в Копривщица;
– 20 руски стипендии за Петербург, Москва, Киев
– в. “Български орел” на Ив. Богоров в Лайпциг (апр. – до дек. 1846)

1847

- класно училище на Н. Попконстантинов в Пазарджик
– умира Васил Априлов (окт.). Завещава 60 000 рубли на габровското училище (според писмо на Н. Палаузов до Г.К.)
– Ал. Екзарх се установява в Цариград, подава прошение до везира за правото на българите “да имат свои духовни началници и да издигат свои църкви” (ноем.)

1848

- писмо до Р.П (фев.). Съобщава, че през изминалите две и половина години е уредил училища по всички села и е “поправил законите”. Получил писмо от “някой” Н. Палаузов, който му съобщил за смъртта на Васил Априлов.

- Н. Сапунов е упълномощен от 24-те еснафи да иска позволание за построяване на българска църква
– като заточеник в Света Гора умира Неофит Бозвели
– “Цариградски вестник” на Ив. Богоров, Ал. Екзарх, Т.Бурмов

1849
– Ст. Богориди потвърждава дарението си, започва строеж на метох, параклисът е осветен (окт.)

- класно училище в Шумен

Част ІІ

1850-1859

1850
– завръща се в Цариград (апр.), писмо до Р.П.; писмо до Найден Геров в Пловдив относно издаването на една “филологическа книжка” (авг.)
– мисия в Света Гора за разрешаване на имотен спор за земя между Хилендарския и Иверския манастири (есента); освобождава от заточение Иларион Стоянович (дек.)

- класно училище на Н. Геров в Пловдив

1851
– става член на търговското съдилище в Цариград (по-късно – член на върховния съд, преподава търговско право в правителствено юридическо училище – М.Б.)
– влиза в настоятелството на българския храм, утвърдено от патриарх Антим (заедно с Хр. Тъпчилеща, Евстратий Гешоглу и др.)

- умира Анна (Гана), майка на Ст. Богориди

1852
– като секретар на Богориди е на венчавката на дъщеря му – Мариорица – с Фотиади бей (християнин) в присъствието на султан Абдул Меджид (дек.). Венчава ги цариградският патриарх.

- класни училища в Карлово и Търново
– “Христоматия на славянския език” на Н. Рилски в Цариград

1853

- “Критически издиряния за историята българска” на Ю. Венелин в превод Б. Петков

1854

- Кримска война – до 1856

1856

- 13 католически училища из България; български читалища в Свищов и Лом (ян.-апр. – Ем. Васкидович и др., Кр. Пишурка)
– “Български речник” на Н. Геров в Петербург
– Парижки договор след Кримската война; “Хатти-умаюм” (фев.)

1857
– Евл. Георгиев от Галац до Найден Геров в Одеса: “Г. Кръстович е, ми се чини, от добрите българи и ще можем да се ползуваме от него” (май). Н. Геров до Евл. Георгиев: “г-н Г. Кръстович е твърде благонамерен човек, добър българин, но всичко върши опипом, и, истина, другояче той не може да прави, защото е чиновник на Капия-та, та не трябва да излиза вън от пределите, които тя пази. Затова той не се меси в такива големи работи, каквото искат нашите, духовенство независимо и проч… (за княз Богориди) г-н Кръстович трябва да го поддържа в добрите му намерения. Това той прави и доста добре”.

- Н. Богориди, второроден син на Ст. Б. става княз в Молдова (и 1858)
– “Месецослов на българската книжнина” в Цариград на Д. Мутев и Др. Цанков (до 1859)

1858
– Кратко изследване на българската древност (май, “Български книжици”, Цариград); предава ръкописа на Писма за някои си мъчности на българското правописание (окт.), които излизат в “Книжици” тази и следващата година
– гл. редактор на “Български книжици”
– умира Райно Попович

- Иларион е ръкоположен за Макариополски епископ (предстоятел на българската църква в Цариград – окт.)
– сп. “Български книжици” на Д. Мутев (ян. – до 1862)
– събрание на цялото православно народонаселение (до фев. 1860)

1859
– Писма за някои си мъчнотии на българското правописание (в Цариград)
– несъгласия с България на Др. Цанков – посочва ги като орган на католическата пропаганда.
– умира Стефан Богориди (авг.)
– предлага да се оттегли от редакторското място (31 дек.); относно съдържанието на “История” – ч. І – история на хуните (че са българи), ч. ІІ – до Кубрат (завършена), ч. ІІІ (на свършване) – до края на Първото българско царство в началото на ХІ в.

- гимназия “Св. Св. Кирил и Методий” в Болград, Бесарабия
– “Кратка славянска граматика” на П. Зографски (Цариград)

Част ІІІ

1860-1872

1860
– написва отговор на речта на Ст. Каратеодори от 16 фев., подписан от Н. х. Генчоглу и отпечатан в “Български книжици”; участва в събранието на 26-ти март, където решават да скъсат с патриаршията.
– ”Български Великден” (3 апр.);
– участва в обиколката на Мехмед Къпръзли паша за да установи състоянието на християните – до Нишко, после до Силистра и Тулча

- брошура на Т. Бурмов “Българите и високото гръцко духовенство” (Цариград, март)
– в. “Дунавски лебед” на Раковски (септ. – до края на 1861); “Българский за независимо священство въпрос” на Раковски; “Народни песни на македонските българи” на Ст. Веркович
– протестантско училище в Пловдив
– нота на княз Горчаков до страните, подписали Парижкия договор, относно положението на христитяните в европейска Турция

1861

- читалище “Братска любов” в Букурещ (по иниц. на Раковски); църковно-народен събор
– умира султан Абдул Меджид, наследява го Абдул Азис

1862
– влиза в българо-гръцката комисия, която да се занимае с “осемте” български искания (заедно с Чомаков, Бурмов, Н. Тъпчилеща – до средата на следващата година)

1863

- в. “Съветник” на Т. Бурмов, Н. Михайловски (март – до 1870)
– Софроний става патриарх (до 1866)
– българска католическа гимназия в Одрин; протестантският “Роберт колеж” в Цариград

1864
– заедно с Панарет Пловдивски, Антим Преславски и Доротей Софийски присъства и аргументира българските искания на свикан от патриарха събор (12 юни). Присъстват бивши цариградски патриарси, останалите източни патриарси, митрополити и епископи, много гърци (съборът е от фев. до юни).

- Граф Игнатиев става посланик в Цариград (септ.)

1866
– везирът Али паша призовава патриарха да вземе решение по българския въпрос. Свиква се събрание в същия състав като преди две години. Присъстват само Кръстович и Панарет Пловдивски (апр.)

- българско читалище в Цариград (от апр. – Т. Бурмов, П.Р. Славейков и др.)
– в. “Македония” на П. Р. Славейков (дек. – до 1872)
– Критско въстание

1867

- патр. Григорий VІ (фев.). Предава на граф Игнатиев проект за създаване на автономна българска църква. Представен е на турския министър на външните работи (юни)
– в. “Дунавска зора” на Д. Войников (ноем. – до 1870)

1868
– Портата изпраща на патриаршията официално два проекта за църковния въпрос, съставени вероятно с негово участие (окт.). Григорий VІ ги отхвърля

- “Граматика на новобългарския език” на Ив. Момчилов
– чети на х. Димитър и Ст. Караджа (юни)
– окръжно на Григорий VІ до всички автокефални църкви за вселенски събор (16 дек.)

1869
– История Блъгарска под имя уннов (Цариград)
– Заедно с Г. Стоянович Чалоглу и х. Иванчо Пенчович участва в комисия, назначена от Али паша и съставена от по три мирски лица от българска и гръцка страна (фев.-юни). Съставя проект, приет от комисията, съгласуван с граф. Игнатиев и одобрен от Портата. Григорий VІ не успява да убеди светския съвет при Патриаршията, има и български възражения; през септ. Али паша съобщава на Кръстович и други представители в комисията за фермана; проектът за ферман е съставен (“голяма част е съставена по негово внушение, за да не кажа негова диктовка” – М.Б.) от Кръстович и предаден на пашата (ноем.)
– публикува Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос (на гръцки).

- Н. Палаузов, начело на депутация на одеските българи, е приет от Александър ІІ в Ливадия
– създаване на Българско книжовно дружество (М. Дринов, В. Друмев, В. Стоянов – септ.) в Браила
– в. “Свобода” на Л. Каравелов (ноем. – 1874) в Букурещ
– “Българска история” на Й. Груев (Виена); “Исторически преглед на българската църква” на М. Дринов (Виена)

1870
– на 28 фев. заедно с останалите членове получава от Али паша ферман за учредяване на автономна българска църква под името екзархия.
– на 8 март избран (на съвет от 40 българи) във временния смесен съвет за управление на екзархийските работи (5-ма владици и 10 мирски лица – х. Ив. Пенчович, Хр. Стамболски, Хр. Тъпчилеща, Ст. Чомаков, Н. х. Минчоглу и др.). Утвърден със султанско решение (ираде) на 30 март.

- из фермана: изборът на екзарх, съгласуван със султана, се потвърждава от патриарха и се назначава със султански берат; мирото се получава от патриаршията; определетя се епархиите; екзархът може да идва в Цариград при същите условия, както източните патриарси
– сп. “Читалище” на М. Балабанов, П.Р. Славейков, Л. Йовчев, С.С. Бобчев (окт. – до 1875) в Цариград

1871
– заедно с х. Ив. Пенчович, Каратеодори и Зографос участва в комисия за спогодба с патриаршията. Налага му се да дава обяснение пред събора (23 март)
– участва в църковно-народния събор (фев.-юли,15+35 представители на епархиите), произнася реч на първото събрание, след Ил. Ловчански и Ст. Чомаков, и преди И. Макариополски; съставя проектоустав за управлението на екзархията; настоява за пожизненост на Екзарха (май); на 14 май уставът е предаден на Али паша (поч. на 25 авг.); на 16 май е приет (заедно с Чалоглу, Пенчович и Минчоглу) от Григорий VІ, който заявил, че не признава фермана и че въпросът трябва да се реши на вселенски събор.
– Антим VІ се среща с 6-ма членове на смесения съвет, сред тях и Кръстович (25 септ.)
– възлага на М. Балабанов да дава частни уроци по право на един турски върховен съдия; в “Читалище” (окт.-дек.) излиза частичен превод на Antirresis като Възражение на Патриаршеский Епистолярен мемоар.

- Григорий VІ официално протестира срещу фермана пред великия везир (24 март); патриарх става Антим VІ (септ.)

1872
– привременният съвет избира Антим Видински за български екзарх (16 фев.). Султанският берат е издаден на 2 април.
– Кръстович, заедно с Пенчович и Чалоглу посещава патриарха (3 апр.)
– съобщава на Екзарха, че Мидхат паша иска промяна на фермана и нов устав заради схизмата (окт.); смесеният екзархийски съвет го избира за член (16 дек.), той отговаря, обяснявайки отдръпването си (21-ви)
– Марин Дринов критикува История Блъгарска в Периодическото списание на Книжовното дружество (Браила).

- екзарх Антим извършва служба на 11 май, споменава “всякое епископство православных” вместо патриарха, прочита акт за възобнова на българската църковна независимост; патриаршески събор низвергва Антим, отлъчва Панарет, Иларион Ловчански, а Иларион Макариополски е предаден на “анатема” (13 май);
– Иларион М. е назначен за Търновски митрополит, ръкоположени са и други митрополити (май, бератите са получени в края на юни)
– българската църква е обявена за схизматична (16-24 септ.); екзарх Антим отхвърля схизмата (18 окт.)

Част ІV

1873-1885

1873
– Отговор на М. Дриновата критика в “Читалище” (май)

1874
– прошение на цариградски българи до екзархията да се помири с Кръстович (септ.). Той отказва (дек.).

1875
– критикува (в “Читалище”) статия на М. Дринов за българската азбука. Дринов отговаря следващата година в “Периодическо списание”.

1876

- детрониран е Абдул Азис, наследява го Мурад V, скоро след това Абдул Хамид ІІ

1878
– разговор с екзарх Йосиф (24 ноем.). Съветва го да не се установява в княжеството, за да не се загуби връзката с Македония. Синодът да в Пловдив, а самият екзарх да пребивава временно в Цариград, подобно на Йерусалимския патриарх.

1879
– Алеко Богориди – ген.-губернатор на Източна Румелия, Кръстевич – генерален секретар и директор на вътрешните работи (май)

- Батенберг е посрещнат в България (юни)

1881
– изказвания на сесиите на Областното събрание (ноем – М.Б)

1883
– по Евстатий Пелагонийски предава на екзарха “да се държи за фермана, да се представя за независим от Княжеството, да състави синод и съвет” (дек.)

1884
– назначен за генерал-губернатор на Източна Румелия (апр.)
– преди назначаването екзарх Йосиф разговаря със “садразамина” за положението в Румелия. Споменава “Гаврил ефенди” като възможен нов генерал-губернатор; “отговаря, че Г.К. няма да благоприятства съединението, но не отговаря, ще може ли да го спре” (апр.);
– нов разговор на екзарха и садразамина – екзархът казва, че “назначението на Гаврил паша направило много добро впечатление на всичките народности и че се надява тоя почтен и хитър чиновник ще успокои всички партии и духове и ще съумее да се предпази от разни интриги” (“Дневник”, 9 юни).

1885
– Съединение (6 септ.). Кръстович е арестуван (случката с файтона).
– Около 18-ти е в София, настанен в дома на Г. Муравенов. М. Балабанов и Д. Гешов го посещават. На 21-ви заминава за Лом, оттам за Цариград с кораб (пристига на 2-ри окт.). Султанът го приема на 7-ми.

***

Арнаудов, М. Екзарх Йосиф и българската културна борба след създаването на Екзархията (1870-1915). С., 1940

Балабанов, М. Гавриил Кръстович – народен деец, книжовник, съдия, управител. 1914

Балабанов, М. Българска колония на един остров. “Периодическо списание”, 1910

Бобчев, С.С. Какъв беше Г. Кръстевич. “Българска сбирка”, С., 1899

Бонева, В. Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Шумен, 2000.

екзарх Йосиф І. Дневник. “Св. Георги Победоносец”, 1992

Кепов, И. П. Гаврил Кръстевич – живот, обществено-църковна и книжовна дейност. 1929

Кръстович, Г. “Брошура от името на търновския представител на патриаршеския събор хаджи Николи Минчоглу”.В: Български книжици, г. III, 1860

Кръстович, Г. Опровержение на възражението на Великата църква против издадените от правителството проекти за решението на българския въпрос. Превел Н. Михайловский. Цариград, 1869

Ников, П. Възраждане на българския народ. Църковно-национални борби и постижения. БАН, 2008

Стамболски, Хр. Автобиография, дневници и. спомени на д-р Христо Тонев Стамболски от Казанлък. Т. І-ІІІ

Част І

1904-1908

1904

- Untersuchungen zur Geschaftsfahigkeit der griechischen Frau (дисертация – защитена в Ерланген, изд. в Лайпциг 1905).
– Назначен за учител в І-ва Мъжка гимназия; редактор в сп. “Библиотека” на Павел Генадиев; често се вижда с П. Славейков
– Гръцка граматика от Г. Димитров (рецензия – “Пряпорец”, фев.)

1905

- превод на Прометей от Есхил (“Българска сбирка”, ХІІ, кн. 1; 2-ро изд. в отделна книжка)
– публикува в “Македонски преглед”, ред. на лит. притурка А. Протич; в сп. “Художник”, изд. Павел Генадиев. През лятото Генадиев му предлага да преведе “Фауст”

1906

- затворен от П. Генадиев за 1 месец в Пловдив, превежда Фауст от Гьоте.
– сгодява се в Лондон

1907

- превод на Федон от Платон
– драматург (артистически секретар) в Народния театър (май-дек.); редактор в сп. “Художник” заедно със С. Радев и П. Генадиев.

1908

- във в-к “Време” с Ал. Гиргинов и Й. Хербст (от 1 ян. до края на 1909, подкрепя демократическия кабинет, както и “Пряпорец”)
– превод на Баскервилското куче от Конан Дойл (за “Време”)
– Академическия съвет го приема за частен хоноруван доцент по класическа филология (21 юни), встъпителна лекция (6 окт.)

Част ІІ

1909-1921

1909

- печата стихотворения в “Слънчоглед” на Д. Кьорчев (фев.-юни).

1910

- печата в “Пряпорец”
– “На почивка” (сборник фейлетони); негови стихотворения са отпечатани в Българска антология на Дебелянов и Подвързачов.

1911

- Любовта в гръцката поезия в класическия период. Епос и лирика (Годишник на СУ); Песента на българката (на чешки, сб. На Етнографския музей)
– превод на VІ песен на “Одисея” (сп. “Знание”, ноем.)

1912

- редовен доцент по класическа филология при Катедра по сравнителна литературна история (19 май)
– Класическа култура (студия – “Училищен преглед”, ХVІІ, кн. 7-8)

1913

- Любовта в гръцката поезия в класическия период. Драма (Годишник на СУ)
– Чува за самоубийството на Лора Каравелова (…слугинчето извика…, ноем. – Ив. Богд.)

1914

- студентско дружество “Бяло море”

1917

- писмо от Ив. Вазов с поздравление за превода на Есхил и Еврипид (юли)

1918

- с Дора Габе във Виена – гладно време, колети от България (май)

1919

- пътува с кораб от Тарент към Цариград

1920

- Художествен театър или вишнева градина (статия за гостуването на МХАТ – окт.

1921

- Институт по Клсическа филология (Балабанов – директор), и катедра по гръцка филология – ръководител

1922

- Сухи напъни в “Развигор” (заради нея К. Христов емигрирал?)

Част ІІІ

1922-1944

1924

- ред. колегия на “Развигор” (снимка с Т. Боров, Д.Б. Митов, Елин Пелин – пролетта)
– установява се да работи в къщата на Вера Бояджиева “У дома не е удобно”.

1925

- във Флоренция със семейството (снимка – фев.); в Атина (снимка на Дионисовия театър);

1926

- член на основаната секция на ПЕН-клуба

1928

- три сказки в читалище в Шумен

1929

- делегат на Виенския конгрес на ПЕН-клубовете с Вл. Полянов

1932

- награден с “Гьоте-медал” (авг.-септ.); представя Маринети (близък до Мусолини) в кино “Роял” (сега Театър на НА)
– разговори с П. Славински относно проект за дисертация на тема “Разделение на властете в древноатинската демокрация” (разговарят по “Цар Освободител към Орлов мост”)

1933

- във Флоренция и Рим със семейството (снимки – пролетта)

1934

- юбилей в Народния театър – реч на С. Радев (30 ян.). Срещи и разговори със С. Радев (уволнен след 19 май); честване и във Варна (поздравен от Д. Осинин); честване в Кюстендил (придружаван от Я. Язова, поздравен от Е. Каранфилов). Е.К го посещава през великденската ваканция (“кабинетът му беше високо горе под самия покрив”). Г. Михайлов го вижда да върви от Университета към НС (пролет)
– в новата сграда – 189 е Балабановия кабинет, 188 – на Бешевлиев и Георгиев. 187 – семинарна зала, заключва се. Врата при 14 ауд. (сега филологическа библ.) се заключва, студентите имат ключове. Долу- ауд. 12 (сега 176). 175 – кабинет на Дечев (описание на Михайлов – студент оттогава).

1935

- в Лом, сказка в читалището, писмо до Ал. Божинов (апр.)

1936

- в Казанлък, сказка за древните езици, писмо до Ал. Божинов (есента)
– статия за Асен Златаров по повод смъртта му (дек.)

1937

- Д-р Кръстев като човек (юб. вестник на кръжок при Кюстендилската гимназия – апр., бр.1); по радиото “За лъжата” (1-ви апр.)

1939

- живее на “Солун” 48 на седмия етаж (над Ив. Богданов и жена му), преди това на “Цибра” (сега “Авицена”)
– Човеколюбието на д-р Кръстев (юб. вестник на кръжок при Кюстендилската гимназия – апр., бр.2). Говори на събранието, дошъл заедно със сина и дъщерята на Кръстев и с Борис К. Стоилов.

1940

- в Берлин (снимка със дъщерите си – юли)

- среща с П. Славински и Елин Пелин (директор на музей “Ив. Вазов”) относно сп. “Сердика” (орган на Софийска община), отказва да работи с Кирил Христов; хвали Ив. Богданов в “Мир” като издател на Ст. Михайловски (апр.), той му занася “Първи принос…”

- започва да публикува “И аз на тоя свят” (ян.) – до фев. следващата година

- “Елин Пелин и той бяха много често канени от някои кръгове на буржоазията които държаха на тях… поради някои важни техни връзки. На Балабанов здравето беше доста пострадало. Към това беше допринесла и раздялата му от семейството – останал сам… ” (С.Радев). “Казват, че бил приятел на цар Борис”; участвал в жури за “Мис България” във Варна (Хр. Радевски)

1941

- установява се на “Марин Дринов” 28 (Ив. Богд.)
– притеснен относно нападението с/у СССР (“Видя ли тези идиоти какво направиха”според М. Ангелова (“започнах да се оглеждам дали наоколо няма някой полицай”) – на “Цар Освободител до СУ”

1942

- в Будапеща, група писатели, гости на унгарски писатели

1943

- посещава семейство Пенкови в Панчарево.

1944

- евакуиран в Трявна
– лятото – при проф. Д. Костов с/у двореца “Враня” (с Б. Пенков)

Част ІV

1945-1955

1945

- живее на ул. “Марин Дринов” и “Чепино” (сега “Ас. Златаров”); посещават го Михайлов и Венедиков, идва и С. Радев
– “имал семейни разправии и се нуждаел от квартира… тогавашният мин.пред. в присъствието на мин. на културата нареди на проф. Балабанов да се даде квартира… М. Стойнов (“Звено”): той не заслужава това, той е царедворец”… квартира не му дадоха.” (Хр. Радевски).
– на манифестация по “Толбухин” в писателската група (команда да прибягаме това разстояние – Ал.Б. едва тичаше с мнозинството).
– За съвременността в древната гръцка литература (слово на Първа писателска конференция, септ.)

1946

- на честване на Фр. Кубка (посланик на Чехословакия), организирано от съюза на бълг. писатели в сградата на българо-съветското дружество с Андрей Николов, Б. Делчев;
– при директора на “Хемус” и Ив. Богданов (“не съм правил политическа декларация по радиото”)
– по “културни бригади”с Елин Пелин, Н. Хрелков и Ячо Кабаивански

1947

- снимка с ученици – бригадири

1948

- блъсва го кола на “Цар Освободител” (фев.); честване на Елин Пелин в Клуба на култ. дейци (март), после същото в Бургас – там подарява сборника си на Ст. Каракостов (авг.); пак манифестация на 1 май (с Б. Делчев и Ст. Загорчинов)
– снимка със студентки в двора на СУ

1949

- председателства разговор на тема: “Прогресивното в античното елинско изкуство” в Клуба на културните дейци (ян. )
– снимка с колеги (Геров, Вл. Георгиев, Михайлов) пред главния вход на СУ
– на гости със Ст. Каракостов у Елин Пелин (окт.), на погребението на Елин Пелин (дек.)

1950

- статията на Ал. Ничев Методологически въпроси (май); пенсиониран;
– Рожд. Христово (7 ян.) – на гости в сем. Велкови, подарява му издание на римските лирици, купено преди 50 год.

1951

- получава удар, 1 год. в болница и на легло, настанява се на ул. “Шипка” 5 (Б. Делчев)
– Димитровска награда

1953

- в Дома на техниката, рецитал на К. Кисимов (Яворов, Гьоте)
– вече не чете лекции (Ст. Памуков); подарява “История на гръцката литература” на Кранц на В. Велков (авг.)
– “Заслужил деятел на културата”
– Б. Делчев го среща в Докторската градина – в лошо състояние

1955

- на ул. “Шипка” 5 “в една стая само с едно легло и един телефон – живееше там самичък, съвсем болен, почти сляп (едно прислужница – Ст.П.). Тоя телефон го свързваше със света, защото не можеше да излиза”; “писмо до държавния глава, с което молел да се освободи от чужди хора жилището му на ул. “Авицена” (Ст. Памуков)

- умира на 30 ноември

***

Александър Балабанов. Из един живот 1898-1934. С., 1934

Балабанов, Ал. Писма до Димитър Бобошевски. УИ, 1992

Балабанов, Ал. И аз на тоя свят. Спомени от разни времена. “БП”, 1985

Богданов, Ив. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

Велков, В. Специалността Класическа филология 1946-1950. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988

Венедиков, А. Познайте ги по делата им. Българската интелигенция в моите спомени. “Христо Ботев”, 1993

Михайлов, Г. Проф. Ал. Балабанов. В: Спомени за Софийския университет. Т. І. УИ “Климент Охридски”, 1988

Михайлов, Г. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986

Първанова, Ан. Александър Балабанов. “Македонски научен институт – София”, 1994

Славински, П. Ал. Балабанов. В: Ал. Балабанов и Симеон Радев в спомените на съвременниците. “БП”, 1986